По своята правна същност доброволната делба е договор, съдържанието, на който се определя по волята на страните. Разпоредби относно доброволната делба се съдържат в чл.35 ЗС. Според този текст доброволна делба на движими вещи на стойност по-голяма от 50 лв. както и на недвижими имоти трябва да бъде извършена в писмена форма с нотариално заверени подписи и да бъде вписана , за да може да бъде противопоставена на трети лица. В тези случаи нотариусът трябва да провери дали всички сънаследници участват в доброволната делба и дали са спазени изискванията за разделянето на имотите, установени в чл.19 ЗУТ, чл.72 ЗН, чл.3 Закона за горите. С Постановление 7/73г. на Пленума на ВС са били дадени указания при извършването на доброволна делба, с нея да не се прикрива договор за покупко-продажба. Наред с това, ако предмет на делбата е неподеляем жилищен имот, нотариусът трябва да провери също дали са налице и изискванията на чл.349 ГПК за възлагане на неподеляемия жилищен имот. Постановлението е издадено при действието на отменения ГПК от 1952г., но има сила и днес.
Като доброволна делба може да се приеме и споразумението по чл.51 СК, при развода по взаимно съгласие по чл.50 СК, когато съпрузите с това споразумение уреждат прекратяване на имуществените отношения между тях при установен от тях законов режим на общност.
В случаите на развод по взаимно съгласие с решението, с което съдът прекратява брака утвърждава и постигнатото споразумение за разделяне на общото имущество и професора счита, че в тези случаи влязлото в сила решение следва да бъде вписано съгласно чл.112 и следващите ЗС и Правилника за вписванията.
При доброволната делба, същата се счита за извършена в момента, в който подписите на страните бъдат нотариално удостоверени, а решението на съда при развода по взаимно съгласие влезе в сила.
Формата, която законът установява за доброволната делба не е само форма за нейното доказване, но и форма за валидност. Доброволната делба може да се извърши и при образуван процес за съдебна делба в случаите, когато бъде постигната съдебна спогодба.
Съдебната спогодба е уредена в чл.234 ГПК. Според този текст за всяка спогодба, която не противоречи на закона и на добрите нрави се съставя протокол, който се одобрява от съда и се подписва от него и от страните. Съдебната спогодба има значение на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-горен съд. И в случаите на съдебна спогодба, Определението на съда, с което спогодбата се утвърждава следва да бъде вписано.
