Друг договор на средновековното право е договорът за замяна /размяна/. Този договор е нормиран от Земеделския закон. Най-често на размяна подлежат селскостопански сечива. Договорът – две лица взаимно си прехвърлят правото на собственост, употреба на дадена вещ или части земя. Той може да бъде временен или постоянен и условията са следните: предварително споразумение на участващите, наличие на двама-трима свидетели, предвидени са и конкретни случаи на разваляне на договора /говорихме когато представяхме Земеделския закон - когато един селянин изоре своята нива, и размяната стане, но чуждата нива не е била изорана, тогава може да се развали, трябва и двете ниви трябва да бъдат изорани/. Ако обаче размяната стане по време на сеитба, договорът не се разваля, приема се, че така е съгласието на страните. Законът дава възможност когато размяната се окаже неравноправна, да се стигне до ново взаимно съгласие и справедливо решаване на проблема – ако единият участък земя се окаже по-голям или малък без да има предварителна договорка за това, тогава този който има по-голямата част от земята, да възмезди страната с по-малък участък, но ако споразумението по договора е такова, законът казва, че двете страни са достигнали съгласие и този договор не може да се развали. Разглеждат се и други договори – наем на вещи и наем на земя.На вещи – най-често става дума за даване от наемодател временно или за определен срок ползването на една вещ, ползването на земя срещу определени условия, заплащане или пр. Когато говорихме за Земеделския закон, видяхме конкретно договора за исполичарите и мортитите, различните условия, защитата на интересите на наемодателя или собственика на земя. Можем да кажем че наемът на вещи се регламентира както от византийската еклога, така и Земеделския закон /ЗЗ/, като ЗЗ регламентира точно наемът на земя. Средновековното право познава и договорът за заем, регламентират се от виз. еклога – договорът за заем е предоставяне на пари, ценности, предмети, точно определени от едно лице на друго наречени заемател и заемополучател. То поема задължението да ги върне в определения срок в същото или в по-голямо количество, в зависимост от условието на договора. Договорът може да бъде сключен и писмено, и устно, и по суша и по море. Законът изрично защитава интересите на заемодателя. Той казва, че заемателят /заемополучателят/ няма право да иска нито отсрочване, нито опрощаване на задължението, дори в случаите на невъзможност поради непреодолима сила. Като казваме непреодолима сила се има предвид потъване на кораба, пиратство и пр. Единствената милост на закона е в текста, който казва, че опрощаването е възможно само ако при бедствието е погинало цялото имущество на заемополучателя, т.е. няма възможност. Средновековното право не стига до тези тънкости, то очертава принципа и оттам нататък решаването е в ръцете на съдиите. Във връзка с договора за наем се регламентира и така нареченият залог. Законът дава право на заемодателя при евентуално забавяне на длъжника все пак да му даде възможност да се издължи, като прави това пред свидетели /ролята на свидетеля в средновековното право – всички договори се сключват пред свидетели, промените стават пред свидетели, което дава публичност и гаранция за истинността и валидността на договора и неговото изпълнение./ Когато заемодателят пред свидетели е удължил срока на връщане на дълга и този срок не бъде спазен, законът дава право на заемодателя да задържи за себе си дадения залог. Този залог е гаранция, че договорът трябва да бъде изпълнен. Ако /тънкост на закона/ договорът е сключен в рамките на някаква сума /примерно 1000 лв/, залогът при продажбата се оказва, че струва 1200 лв., законът задължава кредитора да върне сумата над договора на заемополучателя. Тук влизат дарението, влога и др., които се регламентират конкретно
9. Българско средновековно облигационно право
Друг договор на средновековното право е договорът за замяна /размяна/. Този договор е нормиран от Земеделския закон. Най-често на размяна подлежат селскостопански сечива. Договорът – две лица взаимно си прехвърлят правото на собственост, употреба на дадена вещ или части земя. Той може да бъде временен или постоянен и условията са следните: предварително споразумение на участващите, наличие на двама-трима свидетели, предвидени са и конкретни случаи на разваляне на договора /говорихме когато представяхме Земеделския закон - когато един селянин изоре своята нива, и размяната стане, но чуждата нива не е била изорана, тогава може да се развали, трябва и двете ниви трябва да бъдат изорани/. Ако обаче размяната стане по време на сеитба, договорът не се разваля, приема се, че така е съгласието на страните. Законът дава възможност когато размяната се окаже неравноправна, да се стигне до ново взаимно съгласие и справедливо решаване на проблема – ако единият участък земя се окаже по-голям или малък без да има предварителна договорка за това, тогава този който има по-голямата част от земята, да възмезди страната с по-малък участък, но ако споразумението по договора е такова, законът казва, че двете страни са достигнали съгласие и този договор не може да се развали. Разглеждат се и други договори – наем на вещи и наем на земя.На вещи – най-често става дума за даване от наемодател временно или за определен срок ползването на една вещ, ползването на земя срещу определени условия, заплащане или пр. Когато говорихме за Земеделския закон, видяхме конкретно договора за исполичарите и мортитите, различните условия, защитата на интересите на наемодателя или собственика на земя. Можем да кажем че наемът на вещи се регламентира както от византийската еклога, така и Земеделския закон /ЗЗ/, като ЗЗ регламентира точно наемът на земя. Средновековното право познава и договорът за заем, регламентират се от виз. еклога – договорът за заем е предоставяне на пари, ценности, предмети, точно определени от едно лице на друго наречени заемател и заемополучател. То поема задължението да ги върне в определения срок в същото или в по-голямо количество, в зависимост от условието на договора. Договорът може да бъде сключен и писмено, и устно, и по суша и по море. Законът изрично защитава интересите на заемодателя. Той казва, че заемателят /заемополучателят/ няма право да иска нито отсрочване, нито опрощаване на задължението, дори в случаите на невъзможност поради непреодолима сила. Като казваме непреодолима сила се има предвид потъване на кораба, пиратство и пр. Единствената милост на закона е в текста, който казва, че опрощаването е възможно само ако при бедствието е погинало цялото имущество на заемополучателя, т.е. няма възможност. Средновековното право не стига до тези тънкости, то очертава принципа и оттам нататък решаването е в ръцете на съдиите. Във връзка с договора за наем се регламентира и така нареченият залог. Законът дава право на заемодателя при евентуално забавяне на длъжника все пак да му даде възможност да се издължи, като прави това пред свидетели /ролята на свидетеля в средновековното право – всички договори се сключват пред свидетели, промените стават пред свидетели, което дава публичност и гаранция за истинността и валидността на договора и неговото изпълнение./ Когато заемодателят пред свидетели е удължил срока на връщане на дълга и този срок не бъде спазен, законът дава право на заемодателя да задържи за себе си дадения залог. Този залог е гаранция, че договорът трябва да бъде изпълнен. Ако /тънкост на закона/ договорът е сключен в рамките на някаква сума /примерно 1000 лв/, залогът при продажбата се оказва, че струва 1200 лв., законът задължава кредитора да върне сумата над договора на заемополучателя. Тук влизат дарението, влога и др., които се регламентират конкретно