Отличителен белег на непозволеното увреждане в МЧП е наличието на международен елемент в правоотношението. Този международен елемент може да се прояви в субектите на правоотношението (различно гражданство или местожителство) или в мястото на увреждане. Както ългарски гражданин може да увреди чужд гражданин на територията на БГ, така може да го увреди и в Гърция.
Два основни подхода са възможни при определяне на приложимото право. Според традиционния подход – отношенията възникнали от непозволено увреждан, са предмет на регулиране от МЧП.
Обща стълкновителна норма за непозволено увреждане
Правото на държавата по местонастъпване на вредата. Съгласно регламент 864/07 задълженията произтичащи от непозволено увреждане, се уреждат от правото на държавата, в която е настъпила вредата. Меродавно е мястото на настъпване на вредата.Мястото на увреждането е мястото, според чието право ще бъдат установени вредите и ще бъде избран най-подходящият начин за тяхното обезщетяване. Тъй като вредата е в основата на иска за обезщетение, ако тя не бъде доказана , искът ще бъде отхвърлен. Определянето на вида и размера на вредите, които подлежат на обезщететяване ще стане в съответствие с правото, където са претърпени.
Принципът на най-тясна връзка – в Р 864/07 се дава предимство на правото на тази държава, с която непозволеното увреждане се намира в по-тясна връзка, отколкото с правото по местонастъпването на вредата.
Отговорност за вреди от стоки – (пр. от дефектни стоки) приложимото право ще е 1. Правото по обичайното местопребиваване на пострадалия; 2. Правото на държавата, където е закупена стоката; 3 правото на държавата където е настъпила вредата
Според КМЧП - Задълженията, произтичащи от непозволено увреждане, се уреждат от правото на държавата, на чиято територия са настъпили или има опасност да настъпят непосредствените вреди. Когато причинителят на вредата и увреденото лице имат към момента на настъпване на вредата обичайно местопребиваване или място на дейност в една и съща държава, прилага се правото на тази държава. Независимо от разпоредбите на ал. 1 и 2, когато от обстоятелствата като цяло следва, че непозволеното увреждане е в значително по-тясна връзка с друга държава, прилага се правото на тази друга държава. Такава значително по-тясна връзка може да се основава на предходно отношение между страните, като например договор, който е в тясна връзка с непозволеното увреждане.
Пряк иск срещу застрахователя – нормата на Р 864/07 урежда прекия иск на пострадалия срещу застрахователя на лицето, чиято отговорност се търси (най-често е причинителя на вредата). Кодексът предоставя на пострадалия избор между : 1. Правото, което се прилага към съответното извъндоговорно отношение 2. Приложимото право към застрахователния договор.