Характерен белег на правораздавателния акт, само те могат да имат сила на присъдено нещо. Принципите на върховенство на закона налагат за правните спорове от един момент нататък да не могат а бъдат повече пререшавани. правната сила на един юридически акт, независимо какъв е.
Направления, в които се проявява правната сила:
1. очертава се какво място заема той в йерархията
2. адресиран е спрямо определени адресати, има пряко действие спрямо тях
3. по отношение на ТЛ, които не са адресати, но създава последици и за тях
4. има правна сила по отношение на самия автор.
Съдебните решения се проявяват в тези измерения, те са неоттегляемо. Съдебното решение не може да се върне обратно, то е неповрътимо. Именно тази обвързаност, неоттегляемост е свързано с неговата правна сила.
Формална законна сила- чл.64 от ЗАНН. Акта влиза в сила: когато не подлежи на обжалване, когато не са били обжалвани в законния срок, когато са използвани всички възможности за обжалване.
Изхождайки от теориите и съобразени със съвременната съдебна практика бихме направили извода, че: формалната сила се основава в необжалваемостта, необоряемостта на акта- изчерпани са или никога не са имали средства за оспорване на този акт.
