Завещателните разпореждания подлежат на тълкуване по правилата на чл. 20 ЗЗД Завещателните разпореждания подлежат на тълкуване по правилата на чл.20 ЗЗД, който се отнася до договорите, но се прилага съответни и спрямо едностранните волеизявление, съгласно чл.44 ЗЗД. Завещателните разпореждания могат да бъдат направени и с модалитети- условие, срок и тежест. Тежестта е клауза, с която завещателят налага на лицето да извърши някакво действие след неговата смърт. Неизпълнението на тежестта не води до отмяна на завещанието и съгласно чл.16 от закона заинтересуваните могат да искат изпълнението на наложената тежест. Само в случаите, когато тежестта е невъзможна тя няма да породи правно действие. Съгласно чл.20 – завещателното разпореждане не произвежда действие, ако лицето, в полза на което е направено почине преди завещателя. ЗН допуска извършване на завещания, с които завещателят може да посочи едно или повече лица, които да придобият завещаното имущество в случай, че наследникът или заветникът почине преди него, или се откаже от наследството или е недостоен да наследява. Това е т.нар. „обикновена субституция”, уредена в чл.21 (1) ЗН (например : завещавам на А разполагаемата ми част, а ако той почине преди мен – тя де се получи от Б) Действащият ЗН не допуска фидейкомисарната субституция и това изрично е предвидено във втората алинея на чл.21ЗН. според текста – завещателят не може да задължи наследника да запази завещаното му имущество и то да се предаде след неговата смърт на посочено от завещателя трето лице.
Възстановяване на запазената част.
Запазена и разполагаема част. За да осигури свобода на гражданите, ЗН предоставя възможност те свободно да се разпореждат с имуществото си, но тази свобода е ограничена с цел да се гарантират интересите на специална категория наследници, посочени в чл.28 ЗЗД, наричани „необходими наследници”. Това качество имат низходящите на починалия, родителите и преживелият съпруг. Частта извън запазената се нарича разполагаема част. Размерът на запазената част се определя в зависимост от броя на наследниците, които са призовани да наследяват и категорията, към която те спадат. Запазената част е установена в дробни части и е уредена казуистично в чл.29 ЗН. За определяне на размера на запазената част меродавен (важно значение има) е моментът на откриване на наследството, затова ако по време на извършване на завещанието не е имало наследници със запазена част, но в момента на смъртта е имало такива, ако завещателят е накърнил запазената част те могат да искат нейното възстановяване. И обратно – ако по време на извършването на завещанието е имало необходими наследници, но по време на откриването не е имало такива, със завещанието няма да бъде накърнена запазената част.
Възстановяване на запазената част. Това може да се извърши по реда установен в членове 30 до 37 на ЗН. Запазената част може да бъде накърнена само чрез безвъзмездни правни актове, каквито са дарението и завещанието. Възстановяването може да се иска в рамките на общата 5-годишна погасителна давност, която започва да тече по отношение на даренията от момента на откриване на наследството, а за завещанията от момента на упражняване на правата по тях. В този смисъл са и указанията дадени в Постановление №7 от 1973г. на Пленума на ВС. Съдебната практика приема, че възстановяването може да се иска чрез възражение и след изтичането на този срок, тъй като възражението не се погасява по давност.
Изчисляване на размера на запазената част. За да се определи разполагаемата и запазената част е необходимо да се вземе под внимание цялото имущество на наследодателя, каквото то е било по време на неговата смърт, включително и обикновената покъщнина. В тези случаи се образува една маса от всички движими вещи и недвижими имоти, които са принадлежали на наследодателя към момента на неговата смърт, включително и неговите вземания. Извън тази маса остава имуществото, което той е притежавал под отлагателно условие, което не се е сбъднало. Разполагаемата част се изчислява само върху чистия актив на наследствената маса, като се извадят дълговете, а така също и увеличението по чл.12 (2) ЗН. Към тази маса се прибавят и направените дарения, които се оценяват според стойността им, при подаряване на имотите, за движимите вещи, а за недвижимите според тяхната стойност към момента на откриване на наследството.
Ред за намаляване на завещанията и даренията. Най-напред се намаляват направените завещания с дробни части, като се върви от последното към предшестващите, когато те са повече от едно. Ако по този начин не може да бъде попълнена разполагаемата част се пристъпва и към намаляване на даренията по същия ред, като се върви от последното към предшестващите. Например :
Наследодателят е завещал 1/3 част от имуществото си, а има като необходими наследници 4 лица и преживял съпруг. Неговата разполагаема част не е 1/3, а е 1/6. В този случай съдът трябва да постанови намаление на завещанието от 1/3 на 1/6.
