Друг закон на земеделското правителство е Закон за трудовата повинност – демократичен закон, с определено социално-икономическо значение и доказва във времето, че е имал място, приет през 1920 г. целите на трудовата повинност се определят по следния начин – да организира и използва обществено работните сили в страната, да развие у гражданите независимо от тяхното обществено положение, имотно състояние към обществената работа и обществения труд. Така формулираните цели разкриват характера на политиката, която преследва земеделското правителство, това са цели в личен план свързани с възпитанието и мирогледа на отделните граждани. В обществен план законът цели да повиши производството и благоустройството в отделните градове в страната, да издигне икономическото състояние на народа чрез, както се казва в закона „съзнателен и мотивиран обществено-полезен труд”. Това съдържание съответства на икономическото състояние на страната – разруха и криза, криза на политическата система и по-скоро на бившите буржоазно-управляващи партии. В самия закон се определят и отраслите, в които може да се полага трудовата повинност – от направа на пътища, железопътни линии до производство на платове, животновъдство, земеделие, изобщо един голям списък от отрасли и списък на икономическа дейност. Най-общо казано трудовата повинност може да се прилага във всички отрасли и за благоустройство. Участниците и формите на трудовата повинност : В нея задължително участват всички мъже, навършили 20 години, момичета - 16. Задължителното участие на всички, които отговарят на изискванията на закона, придава демократичен характер на закона /не прави разлика между имотно и социално положение/, нещо повече изрично е записано, че трудовата повинност е лична и не се допуска заместване. С този текст отново се потвърждава демократичния характер на закона в равенството на всички, като участници в решаването на едни наболели икономически и социални въпроси в страната. Законът предвижда да се освобождават от повинност единствено момичетата изповядващи мюсюлманска религия, лица неспособни да полагат умствен и физически труд, омъжените жени и постъпилите в армията мъже. Освен това освободените се предвижда в закона да плащат определен данък и неговият размер зависи от дохода и общото имотно състояние на лицето. Продължителността на трудовата повинност – 12 месеца за мъжете и 6 месеца за жените /девойките/. Всичко казано дотук се отнася до така наречената редовна форма. Освен нея законът регламентира и така наречената трудова повинност. Тази временна трудова повинност се организира в случаите на природни бедствия, на неотложни нужди, и по силата на този чл. 10 от Закона МС може да свика такава временна форма на трудова повинност всички мъже на възраст от 20 до 45 години за задължителна работа с продължителност до 4 седмици, като се казва, че се вземат предвид отделните възрасти, професиите, характера на работата, която ще се извърши и така нататък. Законът създава една стройна структура от органи, които да ръководят трудовата повинност, които да изпълняват предписанията на закона. Прилагането на закона е задължение на Главната дирекция на трудовата повинност. Тя функционира като самостоятелен орган в рамките на Министерството на обществените сгради пътищата и благоустройството /самостоятелно в рамките на това министерство/. Ръководи се от главен директор, който се одобрява от МС и се назначава с указ от царя. Към тази главна дирекция се учредява Висш трудов съвет. Той планира дейността на трудова повинност като обекти, като положение, необходима работна сила и пр. В главната дирекция са създадени и 3 отдела – административен, технически и домакински, които осигуряват функционирането на трудовата повинност като самостоятелна организация. Страната е разделена на 8 трудово-производителни области, във всяка област е създадена така наречената трудова задруга, и 4 трудови дружини. Всяка трудова дружина има отделения, т.е. направена е една близка до военната организация. На местно равнище има окръжно бюро за трудова повинност, а в общините – Общински управления. Изобщо създадена е една ефективна организация за управление – от една страна за определяне на обектите, на които да се работи, а от друга страна за определяне и комплектуване на необходимата работна сила от гледна точка, на квалификация, брой и пр. Независимо че говори за общественополезен труд, законът предвижда и санкции, и това е естествено, с оглед на това, че е задължителна. Санкциите са конкретни и сурови: всеки който съзнателно по различни причини се отклони от изпълнението на личната трудова повинност до навършване на 30 години се наказва с глоба до 3 000 лв. и се взема да си отслужи задължението, ако е над 30 години се наказва с парична глоба ? тъмничен затвор до 3 години. Когато някой умишлено смени своето поданство /приеме чуждо поданство/, за да се отърве образно казано от трудова повинност, той се наказва със строг тъмничен затвор не по-малко от 1 година. Такъв грози и всеки, който се самонарани така, че да не може да участва в осъществяването на своята лична трудова повинност. Това са някои от наказанията. Освен това законът съдържа и група наказания, която се отнася до длъжностните лица на всички равнища, които проявяват немарливост, не използват ефективно ресурсите /материални и човешки/, които са им дадени и тези наказания са - глоба до 5 000 лв., тъмничен затвор до 1 година, а когато се установи съзнателност в това действие, тогава наказанието е двойно – глоба от 10000 лв. и 2 години затвор. Законът предвижда не само сериозни наказания, но законът предава тези дела направо на окръжния съд, окръжните съдилища са първа инстанция, която трябва да разгледа и то спешно в едномесечен срок делата, които възникват при нарушаване на закона. Изискването на закона трудовата повинност да бъде лична, да бъде задължителна предизвиква съпротивата на част от обществото, преди всичко – у имотната класа, на част от държавния апарат, правят се различни опити да се заобиколи закона, като се изпращат слуги, работници, като замяна на трудовата повинност. Изправен пред такъв натиск и тези факти, МС през 1921 дава право на фабрикантите да се освобождават от трудова повинност и разрешава да се освобождават и на работниците да отбиват трудовата повинност. Това е сериозно отстъпление в демократичния принцип и изменя характера на трудовата повинност, не само освобождава фабрикантите и дава възможност на работниците да осъществяват своята повинност в тези фабрики. В 1921 е приет Закон за изменение и допълнение на някои членове на Закона за трудовата повинност. С новия чл. 8 се дава правото трудовата повинност да се откупува. Така изискването, че трудовата повинност е лична фактически се премахва, разбира се не за всички, но за част от населението. Трябва да посочим, че правителството на Стамболийски прибягва до тези промени не само поради силния натиск отвътре, но и вследствие на силния външен натиск, защото междусъюзническата комисия счита, че трудовата повинност е една прикрита форма на военна повинност. Такава оценка дава не само комисията, но и някои политически партии в страната. Независимо от всички трудности законът успешно се реализира и трудовата повинност продължава да се осъществява под различни форми в продължение на много години. Освен това този модел беше възприет и от много други страни, макар и извън Европа. На този принцип беше създадено по-късно строителни войски, жп войски и т. н., но повтарям това е закон предизвикан от конкретни икономически нужди, проблеми преди всичко свързани с благоустройството.
30. Съдебна реформа на правителството на БЗНС
Друг закон на земеделското правителство е Закон за трудовата повинност – демократичен закон, с определено социално-икономическо значение и доказва във времето, че е имал място, приет през 1920 г. целите на трудовата повинност се определят по следния начин – да организира и използва обществено работните сили в страната, да развие у гражданите независимо от тяхното обществено положение, имотно състояние към обществената работа и обществения труд. Така формулираните цели разкриват характера на политиката, която преследва земеделското правителство, това са цели в личен план свързани с възпитанието и мирогледа на отделните граждани. В обществен план законът цели да повиши производството и благоустройството в отделните градове в страната, да издигне икономическото състояние на народа чрез, както се казва в закона „съзнателен и мотивиран обществено-полезен труд”. Това съдържание съответства на икономическото състояние на страната – разруха и криза, криза на политическата система и по-скоро на бившите буржоазно-управляващи партии. В самия закон се определят и отраслите, в които може да се полага трудовата повинност – от направа на пътища, железопътни линии до производство на платове, животновъдство, земеделие, изобщо един голям списък от отрасли и списък на икономическа дейност. Най-общо казано трудовата повинност може да се прилага във всички отрасли и за благоустройство. Участниците и формите на трудовата повинност : В нея задължително участват всички мъже, навършили 20 години, момичета - 16. Задължителното участие на всички, които отговарят на изискванията на закона, придава демократичен характер на закона /не прави разлика между имотно и социално положение/, нещо повече изрично е записано, че трудовата повинност е лична и не се допуска заместване. С този текст отново се потвърждава демократичния характер на закона в равенството на всички, като участници в решаването на едни наболели икономически и социални въпроси в страната. Законът предвижда да се освобождават от повинност единствено момичетата изповядващи мюсюлманска религия, лица неспособни да полагат умствен и физически труд, омъжените жени и постъпилите в армията мъже. Освен това освободените се предвижда в закона да плащат определен данък и неговият размер зависи от дохода и общото имотно състояние на лицето. Продължителността на трудовата повинност – 12 месеца за мъжете и 6 месеца за жените /девойките/. Всичко казано дотук се отнася до така наречената редовна форма. Освен нея законът регламентира и така наречената трудова повинност. Тази временна трудова повинност се организира в случаите на природни бедствия, на неотложни нужди, и по силата на този чл. 10 от Закона МС може да свика такава временна форма на трудова повинност всички мъже на възраст от 20 до 45 години за задължителна работа с продължителност до 4 седмици, като се казва, че се вземат предвид отделните възрасти, професиите, характера на работата, която ще се извърши и така нататък. Законът създава една стройна структура от органи, които да ръководят трудовата повинност, които да изпълняват предписанията на закона. Прилагането на закона е задължение на Главната дирекция на трудовата повинност. Тя функционира като самостоятелен орган в рамките на Министерството на обществените сгради пътищата и благоустройството /самостоятелно в рамките на това министерство/. Ръководи се от главен директор, който се одобрява от МС и се назначава с указ от царя. Към тази главна дирекция се учредява Висш трудов съвет. Той планира дейността на трудова повинност като обекти, като положение, необходима работна сила и пр. В главната дирекция са създадени и 3 отдела – административен, технически и домакински, които осигуряват функционирането на трудовата повинност като самостоятелна организация. Страната е разделена на 8 трудово-производителни области, във всяка област е създадена така наречената трудова задруга, и 4 трудови дружини. Всяка трудова дружина има отделения, т.е. направена е една близка до военната организация. На местно равнище има окръжно бюро за трудова повинност, а в общините – Общински управления. Изобщо създадена е една ефективна организация за управление – от една страна за определяне на обектите, на които да се работи, а от друга страна за определяне и комплектуване на необходимата работна сила от гледна точка, на квалификация, брой и пр. Независимо че говори за общественополезен труд, законът предвижда и санкции, и това е естествено, с оглед на това, че е задължителна. Санкциите са конкретни и сурови: всеки който съзнателно по различни причини се отклони от изпълнението на личната трудова повинност до навършване на 30 години се наказва с глоба до 3 000 лв. и се взема да си отслужи задължението, ако е над 30 години се наказва с парична глоба ? тъмничен затвор до 3 години. Когато някой умишлено смени своето поданство /приеме чуждо поданство/, за да се отърве образно казано от трудова повинност, той се наказва със строг тъмничен затвор не по-малко от 1 година. Такъв грози и всеки, който се самонарани така, че да не може да участва в осъществяването на своята лична трудова повинност. Това са някои от наказанията. Освен това законът съдържа и група наказания, която се отнася до длъжностните лица на всички равнища, които проявяват немарливост, не използват ефективно ресурсите /материални и човешки/, които са им дадени и тези наказания са - глоба до 5 000 лв., тъмничен затвор до 1 година, а когато се установи съзнателност в това действие, тогава наказанието е двойно – глоба от 10000 лв. и 2 години затвор. Законът предвижда не само сериозни наказания, но законът предава тези дела направо на окръжния съд, окръжните съдилища са първа инстанция, която трябва да разгледа и то спешно в едномесечен срок делата, които възникват при нарушаване на закона. Изискването на закона трудовата повинност да бъде лична, да бъде задължителна предизвиква съпротивата на част от обществото, преди всичко – у имотната класа, на част от държавния апарат, правят се различни опити да се заобиколи закона, като се изпращат слуги, работници, като замяна на трудовата повинност. Изправен пред такъв натиск и тези факти, МС през 1921 дава право на фабрикантите да се освобождават от трудова повинност и разрешава да се освобождават и на работниците да отбиват трудовата повинност. Това е сериозно отстъпление в демократичния принцип и изменя характера на трудовата повинност, не само освобождава фабрикантите и дава възможност на работниците да осъществяват своята повинност в тези фабрики. В 1921 е приет Закон за изменение и допълнение на някои членове на Закона за трудовата повинност. С новия чл. 8 се дава правото трудовата повинност да се откупува. Така изискването, че трудовата повинност е лична фактически се премахва, разбира се не за всички, но за част от населението. Трябва да посочим, че правителството на Стамболийски прибягва до тези промени не само поради силния натиск отвътре, но и вследствие на силния външен натиск, защото междусъюзническата комисия счита, че трудовата повинност е една прикрита форма на военна повинност. Такава оценка дава не само комисията, но и някои политически партии в страната. Независимо от всички трудности законът успешно се реализира и трудовата повинност продължава да се осъществява под различни форми в продължение на много години. Освен това този модел беше възприет и от много други страни, макар и извън Европа. На този принцип беше създадено по-късно строителни войски, жп войски и т. н., но повтарям това е закон предизвикан от конкретни икономически нужди, проблеми преди всичко свързани с благоустройството.