Разпитът на свидетели е един от най-разпространените способи за събиране и проверка на гла сни доказателствени или средства в наказателния процес и най-често срещаното съдебно действие в гражданския процесПри определянето на свидетелите се уточнява последователността на призовав ането им и мястото на разпита сред другите следствени действия. Несвоевременното извършване на разпита е неблагоприятно от тактическа гледна точка. Не трябва да се подценява и опасността на деформиране на свидетелските показания. Разпитът на посочените свидетели се провежда в системата на първоначалните следствени действия. От останалите свидетели най-напред да бъдат разпитани добросъвестните и незаинтересованите от изхода на делото лица и свидетели, които се предполага, че са осведомениПо-добре от останалите поради по-благоприятните условия ,при които са възприели събитието на престъплението,следват свидетелите,чиито професионални знание и опит са съде йствали за разностранно и достоверно възприемане, и свидетелите, които имат критично отноше ие към престъплението. Поначало разпитът на свидетелите трябва да се проведе своевременно, преди да са настъпили разгражда не и деформиране на възприятията.При определяне на предмета на разпита се държи сметка пр ди всичко за връзката на свидетеля с разследваното престъпление, за възможностите да види, чуе и запомни видяното и за отношението му към обвиняемия. Формирането на свидетелските показания преминава през три етапа: възприемане, запаметяване и възпроизвеждане. Възприемането зависи от състоянието на сетивните органи, вниманието на свидетеля, проявения интерес, социалния опит и знания в съответната област; въображението и емоционалното състояние. Затова е необходимо да се изясни колко и какви сетивни органи са участвали при възприемането. Отрицателно въздействат кратко трайността на събитието и лошите атмосферни условия,слабото осветление, отдалечеността и прекалено големият обем информация, недоброто здравословно съ стояние на свидетеля, емоционалното състояние и умората и др. Запаметяването също зависи от много фактори. Не може да не се държи сметка за интензивността на въздействието на събитието на престъплението и за продължителността на това въздействие за интереса и за нагласата на паметта и др. Голямо значение имат различните качества и професията. Поради това необходимо е да се установи ка къв тип памет има свидетелят – образна (зрителна, слухова, обонятелна, осезателна) или словесно-логическа, моторна или емоционална както и притежава ли т. нар. професионална памет. Трябва да се държи сметка за влиянието на факторите, които водят до забравяне на възприетата информация, като за целта се установи колко време е минало от събитието на престъплението до момента на разпита, оказала ли е въздействие т. нар. колективна памет и др.Голямо значение има проучването на данните за личността на отделните свидетели. Това невинаги е възможно и всякога необходимо. Но то не бива да се пропуска за две категории свидетели: пострадалия и свидетелите очевидци. Защото съобщените от тях данни дават отражение в много насоки. И особено при изграждане на вътрешното убеждение на компетентния орган.Процесуалните изисквания са изрично предвидени в чл.92-99 от. Законодателят е посочил лицата, които не могат да които имат право да се откажат от свидетелстване; обстоятелствата, по които свидетелят не е длъжен да дава показания или не може да бъде разпитван,правата и задълженията на свидетеля; „технологията" на разпита и др.свидетелят излага във формата на свободен разказ всичко, което му е известно по делото , като след това може да му се поставят въпроси за допълване на показанията или за отстраняване на непъл ноти,неясноти или противоречия.Когато показанията са непълни, неточни или вътрешно проти воречиви,не бива да се прави прибързано извод за лъжесвидетелстване. Това може да се дължи на различни причини: свидетелят не е имал достъп до интересуващите разследването факти и обстоятелства или е забравил някои моменти а това разкъсва връзката на информацията при предаването й; свидетелят дава съзнателно неверни показания.
Когато лъжесвидетелстването е маскирано с изкусно показвана добросъвестност, трябва преди всичко своевременно да се установят мотивитв за лъжесвидетелстване. То може да се дължи на страх от обвиняемия,на заинтересованост от изхода на делото, на роднински или приятелски връзки.Когато лъжесвидетелстването е резултат от споразумение с обвиняемия или от заинтересованост от изхода на делото, съдържанието на показанията е по-детайлно и по-целенасочено в частта, съответстваща на поддържаната от обвиняемия линия. В същото време липсва необхсходимата последователност и логичност при изясняване на фактите.Противоречията по време на свободния разказ са малко и почти незабележими. Обикновено те се проявяват по-късно - при отговорите на въпросите. Когато лъжесвидетелстването се дължи на страх от обвиняем или е плод на нежелание да се влошат колегиалните взаимоотношения, показанията са схематични. Те са съзнателно наситени с много пропуски и съдържат повече от нормалното общи данни. Свидетелят често прави уговорки за точността на казаното и повече, отколкото е необходимо, припомня, че е забравил много факти и обстоятелства.По време на разпита е неспокоен и се стреми към преждевременното му прик лючване.Тактическите способи, които могат да се използват, са различни: предявяване на веществени доказателства и докумен ти; детайлизация на разпита; стимулиране на положителните качества на разпитвания; освобождаване на свидетеля от напрежението, в което се намира, чрез изясняване и отстраняване на мотивите за лъжесвидетелстване и т.н.Основно отражение върху тактиката на разпита в съдебното заседание оказват публичността на съдебното следствие. Не е без значение и провеждането на разпита от колегиален орган. Това налага да бъдат призовани само онези свидетели, които разполагат с изчерпателна и достоверна информация.Разпитът не бива да се ограничава само с проверка на показанията от предварителното производство, а различията да се вменяват във вина единствено на свидетеля. Поради по-го лямата отдалеченост от събитието на престъплението и обстановката на публичност и състезателност свидетелят може да забрави или да прояви несигурност при изясняването на някои обстоятелства. Независимо дали пострадалият се установил като страна в процеса, той се разпитва заедно с останалите свидетели на обвинението.След приключване на сво бодния разказ въпросите се задават от участниците в процеса по реда, указан от чл. 275, ал. 3 от НПК, като „страната, която е посочила свидетеля, задава въпросите преди другите страни" (чл. 278, ал. 2 от НПК),а свидетелите се разпитват в хронологичната последователност, предвидена в чл. 278, ал. 1 от НПК. Разпитани те свидетели остават в съдебната зала до приключване на съдебното следствие „освен с разрешение на съда, което е след изслушване на страните".Това не се отнася за непълнолетни свидетели, тъй като, след като дадат показанията си, те се отстраняват от съдебната зала, ако съдът не постанови друго.Налице е друга особеност на разпита в съдебното следствие - възможността след завършване на основния разпит за т. нар. кръстосан и шахматен способ на разпит. Това се обуславя от новите условия, при които протича разпитът: участието, освен на съда и прокурора и на подсъдимия и неговия защитник, и на гражданския ищец и гражданския ответник; публичността и особено на процеса.Кръстосаният разпит позволява да се задават въпроси на разпитвания за едно и също обстоятелство и от съда, и от страните по делото и по-специално от т.нар. насрещни страни в процеса. Разбира се, обстоятелството,предмет на кръстосания разпит, трябва да е съществено за делото. В противен случ ай може да се загуби ценно време и да се измести центърът на вниманието от предмета на доказването.Чрез кръстосания разпит може по-бързо и по-ясно да се почувстват непоследователността и противоречията в показанията или обясненията,както и да се изяснят важни детайли.Ето защо няма пречка освен подсъдимият и свидетелите с помощта на т. нар. кръстосан разпит да се разпитват и експертите.Шахматният способ на разпит се изразява в едновременното задаване на въпроси за едно и също обстоятелство освен на разпитвания и другите свидетели, подсъдими и експерти.Поначало шахматният разпит се води или само от съда, или само от една от страните в процеса.Не трябва да се задават въпроси т. нар. внушаващи (съдържащи част от желания отговор) и подвеждащи (съдържащи отговор, който разпитваният не желае да даде) въпроси. Необхо димо е освен това,както основателно се посочва, зададените въпроси да са ясни,а не двусмислени, да не са сложни и обстоятелствено формулировани, за да се разберат веднага и лесно от разпитвания, да не са поставени с обиждащ тон и да се задават спокойно. Показанията от разпита се записват в протокола от съдебното заседание.
