9. Поява и развитие на българската църква

Християнството се появява през І век. С преместване столицата в Константинопол следва и официалното му приемане. През 5-6 век прониква и сред славяните. Създават се християнски църкви. След 681 г. християнството е преследвано в България и то особено много при кан Омуртаг. Християнството има значителен брой привърженици и сред най-висшите слоеве. Стига се до налагането му като официална религия през 865 г. Борис приема християнството от Византия. Това е дипломатически ход за независима политика. Голям брой от населението вече са били християни, а и България е заобиколена от християни. Християнството е възприето за държавна религия. България вече не е варварска. Българският владетел е могъл да се домогва до титлата “цар”. Донася нова духовна култура, нов мироглед. Придружена е с появата на българското писмо. Най-напред се превежда Светото писание и богослужебни книги. Християнството въвежда и нови престъпления - против вярата. Християнството е средство за обединение и укрепване на държавата. Центрове на просвета стават Преслав и Охрид. Борис успява да наложи основата на автокефалната църква, християнската църква и ново право /Закон за съдене на людете/. Симеон разбира ролята на християнството и църквата, прогласява се за цар и прогласява български патриарх. Българската църква е призната при цар Петър и първият български патриарх вероятно е бил Леонтий. Самостоятелността се възстановява през 1186 г. Първият търновски глава е Василий – който се смятал независим, но независимостта е призната едва през 1335 г. Последен патриарх е Евтимий.

След покръстването имаме йерархия. Сред гръцките духовници навярно е и имало и българи. Висшето духовенство е било равнопоставено с висшето болярство. Епархийските наместници са имали право да събират глоби. Българското духовенство не е било нито каста, нито съсловие, всеки българин е могъл да встъпи в духовен сан стига да е бил подготвен за това. Чрез духовенството се откривала врата към болярството. Духовенството е открито по примера на Византия – носител на духовна култура и образование. По-късно Презвитер Козма в своя беседа пише за поквара сред духовенството, което е причина за богомилската ерес. Църквите са имали имоти, могли са да наследяват такива. По отношение на правосъдието, редом със светските съдилища са съществували и църковни. След падането на Търново църквата остава без свещеноначалник. Евтимий-роден в Търново през 1320 г. е възпитан в духа на християнското благочестие, още от юноша поема монашеството, ученик на Теодосий. Назначен в Килифаревския манастир, по-късно заминава за Света гора. След завръщането си се настанява в един от търновските манастири, а от 1375 г. е патриарх. Около 1401 г. цариградския патриарх настанява в Търново гръцки митрополит, а после и в другите епархии. Подчинението на българската автокефална църква на Цариградската патриаршия е грубо нарушение на каноните. През втората половина на 19 век започва българският църковен въпрос и въпреки упоритостта на гърците, въпросът е разрешен от турската власт в полза на българската църква.