Показват се публикациите с етикет Административно право. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Административно право. Показване на всички публикации

16. Условия за законосъобразност - форма и производство.

Формата е едно от условията за законосъобразно действие на административните актове. Тя е нормативно установена и винаги има изричен характер. Неспазването на формата води до порочност на административния акт. Най-голямо значение има писмената форма на административните актове. В АПК е предвидено, че административните актове трябва да отговарят и да съдържат определени реквизити. Тези реквизити гарантират, че волеизявлението, съдържащо се в административния акт, показва действителната воля на съответния административен орган. Освен това съществува устна форма на административните актове. Тя е допустима тогава, когато няма изрично изискване за писмена форма. Пример за това са разпорежданията, които издават служителите на МВР, които имат особено качество, съгласно ЗМВР и то е орган на власт. Освен това е възможно административният акт да се изрази чрез т.нар. конклудентни действия. Конклудентни действия означават такъв тип проявление на власт, при които няма изрично изразена писмена или устна форма. Пример за това са различни действия или знаци, например жълти ленти, които опъва полицията или поставяне на метални заграждения. Те означават забрана или разрешение да се извършат определени действия. Освен това е предвидена и т.нар. мълчалива форма на административните актове. Тук съществува спор дали изобщо е налице административен акт, но така или иначе мълчаливият отказ и мълчаливото съгласие са предвидени като начини, които показват възможно волеизявление на администрацията. Особен елемент във формата е съществуването на мотиви. Мотивите представляват фактическите и правни основания за издаването на акта. Те показват как е формирана волята на административния орган и кои са били основанията той да има едно или друго волеизявление. Мотивите са основен фактор в издаването на административния акт и затова за тях се наблюдава особено внимателно, когато един административен акт подлежи на съдебен или административен контрол. Липсата на мотиви, според устойчивата практика на администрацията и на съда прави акта недействителен на ниво унищожаемост. Възможно е липсата на мотиви да се преодолее като впоследствие се изготви и изпрати т.нар. съпроводително писмо. Съпроводителното писмо може да съдържа фактическите и правните основания. В този случай се приема, че административният акт е допълнен и се приема, че той е законосъобразен, поне що се отнася до спазването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Производството представлява система от действия, които подготвят крайния акт. Съществува изискване тези действия да доведат до действителната и законосъобразна воля на органа. Целта е да се съберат доказателства и тези доказателства да подпомогнат административния орган при решаването на определен въпрос.

Допълнителни въпроси:
Защо тези две изискванията вървят съвместно, но са различни?
Какво е значението на производството, като система от действия за достигане на крайния акт?
Промяната в светлините на светофара е ли административен акт?

15. Законосъобразност по същество и съответствие с целта на закона.

Законосъобразността по същество още се нарича материална законосъобразност. Тя показва кои са и какви са и с какво съдържание са материалноправните разпоредби, на които трябва да отговаря административния акт. Това се нарича още законосъобразност по същество. Нарушаването на материалната законосъобразност означава, че волеизявлението, което се съдържа в административния акт, не отговаря на съдържанието на материалноправните разпоредби на закона. Съществуват различни случаи при нарушаване на материалната законосъобразност. Това е задължение да се извърши нещо, забранено със закон. Задължение да се представят документи, каквито не се изискват от закона, задължение да съществуват предварителни условия за издаване на административен акт, каквито не се изискват от закона.
Другото изискване е съответствието с целта на закона. Целта е философска категория. Тя се определя като осъзната потребност или осъзнат интерес. Целта представлява идеален субективен образ на един желан резултат и желана реалност. Целта на административните актове е да се постигне тази цел, която произтича от закона. Целта, която се съдържа в закона е правно значимата цел, която законодателят влага в съдържанието на законовите разпоредби. Целта може да е изрично посочена в закона или пък да следва от съдържанието му. Изясняването на целта означава особен вид тълкуване, то се нарича телеологично тълкуване. Не може да има разминаване между целта на закона и целта на административния акт, тъй като той има подзаконов характер.

14. Условия за законосъобразност.

Условията за законосъобразно действие на административните актове са 5:
Едно от тях е компетентността. Компетентността показва кръга от въпроси, с които административният орган е оправомощен да се занимава, както и кръга от въпроси, с които органът разполага за тяхното решаване. Компетентността се определя още и като нормативно призната способност да се издаде един акт. Тя произтича от изрична правна норма или следва от функциите, които са възложени с нормативен акт. Възможно е да става дума за делегиране или заместване. Делегирането означава прехвърляне на правомощия от един орган на друг. То представлява изрично нормативно допустимо писмено овластяване за извършване на част от правомощията. Ако няма нормативна възможност, не е допустимо. Заместването означава, че един служител, в качеството си на заместник, действа вместо друг орган. Основание за заместване е служебното положение на заместника или вътрешно разпределение от ръководителя. Ако има само един заместник е възможно пълно заместване. Делегирането и заместването представляват средства за разпределение на компетентността вътре в една система. Материалната компетентност означава вида материя, в рамките на която органът може да прави валидни властнически волеизявления. Териториалната компетентност означава компетентността от гледна точка на територия, в която могат да се правят валидни волеизявления. Съществува и лична компетентност. Тя показва, че органът може сам да извърши определените действия или да ги възложи на някой друг. Съществува и т.нар. повременна компетентност. Тя се отнася до тези органи, които имат определен мандат.

13. Действие на административните актове.

Административните актове имат действие по отношение на лицата в пространството и във времето, съобразно техния вид и характер.
На първо място, административните актове влизат в сила. Това става след изчерпване на производството, ако такова е предвидено. След изчерпване на производството, съществува възможност за оспорване или потвърждаване на административните актове. След това те влизат в т.нар. формална сила. След като придобият формална сила, те подлежат на изпълнение. За органа, издал акта това е момента на подписването, за адресата на акта това е момента на връчването, респективно съобщаването на акта. КРБ предвижда установен срок за влизане в сила на нормативните актове, той е тридневен, от него има изключения, но те са изрични и трябва да се съдържат в съответния административен акт. Подлежат на влизане в сила и действие имат законосъобразните административни актове и унищожаемите административни актове, след като изтекат сроковете за тяхното обжалване.
Действие спрямо лицата – те се отнасят до адресатите, които трябва да бъдат уведомени за съдържанието на административния акт. Действието на административните актове може да бъде прекратено или при тяхната изрична отмяна, или при приемането на акт от по-висока степен, който преурежда по друг начин съответните обществени отношения или с изтичането на определен срок.

12. Видове административни актове. - въпросът се чете първо от лекция, от учебника и от АПК.

Съществуват различни класификации на административните актове. Те са съобразно определени критерии. Според свойствата и адресатите, те биват нормативни, индивидуални и общи.
Нормативните административни актове са тези, които формулират общи и безлични правила за поведение. Те имат неограничен кръг адресати. Те се издават от компетентните органи. Недопустимо е нормативен административен акт да се издава при условията на оперативна самостоятелност. Той винаги се издава при условията на обвързана компетентност. Видовете подзаконови административни нормативни актове са посочени в КРБ, Закона за нормативните актове (ЗНА) и ЗМСМА. От 2 години има легално определение в чл. 75 от АПК (този член да се научи много добре).
Индивидуалните административни актове съдържат разпореждане, което се отнася до конкретно лице, т.е. до конкретен субект на административното право. Адресатът винаги е персонално определен. В учебника се прави анализ на чл. 2 и чл. 14 от ЗАП (отменен), сега легално определение за индивидуален административен акт се съдържа в чл. 21 от АПК, нещо повече в чл. 21 са уредени декларативните и констативните административни актове. Освен това в чл. 58 е уреден мълчаливият отказ и мълчаливото съгласие. Административният акт е едностранно властническо волеизявление, а мълчаливият отказ не може да бъде такова едностранно властническо волеизявление. Мълчаливият отказ и мълчаливото съгласие са формулирани, за да се защитят по-голям кръг права и интереси на гражданите.
Съществува и категорията на общите ненормативни административни актове. Те имат еднократно действие спрямо неопределен, но определяем кръг субекти. Тяхното съществуване в теорията е спорно. Пример за общи административни актове е установяването на карантина в едно село. Освен това установяването на карантина на летище София. Задължението на собственици с номера на коли от 1 до 22 в определен период да отидат на технически преглед. Някои считат, че това е система от индивидуални административни актове, а други считат, че това са нормативни актове с еднократно действие. В чл. 65 от АПК има легално определение.
Следващо важно деление е делението на декларативни, констативни и конститутивни административни актове.
Декларативни са тези, които признават факти и обстоятелства, засягащи права и задължения на лицата, те декларират съществуването на права и задължения. Имат обратно действие по отношение на фактите и обстоятелствата, до които се отнасят.
Констативните са тези, които удостоверяват по официален начин едно фактическо положение. Те са близки до т.нар. официални документи.
С конститутивните административни актове се създават права и задължения. С тях може да се създаде и съответен правен статут.
Съществуват и други класификации – те се четат от учебника, паралелно с АПК.

11. Административен акт – понятие. – този въпрос се учи от лекцията, от АПК и учебника, много внимателно, защото учебника е стар.

Административните актове представляват един от видовете юридически актове. Той поражда последици в сферата на административното право, но при определени условия и в други отрасли. Той е един от актовете на държавното управление.
Административният акт е властническо волеизявление на изпълнителен или приравнен нему орган, издаден въз основа и в изпълнение на закона, който едностранно поражда правни последици и за изпълнението му може да се приложи държавната принуда. На първо място, административният акт е властнически акт. Това означава, че държавния орган осъществява свои властнически правомощия при неговото издаване. Волята на адресата няма значение. Тук значение има само волята на административния орган. Той се издава от името на държавата и за осъществяване на някаква нейна функция. Освен това този акт има едностранен характер. Това означава, че се издава от административен орган и има едностранна насоченост към съответния адресат. Волята на адресата в този случай няма значение. Административният акт представлява волеизявление. Волята е резултат от психическа дейност, а изявлението е нейното официализиране и проявление в обществото. Административният акт е акт на изпълнителен или приравнен нему орган. Това означава, че той е проявление на компетентността на съответния изпълнителен или друг орган. Най-важното му качество е, че той води до правна промяна, т.е. при него настъпват промени в правната сфера на съответните адресати. Без правна промяна няма административен акт. Освен това за неговото изпълнение е възможно да има държавна принуда. Държавната принуда има за цел спазване на такова поведение от страна на адресата, което съответства на волеизявлението на административния орган. Административният акт има законов статут. Това означава, че той трябва да отговаря на изискванията за редовно действие на административните актове.
Изискванията за редовно действие на административните актове са 2 групи: законосъобразност и целесъобразност. Изискванията за законосъобразност са 5 – компетентност, форма, производство, материална законосъобразност и съответствие с целта на закона. Изискванията на целесъобразност са навременност, полезност, стопанска ефективност.
При подготовката на този въпрос – какво представлява административният акт, като юридически факт в административното право; определение за административен акт; анализ на определението, какво е общото и какво е различното между това определение, което има теоретичен характер и определенията за индивидуален административен акт по чл. 21 от АПК, общ административен акт по АПК и нормативен административен акт.

10. Форми и методи на изпълнителна дейност.

Формата на изпълнителната дейност това е организационно-правна форма, която се развива при осъществяване на изпълнителната власт. Властническите решения на изпълнителните органи винаги са облечени в определена форма. Те показват как се реализира правомощието на държавния орган. В рамките на изпълнителната власт, без да се накърнява принципа на разделението на властите, съществува правоприлагаща, правозащитна и правораздавателна форма. Освен това има и правотворческа форма. Правотворческата форма показва възможността на администрацията да създава нормативни актове, за да прилага закона. Тя не може да бъде резултат на оперативната самостоятелност. Правоприлагащата форма представлява и задаване на индивидуални актове. Това са властнически разпореждания, които се отнасят до конкретни правни субекти.
Правозащитната дейност на администрацията, а с това и правораздавателната дейност показват възможността на администрацията да решава правни спорове. Тук става дума за дейността на особените юрисдикции. Особените юрисдикции са звена в администрацията, които решават правни спорове по процедура, подобна на съдебната. Затова и техните актове имат особености, подобни на съдебните. Напоследък се обособява още една форма на изпълнителна дейност и това е договорно-правната форма. Тя е особена и представлява изключение, тъй като става дума за съгласуване на воли при осъществяването на изпълнителната дейност, без субектите да са подчинени един на друг. Примери за договорно-правна форма са концесиите. Концесиите се прилагат, когато едно нещо е държавна публична собственост. За да бъде то използвано, държавата учредява концесия на определен стопански субект. Такъв е случаят с плажовете, мините и кариерите. Такъв е случаят с градския транспорт. Това е дейност, задължение на държавата, което е предоставено при определени условия за извличане на печалба. Държавата може, при определени условия, да измени концесията или да я прекрати. Съществуват и други примери за административни договори – например две общини се договорят за това, че им е необходимо шосе или канализация. Това е административен договор. Реализацията на този договор е стопанска дейност. В чл. 20 от АПК е уредено споразумението между страните, а в чл. 128 от АПК е уредено споразумението пред съд.
Методите на изпълнителна дейност показват по какъв начин се прилагат формите на изпълнителната дейност. Те са две класификации. От една страна, това е убеждението и принудата. Убеждението е система от поощрителни, възпитателни или образователни мерки, с цел формирането на определено поведение за осъществяване на изпълнителната дейност. Принудата представлява система от неблагоприятни въздействия във физическата, психическата или материалната сфера на лицето, с цел то да бъде принудено да спазва определено поведение. Принудата показва негативната оценка на държавата за определени действия.
Освен това се говори за икономически и административни методи. Трябва да се знае, че и двата метода се прилагат с нормативни или индивидуални актове. При административните методи съществува система от позволения и забрани, които целят достигането до определено поведение. При икономическите методи се въздейства върху стопанската дейност и се постигат определени резултати. Като пример за икономически методи могат да се определят митата, таксите, възможността за субсидиране на определени дейности, държавни помощи и др.

9. Държавна служба.

Държавната служба е правен институт, който е свързан с положението на държавните служители и с осъществяването на нормативно установена дейност в администрацията. Не всички служители в администрацията са държавни служители. В администрацията работят и хора по трудово правоотношение. Новата правна уредба започва със Закона за държавния служител от 1999 г. Уредбата има определено историческо развитие. До 1922 г. съществува Закона за чиновниците. До 1951 г. съществува Закон за държавния служител. От 1951 г. до 1999 г. уредбата на държавните служители се съдържа в Кодекса на труда. Закона за държавния служител урежда статута на държавния служител, възникване на правоотношението, работното време, почивки, отпуски, повишения, награди, дисциплинарна отговорност, имуществена отговорност и прекратяване на служебното правоотношение.
В закона съществува легално определение за държавния служител – това е лице, което по силата на административен акт заема платена длъжност в държавната администрация. Съществуват различни видове държавни служители – това са ръководни служители и експерти. Ръководният служител винаги е назначен с административен акт по служебно правоотношение. Експертът може да е държавен служител, може и да е по трудово правоотношение. За назначаването на държавния служител съществуват определени условия – българско гражданство, пълнолетие и др. Освен това, в своята дейност държавният служител се подчинява на определени принципи. Държавната служба се заема само чрез конкурс. Служебното правоотношение се прекратява по определен ред. За държавният служител е установена утежнена процедура по напускане, за да се гарантира стабилността при осъществяване на държавната служба.

7. Административно-териториално деление и местни органи.

Административно-териториалното деление е уредено в КРБ, ЗМСМА, ЗАТУРБ. България се състои от административно-териториални единици, общини и области. В общините има кметства, райони и населени места. Органи на изпълнителната власт в общината са кмета и общинската администрация. Органи на изпълнителната власт в областта са областните управители и областната администрация. На ниво община и на ниво област съществуват звена на централните държавни органи (структури на МВР, МО и други).

6. Централни органи на изпълнителната власт.

Централните органи са уредени в Конституцията (Министерски съвет и министрите) и в Закона за администрацията (Министерски съвет, Министър-председател, заместник-министър-председатели, министрите, заместник-министрите и ръководителите на други централни ведомства, това са държавните агенции и държавните комисии).
Министерски съвет е висш изпълнителен централен орган, който ръководи изпълнителната власт. Уредбата се съдържа в КРБ, ЗА, Правилника за устройството и организацията на Министерски съвет. В КРБ са уредени неговия състав, правомощия, начин на съставяне и актове, които приема.
МС се състои от Министър-председател, заместник-министър-председатели и министри. Министър-председателят е самостоятелен орган на изпълнителната власт, който има самостоятелни правомощия. МС издава определени актове - постановления, правилници, наредби, инструкции, разпореждания и решения. Заместник-министър-председателите могат да ръководят и конкретни министерства. Те заместват министър-председателя при негово отсъствие, след писмена негова заповед. Министрите са еднолични ръководители и провеждат държавната политика в съответните области. Държавният орган се нарича министър, министерството е администрация към министъра, за да го подпомага в неговата дейност. Министрите са еднолични органи със специална компетентност. Те издават заповеди, правилници, наредби и инструкции. Към министъра е създаден т.нар. политически кабинет. Той има определен състав. Това са началника на кабинета, заместник-министрите и други. Министърът определя кога и в какви дейности могат да го заместват неговите заместници.
Съществуват и централни органи, които нямат ранг на министерство. Това са агенциите и комисиите. Техните ръководители се назначават от Министър-председателя. Тук трябва да бъде изяснено понятието ведомство. Ведомствата са два вида – със и без ранг на министерства. Ведомството е система от еднородни или сродни звена, които образуват система от подчинени на единно ръководство структури. Дейността е за цялата държава. Тяхната дейност е правно уредена, те най-често са на бюджетна издръжка.

5. Органи на изпълнителната власт – понятие и видове.

Орган на изпълнителната власт е един от видовете държавни органи. Това е лице или група от лица, които осъществяват правно уредена дейност по осъществяване на част от функциите на държавата от нейно име и за нейна сметка. Това определение е свързано с чл. 1 от КРБ, съгласно който властта се осъществява от народа, непосредствено или чрез органите избрани от него. Държавните органи прилагат правила, които са специфични само за тях и се различават от тези на организациите на гражданите. Най-важната тяхна особеност е, че те прилагат средства и способи, чрез които упражняват държавната власт и могат да използват принуда, за да наложат изпълнение на техните властнически разпореждания.

Един от видовете държавни органи са органите на изпълнителната власт. Те основно са създадени, за да осъществяват изпълнителна дейност. Тя има подзаконов характер. Те имат административна правосубектност. При тях административната правосубектност представлява компетентност. В България, съобразно българската правна традиция, държавните органи имат компетентност, която се състои от правомощия. Държавните органи нямат права и задължения, те имат компетентност, която се състои от правомощия.

Органите на държавно управление, освен това имат административна правосубектност, която не се покрива и не е свързана с участието в гражданския оборот. Това означава, че за да упражняват своята компетентност или правомощия, държавните изпълнителни органи нямат нужда от юридическа персонификация, т.е. те могат да притежават, а могат и да не притежават качеството юридическо лице. Качеството юридическо лице е необходимо на един държавен орган за участие в граждански или трудови правоотношения. За упражняването на компетентност е необходима съответната административна правосубектност. С приемането на Закона за администрацията беше поставена граница между административния орган и администрацията или административния апарат. Съобразно Закона за администрацията, администрацията е структура към изпълнителния орган и тя го подпомага в осъществяване на неговите правомощия.

Съществуват различни видове административни органи.
Според териториалната компетентност, те биват централни и териториални. В Закона за администрацията (обн. 25.03.2014 г) пише следното:
Чл. 19. (1) Органите на изпълнителната власт са централни и териториални.
(2) Централни органи на изпълнителната власт са:
1. Министерският съвет;
2. министър-председателят;
3. заместник министър-председателите;
4. министрите.
(3) Териториални органи на изпълнителната власт са:
1. областните управители;
2. (доп. - ДВ, бр. 69 от 2006 г.) кметовете на общини, на райони и на кметства и кметските наместници.

Според начина на вземане на решения, те са еднолични и колегиални. Едноличните органи упражняват своята компетентност най-вече чрез заповеди. По българското право заповедта е акт на едноличен орган. Колективните органи приемат решения при определена процедура. Това е процедура, която изисква първо изработване на проект на решение, след това наличие на кворум, внасяне на проекта за решение, разисквания по проекта за решение, гласуване с постигане на определено мнозинство и след това обявяване на решението.

Според вида управление органите биват: с обща и специална компетентност. С обща компетентност са тези, които разглеждат всички въпроси – здравеопазване, култура промишленост. Такива са Министерски съвет, кмет и областен управител. Органите със специална компетентност са два вида – отраслови и функционални. Отраслови са тези, които упражняват правомощия в определена част на държавното управление – култура, образование и т.н. Функционалните органи са тези, които осъществяват държавното управление в определена сфера – например Министерство на финансите.

Съгласно Закона за администрацията съществуват 2 нива – централно и местно. Вътрешната организация е от дирекции, отдели и сектори. При определени случаи може да има главни дирекции. В държавните органи има обща и специализирана администрация. Специализираната администрация осъществява съответната дейност, общата е за всички ведомства.

4. Административноправен статут на физическите лица и организациите

Не всички субекти на правото са и субекти на административното право. Субектите на административното право са тези, които административните закони посочват. Те могат да бъдат обособени в 3 групи: гражданите, организациите на гражданите и държавните органи. За да има едно лице качеството субект на административното право, то трябва да притежава т.нар. административна правосубектност.
Административната правосубектност има две проявления. Това е административна правоспособност и административна дееспособност. Административната правоспособност означава лицето да бъде носител на права и задължения в областта на административното право. Административната дееспособност означава възможност на физическите лица, със свои волеизявления да предизвикват промени в държавното управление.
Административният статут на гражданите представлява система от права и задължения, които са регулирани от административното право и се отнасят до лица намиращи се на територията на Република България и при определени случаи и в чужбина. Административноправният статут обхваща няколко детайла. Това са гражданството, адресът, имената на българските граждани, гражданската регистрация, регистрите за населението. Отношенията се уреждат от Закона за българското гражданство и Закона за гражданската регистрация. Тук има няколко важни пункта. Първо – как се придобива и как се загубва българско гражданство. Второ – кога е налице загубване на българско гражданство и при какви условия е санкционна процедура. Трето – какво представляват постоянният и настоящият адрес и какво значение имат те. Четвърто – как се формират имената на българските граждани, какви са процедурите по промяната на името.
Българското право установява правила и по отношение на чужденците. Чужденци са лицата, които нямат българско гражданство и се намират на територията на България, като живеещи постоянно, пребиваващи временно или преминаващи. Държавните органи, които имат отношение към тях са Министерство на външните работи, Министерство на вътрешните работи и Министерство на труда и социалната политика. Отскоро в МВР беше създадена т.нар. Дирекция „Миграция”. За влизане в България са необходими задграничен паспорт и виза – входна или транзитна. За гражданите на Европейския съюз и Конфедерация Швейцария са предоставени права много близки до статута на българските граждани. За чужденците съществуват правила за пребиваване и пътуване на територията на Република България. За тях има и ограничения при постъпването на работа. Някои категории чужденци се ползват с особен статут по силата на споразумения, в които участва Република България. Това са дипломати и представители на международни организации. Те имат особен статут.
Друг субект на административното право това са организациите. Организациите са израз на конституционното право на сдружаване. Те имат за цел задоволяване на различни интереси на гражданите и са основно две големи групи – със стопанска цел и с нестопанска цел. Тези, които са със стопанска цел служат за формиране на печалба. Организациите с нестопанска цел служат за задоволяване на духовни интелектуални и други интереси на своите членове и симпатизанти. Те имат няколко особености: доброволни са, сами формират органите си за управление и водят свой собствен вътрешен живот, независим от държавата. Поради някои особености за някои видове организации са установени специални изисквания. Специални изисквания са установени например за политическите партии. Това е така, тъй като те представляват трансмисията, чрез която гражданите участват в управлението на страната. Особени правила се създават и за религиозните общности и църквите. Това е така, тъй като те формират определен тип вяра и светоглед. Особени правила се създават за профсъюзните организации. Това са организации свързани с правата на гражданите при полагането на труд.

3. Административни норми и административни правоотношения.

Административните норми и правоотношения действат основно в сферата на административното право и изпълнителната дейност. Правните норми в административното право представляват общо правило за поведение, което регулира отношения в сферата на държавното управление чрез властнически метод. Това е една от основните отличителни черти на административното право спрямо гражданското право, при което най-често има съгласуване на воли между равнопоставени субекти. Субектите, до които се отнасят административно правните норми, имат специфично качество – те са субекти, въз основа на административното право. Административноправните норми се съдържат и в законови и в подзаконови нормативни актове.
Административноправните норми имат същите елементи, както и правните норми въобще – хипотеза, диспозиция и санкция. Като правило те не са в една разпоредба, а често пъти не са и в едни нормативен акт. Така например санкцията най-често е уредена само в ЗАНН или пък в края на всеки закон има т.нар. административно-наказателни разпоредби.
Съществуват различни видове административноправни норми.
Според характера на правилото – задължаващи, забраняващи, позволяващи, оправомощаващи.
Според ролята която им е отредена – материални и процесуални.
Според териториалното действие – общи и за определена територия.
Административноправните норми действат по определен начин. Правоотношенията се развиват въз основа на административноправни норми. Те представляват конкретизация на правната норма, по отношение на страните на административното правоотношение. Правопораждащият факт е посочен в правната норма. Основна характеристика на административното правоотношение е съществуването на власт и подчинение, като съдържание на правоотношенията. Правопораждащ факт може да бъде правомерен факт от обективната действителност или някакво събитие. Правопораждащ факт например е издаденият административен акт. С него се възлагат права и задължения на субекта на административното право. Събитие, което води до административни правоотношения е например раждането на дете.

2. Предмет система и източници на административното право.

Предмет – това са специфични обществени отношения между субекти на административното право, които възникват в процеса на изпълнителната дейност на държавните органи. Правоотношенията, които възникват могат да бъдат по вертикала или по хоризонтала. По хоризонтала са отношенията между субекти, които са равнопоставени. При тях няма подчиненост, йерархическа, служебна или друга. По вертикала се развиват отношенията, когато между субектите има йерархическа служебна зависимост. В рамките на изпълнителната власт, без да се нарушава принципът на разделение на властите, съществуват отношения по правотворчество, правоприлагане и правораздаване.
Административното право регулира отношения свързани с осъществяване на изпълнителната дейност. Основна характеристика на метода на правно регулиране е, че той е властнически. Това зависи от характера на обществените отношения. Това зависи от съществуващото и юридически установено неравенство между страните. В най-честия случай, правните промени имат едностранен характер. Те зависят от волята на държавния орган и водят до правна промяна в сферата на лицето, до което се отнасят. Системата на административното право е обусловена от неговата регулаторна функция за отношенията между изпълнителната власт и обществото. Съществуват материалноправни и процесуалноправни норми. Освен това съществуват общи и специални норми. Общите регулират обща дейност и общи правила, специалните регулират конкретни отношения. Такова е съотношението между АПК и Закона за радио и телевизия или АПК и ЗУТ.
Източниците на административно право представляват властнически актове на компетентни държавни органи, които съдържат административноправни норми. Те са винаги писмени, освен това, поради спецификата на предмета за регулиране, те са най-често с подзаконов характер. Естествено е да започнем с Конституцията, която има най-висша правна сила. Тя определя правата и задълженията на гражданите и организацията на държавните органи, в това число и най-важните изпълнителни органи.
На следващо място това са законите, които регулират основни обществени отношения и трайни такива в областта на изпълнителната дейност. Някой от тях имат общ характер като АПК и ЗАНН а други регулират конкретни отрасли такъв е Закона за отбраната и въоръжените сили, ЗУТ и други.
Подзаконовите нормативни актове са уредени на 2 места – в АПК и в Закона за нормативните актове.
Да се обърне внимание чл. 6, 7, 8, 9 от АПК и да се знае в кои случаи кои органи какви подзаконови нормативни актове могат да издават.
Отношение към проблема за източниците на административното право имат още актовете на Конституционния съд и тълкувателната дейност на Върховния административен съд. Освен това България, като член на Европейския съюз е длъжна да инкорпорира в своето право и актовете на европейските институции.

1. Понятие за държавно управление (изпълнителна власт).

Понятието за държавно управление идва от един по-общ и принципен въпрос, какъвто е разделението на властите. Разделението на властите в исторически план идва като отрицание на монархическия абсолютизъм, което означава съсредоточаване на властта в монарха. Разделението на властите, така както идва при нас от философските разсъждения, представлява баланс и възпиране. То означава напрактика, че властта е единна, но се упражнява от различни системи от органи, които взаимодействат помежду си, но в същото време се и ограничават. Този принцип, принципа на разделение на властите, от философски и политически влиза и в законодателството. В чл. 8 на КРБ пише, че държавната власт се разделя на законодателна, изпълнителна и съдебна. Държавното управление има своето място в управлението на обществото.
Управлението най-общо означава целенасочено въздействие върху обществото, което има за цел да поддържа обществото с всички негови компоненти в определено състояние. Въздействието върху обществото се осъществява по два начина – от една страна е въздействието върху обществото, което оказват морала, традициите, църквата, политическите партии, различни неправителствени организации, съобразно тяхната насоченост, цели и идеи. Това въздействие върху обществото има своите особености – то няма задължителен характер, основава се на представите, на членовете на обществото, на традициите, морала, религията. Тук спазването на предписанията, правилата и нормите няма задължителен характер. То не е гарантирано или придружено от принуда. Спазването на традиции и на морални норми няма задължителен характер.
Държавното управление се характеризира с други особености. На първо място те произтичат от факта, че държавата е всеобщ регулатор на обществото. Тя е единственият всеобщ регулатор на обществото. Държавата създава правила за поведение, очаква тяхното спазване и освен това те имат задължителен характер. Задължителността е гарантирана с принуда и евентуално със санкции при неизпълнението. Държавата е единственият всеобщ регулатор, излъчен от обществото, с цел да гарантира неговата жизнеспособност и поради това държавното управление, управлението, което се осъществява от държавните органи, при условията на разделение на властите, има задължителен характер. Въздействието на държавата е различно при различните власти.
Законодателната власт създава правила за поведение, които имат задължителен характер. Изпълнителната власт привежда тези правила в действие, а съдебната власт решава спорове относно прилагането на закона и относно защитата на правата и интересите на гражданите. Тук има поне две важни особености. Първата важна особеност е, че изпълнителната власт има подзаконов характер и второ, че изпълнителната власт е в непрекъснат контакт с обществото и с отделните негови части.
Заедно с изпълнителната власт съществуват още няколко понятия. Това са изпълнителна дейност и администрация. Изпълнителната дейност това е принципен еквивалент на изпълнителната власт, като тук ударението се поставя на дейността, която извършват съответните органи. Освен това съществува и една друга особеност – изпълнителна дейност се осъществява и от органи, които са извън изпълнителната власт. Пример за такива органи са съдилищата. Така например съдът дава разрешение едно лице, което не е навършило 18 години да сключи брак. Друг пример за изпълнителна дейност, извън изпълнителната власт, е Съветът за електронни медии и Комисията за регулиране на съобщенията.
Непосредствено с изпълнителната власт е свързано и понятието администрация. Под администрация се разбират две неща, на първо място това е система от органи или апарат, който извършва определена дейност и на второ място, това е начинът, по който функционира тази система от органи. Често пъти ще се използва и понятието държавно учреждение. Държавното учреждение е организиран комплекс от персонални и имуществени елементи, който се ръководи по определен начин и извършва дейност в определени рамки, наречени компетентност.
Когато говорим за държавно управление следва да имаме предвид, че то се разбира в два смисъла. Държавно управление в широк смисъл на думата е цялата дейност по властническото въздействие върху обществото. Освен това съществува държавно управление в тесен смисъл на думата, което е дейността на изпълнителната власт и изпълнителните органи.
Няколко са особеностите на изпълнителната власт и изпълнителната дейност. На първо място, тя има подзаконов характер. Това означава две неща – това е дейност въз основа на закона и в изпълнение на закона. Въз основа на закона означава съобразяване и спазване на принципите, а в изпълнение на закона това е дейност в изпълнение на конкретни правила. На следващо място, тя има непрекъснат творчески характер. Това е разликата със съдебната власт. Съдебната власт, като правило решава въпроси от миналото, т.е. възникнали спорове.
Изпълнителната дейност се осъществява по два начина. Те се наричат оперативна самостоятелност и обвързана компетентност. Те показват по какъв начин изпълнителната власт прилага закона. При оперативната самостоятелност законовата норма е формулирана така, че административният орган може да избере какво поведение да има. Той може да избере дали, кога и как да действа. Това означава, че той, в рамките на закона, може да прецени какво поведение може да има. Тук преценката на актовете е по целесъобразност и по законосъобразност. Правната норма е формулирана общо и дава възможност за преценка при нейното прилагане. Когато става дума за обвързана компетентност органът няма възможност за преценка. Той просто прилага правилото за поведение съдържащо се в закона към конкретния случай. Тук законосъобразното решение може да бъде само едно. Не е възможна и не е допустима преценка по целесъобразност.

Въпрос 2: Предмет система и източници на административното право.

51. Изпълнения на наказателните постановления и решения на съдилищата по административно наказателни дела.

В сила влизат необжалваемите постановления; тези, които не са обжалвани в срок, и обжалваните, но потвърдени или изменени от съда (64 ЗАНН).
1. Когато наложеното наказание е обществено порицание препис от НП или СР се изпраща в съответната организация, в която назначеният членува или на ръководството на предприятието, учреждението или организацията, където той работи – съобразно с указаното в НП или СР. Изпълнениео му се осъществява чрез прочитане на НП или СР пред събрание на организацията или на трудовия колектив. Присъствието на нарушителя не е задължително.

2. Чл. 79. ал. 1 Наказателните постановления и решения на съда, с които са наложени глоби или са присъдени парични обезщетения в полза на държавата, се изпълняват по реда за събиране на държавните вземания.
Орган по събирането им е Агенцията за държавните вземания към Министерството на финансите. Агенцията работи чрез публични изпълнители и като част от нейната дейност са посочени организацията и ръководството на дейността по обезпечаването и принудителното събиране на публични вземания, каквато е глобата. При осъществяване на фунцкиите си агенцията взаимодейства с данъчната администрация, органите на МВР, органите на прокуратурата и следствието, областните управители и другите държавни и общински органи.
Когато с НП или СР е поставено отнемането на вещи в полза на държавата, препис от тях следва да се изпрати на кмета на съответната община за изпълнение.

3. Третото административно наказание, предвидено в ЗАНН е временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност. Чл. 81. ал.1: Наказателното постановление или решението на съда, с което е постановено временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност, се изпълнява от органите, които признават това право и контролират упражняването му, и от ръководителя на предприятието, учреждението или организацията, където наказаният работи.
Във всеки конкретен случай се преценява кой е посоченият в чл. 81, ал.1 орган. Това може да бъде КАТ на МВР, ръководителят на предприятието, учреждението или организацията.
Ако наказаният заема длъжност по професия или дейност, от правото за упражняването на която е лишен, ръководителят на предприятието, учреждението или организацията го освобождава незабавно от тази длъжност. За времето на изтърпяване на наказанието той трябва да го устрои на някаква друга, подходяща длъжност, а ако такава няма – да прекрати трудовия договор с наказаното лице.

4. Според чл. 82 административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли:
а) две години, когато наложеното наказание е глоба;
б) шест месеца, когато наложеното наказание е временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност;
в) три месеца, когато наложеното наказание е обществено порицание.

Давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието, и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието.
След завършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност. Независимо от спирането или прекъсването на давността административното наказание не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по 82 ал. 1. Това ще рече, че каквито и да е действия по изпълнението на наложеното наказание да са предприети, колкото и пъти да е прекъсвана давността и да е започвала да тече нова, наказанието не може да се изпълнява след изтичането на 3 години (ако е било глоба), 9 месеца (за временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност), 4 и половина месеца, ако е било наложено обществено порицание.
Разпоредбата на тази алинея обаче не се прилага по отношение на глобата, когато за събирането й в срока по ал. 1 е образувано изпълнително производство. Това се отнася и за висящите дела, давността по които не е изтекла до влизането на тази алинея в сила.

Давността не се прилга служебно. Следователно както съответния административен орган, така и съдебният изпълнител не могат да се позоват на изтекла даваност и да прекратят действията си по изпълнение на наказанието. На основание на изтеклата давност обаче може да се приложи възражение от страна на лицето, срещу което се изпълнява наказанието. Доброволното плащено след изтичане на давностния срок подновява задължението и от този момент започва да тече нова давност. Не се погасява самото задължение, а възможността да се изпълни принудително.

50. Възобновяване на административно наказателни производства.

Възобновяване на АН производство (производство за отмяна)
1.Характер - извънреден способ за съд. контрол. Актове, които подлежат на отмяна - влезли в сила: а) Нп-я; б) определения за прекратяване и решения на районния съд по повод обжалване на Нп-я.

2. Основания (чл.70 ЗАНН) 4: а)с влязла в сила присъда се установи, че някои от доказателствата, въз основа на които е издадено Нп-е, са неистински; б) АН орган, съдия или съд. заседател е извършил престъпление във връзка с издаването на съответния акт. По а/ и б/ жалбата се подава в 6м. срок от влизане в сила на присъдата. в)откриване на нови обстоятелства или доказателства от съществено значение за разкриване на обективната истина, които не са били известни при издаване на постановлението. Тук жалбата се подава в 2г. срок от влизане в сила на НП или определението на съда ; г)деянието, за което е наложено А наказание, е престъпление; Обстоятелствата по б. "а", "б", "г" се установяват с влязла в сила присъда.

3.Срокове - зависят от основанието: по б. "а" и "б" - 6 месеца от влизане в сила на присъдата; по б. "в" - 2 години от влизане в сила на атакувания акт.

4.Компетентен орган - окръжният съд.

5.Инициатива - окръжният прокурор. С предложението той може да спре изпълнението на атакувания акт –НП или решение на съда.
6.Действия на съда - той разглежда предложението в открито заседание с призоваване на страните. След преценката за допустимост съдът проверява редовността на атакувания акт, наличието на посочените в предложението основания за нередовност, като го подлага на съд. ревизия.

Решение на съда - с него съдът може:
а) да отхвърли предложението като неоснователно;
б)да отмени Нп-е или съдебното решение и да реши въпроса по същество, като при необходимост може да събира нови доказателства;
в)да отмени определението за прекратяване и да върне делото на районния съд за продължаване на производството. Субсидиарно се прилагат разпоредбите на НПК.

Според АПК възобновяването на производства по издаване на административни актове касае влязъл в сила индивидуален или общ административен акт, който не е бил оспорен пред съда, може да бъде отменен или изменен от непосредствено по-горестоящия административен орган, а ако актът не е подлежал на оспорване по административен ред - от органа, който го е издал. Основанията са същите като горепосочените.Инициатива за възобновяването-по инициатива на административния орган или по предложение на съответния прокурор или на омбудсмана, а в случаите по чл. 99, т. 2 - 7 - и по искане на страна в производството. Но може да поиска и лице, спрямо което административният акт има сила, макар и то да не е било страна в производството. Възобновяването на производството може да се направи в едномесечен срок от влизането в сила на акта или в тримесечен срок от узнаване на обстоятелството, което служи за основание за отмяна или изменение на административния акт, но не по-късно от една година от възникване на основанието. Когато възникването на основанието предхожда издаването на административния акт, началният момент на срока за възобновяване е влизането в сила на акта.

49. Оспорване на наказателните постановления. Касационно производство.

Нп-я не подлежат на А контрол, защото са правораздавателни (а не А!) актове, техните автори действат като АН юрисдикции. Те обаче на общо основание подлежат на съд.контрол. Той се осъщ. според разпоредбите на ЗАНН и НПК. Принципът е, че всички Нп-я подлежат на съд обжалване. Изключение-за глоба,конфискация или обезщетение до 10 лв. или отнети в полза на държавата вещи до 10лв.

Основания: незаконосъобразност (материална или процесуална) или необоснованост.

Инициатива: нарушителят - чрез жалба в 7-дн. срок от връчването на Нп-е; гражданският ищец - също; прокурорът - чрез протест в двуседмичен срок от издаването на Нп-е; Ж се подава чрез наказващия орган, издал постановлението, който в 7-дн. срок я изпраща заедно с преписката на съда.

Компетентен е районният съд, в чийто район е извършено или довършено нарушението. За нарушение в чужбина – Софийски районен съд. Състав -1 съдия. Делото се разглежда в открито заседание с призоваване на страните.

Страни са жалбоподателят и органът, издал Нп-е (евентуално гражданският ищец). Ако Ж е допустима, съдът дава ход на делото, дори когато жалбоподателят не е бил намерен на посочения адрес. Съдът разглежда делото по същество. Доказателств. тежест е в/у обвинението (актосъставителя и наказващия орган) - те трябва да докажат всички обстоятелства. Актът няма презумптивна доказателственост! Нарушителят се ползва от презумпцията за невинност! Съдът може с решението си: да отхвърли Ж (протеста) като неоснователна и да потвърди Нп-е - то влиза в сила и подлежи на изпълнение ; да отмени Нп-е изцяло или частично - с това унищожава Нп-е (изцяло или частично) и заличава с обратна сила неговите П последици; да измени Нп-е - в този случай съдът замества АН орган и осъществява ролята на АН юрисцикция по същество; той не може да увеличава наказанието, освен ако е имало протест. с определение да прекрати делото.
Решението на съда има сила на пресъдено нещо. То подлежи на касационно обжалване пред окръжния съд по реда на Закона за Върховния адм. съд (чл.63 ЗАНН).

В АПК отмяната на влезли в сила съдебни актове се основава на сегашната уредба, съдържаща се в ЗВАС и на текстовете от ГПК. С промяната на разпоредбата по чл.63 решението подлежи на обжалване пред административен съд на основания, предвидени в НПК и по реда на чл.12 от АПК. От тогава ще може и да се обжалва определението за прекратяване на производството с частна жалба.Влизат в сила Нп-я, които (чл.64 ЗАНН): а)не подлежат на обжалване; б) не са били обжалвани в законния срок; в)били са обжалвани, но са били потвърдени или изменени от съда.

48. Производство по налагане на административни наказания.

АН производство започва от момента на получаване на преписката. Адм.-наказващите органи не са актосъставители. Компетентни длъж. лица са органите на администрац.–несъдеб. органи;изрич. оправомощ. Съд. и прокурорски органи;по ЗАНН адм. наказване се извършва от ръковод. на ведомства, от общ. организ., област.управители,кметовете на общин.,на които е възлож. да прилагат съответния нормативен акт или да контролират тяхното изпълнение; други лица, изрично упълномощени в специални закони.

От местоизвършването на нарушението зависи кой ще бъде наказващия орган. Обезпечаване на безпристраст при наказването – чл.51 от ЗАНН. Не може да участва в налагането на адм.наказание лице, което е пострадало от нарушение или съпруг или роднина на такова лице; съставило акта за нарушението или е свидетел по него; заинтересувано е от изхода на адм. производство или има с нарушителя или пострадалия връзка, която поражда основателни съмнения в неговата безпристрастност. Длъж. лице трябва да си направи отвод. Могат да го поискат пострадалия или нарушителя. Адм.- наказващият орган трябва да се произнесе в едномесечен срок от получаването на преписката но не по късно от 6 месеца от съставянето на акта. Едномесечния срок е инструктивен и неспазването му не води до погасяване на правото за издаване на НП.
Формата на акта с, който се наказва е наказателно постановление. Той трябва да бъде законосъобразен и обоснован. Проверява се дали е правилна квалификацията, правилно ли е посочен органът, може ли да се вмени във вина на нарушителя извършеното,преценяват се възражен. и събраните доказателства и ако е необход. се извърш. разследване за спорни обстоятелства. Ако някой от елементите липсва, преписката се прекратява с мотивирана резолюция на наказващия орган. Вземат се в предвид смекчаващите и отегчаващи обстоятелства.Прави се преценка на имотното състояние на извършителя във връзка с глобите. По своето правно естество НП не е административен, а правораздават. акт.

Определяне на наказанието.Предвижда се тежестта на нарушен., подбудите и др. смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Наказанията не се заменят с по - леки, освен за непълнолетните. Не се опр. наказание под предвидения мин.размер на наказанията глоба и временно лишаване от право на упражняване на опр. професия или дейност.

За маловажни случаи адм. орган може да не наложи наказание, а да предупреди извършителя устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение, ще му бъде наложено адм. наказание. При маловажни случаи, извършени от непълнолетни, наказващите органи изпращат съответните актове на местните комисии за борба с противообщ. прояви на малолетни и непълнолетни, за налагане на мерки от възпитателен х-р.

Оформяне на наказат. постановление – чл. 57 от ЗАНН. Съдържание: данни за съставящия орган, фиксиран е момента на извършването и на издаването на акта, данни за извършителя, мотиви, подпис на наказващия орган и други. Оформеното наказателно постановление трябва да стане достояние на наказаното лице - връчва му се препис срещу подпис. На пострадалия също се връчва препис. Частното лице може да търси обезщетение от извършителя, като изрично го поиска от адм.- наказващия орган. Искът не може да бъде по - голям от 2 лева като за по - голям размер се използва съд.ред. За вреди на държ.учреждение органът се произнася служебно.

Обжалването на наказателното постановление може да стане в 7 дн.срок за извършителя и пострадалия и в 14 дн. срок за прокурора. Срока започва да тече от момента на уведомяването, или от издаването на акта за прокурора. Условията за обжалване се определят в самото наказателно постановление.

47. Производство по установяване на административните нарушения.

Производството по установяване на административните задължения представлява първата фаза от цикъла по налагена на административните наказания. Първоначалния процесуален момент при него е свързан със съставянето на акта за извършеното нарушение, освен когато едно наказателно производство от съда или прокурора е било препратено на административнонаказващия орган.
1. Фунцкията по съставянето на актовете се възлага на специални длъжностни лица от системата на централните и териториалните органи на държавно управление. По изключение тази фунцкия може да се възлага и на представители на неправителствени организации по пътя на изричното оправомощаване. Два подхода при определяне длъжностните лица: нормативен (Н.Акт определя кои ще са длъжностните лица) и оперативен (определянето им става от „ръководителите на ведомствата, организациите, областните управители и кметовете на общините, на които е възложено приложението и контрола по приложението на съответните нормативни актове – 37, ал 1 „б”)

2. В основата на образуването на производството по налагане на административни наказания стои принципът на публичността. Освен длъжностните лица, които ще съставят акта законът изисква присъствието и на други лица: самите нарушители, както и свидетелите на нарушенията. В отсъствие на нарушителя акт може да се състави при две хипотези: а) когато той е известен, но не може да се намери; б) когато е поканен за съставянето на аката и не се явява. Съставянето на акта в отсъствие на свидетели се допуска също в два случая: а) когато поначало такива няма; б) „невъзможност да се състави акта в тяхно присъствие”. В тези случаи актът „се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него” (40, ал 3). Тези „други свидетели” са свидетели на самото съставяне на акта.

Чл. 42. Актът за установяване на административното нарушение трябва да съдържа:
1. собственото, бащиното и фамилното име на съставителя и длъжността му;2. датата на съставяне на акта; 3. датата и мястото на извършване на нарушението;4. описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено ;5. законните разпоредби, които са нарушени;6. собственото, бащиното и фамилното име и възрастта на нарушителя, точния му адрес и местоработата, единен граждански номер; 7. имената и точните адреси на свидетелите, единен граждански номер; 8. обясненията или възраженията на нарушителя, ако е направил такива. 9. имената и точните адреси на лицата, които са претърпели имуществени вреди от нарушението, единен граждански номер; 10. опис на писмените материали и на иззетите вещи, ако има такива, и кому са поверени за пазене.

Според 53 ал. 2 ЗАНН - „Наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.”
Освен възраженията при съставяне на акта в тридневен срок от подписването му нарушителят може да направи и писмени възражения по него. Когато във възраженията си нарушителят посочи писмени или веществени доказателства, те трябва да бъдат събрани служебно, доколкото това е възможно. В двуседмичен срок от подписването на акта той се изпраща на наказващия орган заедно с възраженията, събраните доказателства и другите приложения към преписката.
В случай че нарушителят откаже да подпише акта, това се удостоверява с подписа на един свидетел, а когато актът е бил съставен в негово отсъствие, той се изпраща в съответната служба, а ако няма такава – на общинската администрация по местоживеене на нарушителя за предявяване и подписване.
Освен да е законосъобразно съставен, съставеният акт трябва да е и добре обоснован – обвинението трябва да бъде подкрепено със съответните доказателства.
Със съставянето на акта за наришение фазата по установяването на административното нарушение почти е приключена. Главната процесуална последица обаче е изпращането на акта в двуседмичен срок от подписването му на административнонаказващия орган

3. Съставеният акт има три основни функции:
- констатираща (установителна) – чрез нея той установява официално факта на извършеното нарушение
- обвинителна – по официален ред се отправя обвинение към конкретно лице, че еизвършило правонарушение.
- сезираща – изразява се в законното ангажиране на определен административнонаказващ орган да се произнесе по обвинението, като упражни своите правомощия.
Този акт няма презумптивна доказателствена сила, т.е. тежестта на доказване не стои върху обвиненото лице.

4. Фазата по образуването на административнонаказателното производство е свързана и с някои особености. При условията предвидени в чл. 34 ЗАНН производството може да бъде прекратено, като предвидените срокове в тази разпоредба са преклузивни.
Чл. 34. (1)Не се образува административнонаказателно производство, а образуваното се прекратява, когато:
а) нарушителят е починал;
б) нарушителят е изпаднал в постоянно разстройство на съзнанието;
в) това е предвидено в закон или указ.
Не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а за митнически, данъчни, банкови, екологични и валутни нарушения, както и по Закона за публичното предлагане на ценни книжа и на нормативните актове по прилагането му и по Закона за регистър БУЛСТАТ - две години.
(2) За нарушение на нормативен акт, уреждащ бюджетната, финансово-стопанската и отчетната дейност по чл. 32, ал. 1, т. 1 от Закона за държавната финансова инспекция, както и за нарушение на нормативен акт, уреждащ хазартната дейност и мерките срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма, не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на шест месеца от откриване на нарушителя или ако са изтекли повече от пет години от извършване на нарушението. В тези случаи предвидените срокове в ал. 1 не се прилагат.
(3) Образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта.
Други хипотези са: когато за въпросното деяние е възбудено вече наказателно преследване от органите на прокуратурата и когато нарушителят след щателно издирване не може да бъде намерен.
Друга особеност е разпоредбата на чл. 39, ал 1 и 2, която се отнася за слуачите на „явно маловажни” и „маловажни” административни нарушения, при които длъжностните лица – актосъставители налагат съответно глоба по квитанция и глоба по фиш.