Материални основания. Първото е международния стоко- и пътникообмен. Основание за определяне на митническата граница и територия, защитата интересите на българската държава. Други основания са начинът на образуване на митническата облагаема стойност, хармонизиране на номенклатурата на внасяните и изнасяните стоки, определяне на преференциални мита и др. Посочените и други материални основания са намерили израз в митническите правни норми.
Съотношение на митническото право с публичното и частното право.
- с публичното право - митническото право е компонент на финансовото право. Те принадлежат на публичното право и защитават интересите на държавата. С митническото право се осъществяват част от процесите на разпределение на националния доход (предмет на финансовото право). Митниците определят митническата облагаема стойност, мита и митнически такси. Митниците действат и като данъчни органи.
Митническото право е в съотношение и с отчетническото право - чрез подаваните документи през митниците се създава база данни за данъчните органи в помощ при облагането с корпоративен подоходен данък и други държавни вземания.
Организационни съотношения се разкриват и при изграждане органите на системата. Главно Управление на Митниците е част от финансовата администрация и е подчинено на Министъра на Финансите.
- с частното право - във взаимодействието между митническото право и частното право се защитават интересите на държавата и тези на гражданите. При обмитяване на стоките, по-точно при митническия контрол, митническото законодателство се позовава на договорните отношения между вносителя и продавача на стоката (чл. 20 - ЗЗД). Митническото право се интересува дали договорът е изпълнен и дали доставените стоки отговарят на този договор. В правно отношение активна страна е митницата, а пасивна страна е вносителя на стоките. Трябва да се установи изпълнени ли са задълженията за качество и количество на стоката, да се провери нейната идентичност. Целта е да се предотврати евентуално намаляване на митническата облагаема стойност.
Друго съотношение се разкрива при установяване произхода на стоките. Тук възникват два вида правни отношения. Едните са свързани с оригиналните документи - установява се страната-износител. Другите - с установяване на евентуални промени, настъпили при превоза на стоките. Третата група съотношения е свързана с понятията в митническото право. Например "стока" при частното право е с по-тясно съдържание, отколкото в митническото право. Четвъртата група съотношения с тези с административното и наказателното право - при констатиране на нарушение и при извършване на престъпление митническите органи съставят актове за нарушение и констативни актове на контролните органи. Те зависят от установяване дали се касае до престъпление или до административно митническо нарушение. Правото на преценка е дадено на прокурора. Той решава има ли престъпление. Налице е допълване и съчетаване на дейността на митнически и прокурорски органи. Петата група съотношения са процесуални възможни са два правни режима за обжалване действията на митническата администрация. Определянето на облагаемата стойност става с решение на митницата, но в същото време то е процесуално основание за принудително действие за събиране на вземания. Също така е предпоставка за подаване на жалба от вносителя на митата. Решението е още от категорията на приравнените данъчно облагаеми актове. Тук е налице съотношение между митническо, административно и данъчно законодателство.
