Османското нашествие се оказало фатално за Търновската патриаршия. След въстанаията през ХVІ и ХVІІ век и последвалата политика на турското правителство, религионзното образование спомогнало за запазване на вярата, а чрез нея и на българската народност. Едва през втората половина на ХІХ век във връзка с борбата за църковна независимост се появили статии за някогашната автокефална /независима/ църква и за църковното право. Във връзка с учредяването със султански ферман от 28.02.1870 г. на бългатската автокефална църква се създава нейния Устав – Екзархийският устав, приет на народен събор в Цариград през 1871 г., утвърден от Високата порта. Възниква идея за създаване на Богословски факултет. След Освобождението бил преведен и класическият курс по църковно право на епископ Никодим Милаш -1904 г. ”Православно църковно право”. През 1892 г. църковното право е предвидено като основна учебна дисциплина в юридическия фактулет на Висшето училище и първи преподавател там е канониста Марко Балабанов, а след него Стефан Бобчев. През 1921 г. се създава Богословски факултет с катедра църковно право. През 1951 г. Богословският факултет е отделен от СУ София и е обособен като Духовна академия “Св.Климент Охридски” под ведомство на Българската православна църква. От 1991 г. по настояване на университетската общност Духовната академия отново заема мястото си на Богословски факултет в Софийския университет. Обучението на духовни кадри се осъществява от сл. висши училища - Богословски фактултет в София, Богословски фактултет във В.Търново, катедра по богословие в Шуменския университет и Богословския филиал в Кърджали към Пловдивския университет.
2. Църковното право в България
Османското нашествие се оказало фатално за Търновската патриаршия. След въстанаията през ХVІ и ХVІІ век и последвалата политика на турското правителство, религионзното образование спомогнало за запазване на вярата, а чрез нея и на българската народност. Едва през втората половина на ХІХ век във връзка с борбата за църковна независимост се появили статии за някогашната автокефална /независима/ църква и за църковното право. Във връзка с учредяването със султански ферман от 28.02.1870 г. на бългатската автокефална църква се създава нейния Устав – Екзархийският устав, приет на народен събор в Цариград през 1871 г., утвърден от Високата порта. Възниква идея за създаване на Богословски факултет. След Освобождението бил преведен и класическият курс по църковно право на епископ Никодим Милаш -1904 г. ”Православно църковно право”. През 1892 г. църковното право е предвидено като основна учебна дисциплина в юридическия фактулет на Висшето училище и първи преподавател там е канониста Марко Балабанов, а след него Стефан Бобчев. През 1921 г. се създава Богословски факултет с катедра църковно право. През 1951 г. Богословският факултет е отделен от СУ София и е обособен като Духовна академия “Св.Климент Охридски” под ведомство на Българската православна църква. От 1991 г. по настояване на университетската общност Духовната академия отново заема мястото си на Богословски факултет в Софийския университет. Обучението на духовни кадри се осъществява от сл. висши училища - Богословски фактултет в София, Богословски фактултет във В.Търново, катедра по богословие в Шуменския университет и Богословския филиал в Кърджали към Пловдивския университет.