Законът придава голямо значение на формата на завещанието, но тя би останала без значение ако завещателния акт няма съдържание. Съдържанието съставлява разпорежданията на завещателя относно лицето или лицата, в полза на които е извършено това разпореждане и самият предмет, с който тези лица се облагодетелстват.
Завещателни разпореждания могат да се правят както в полза на наследници по закон, в които случаи освен завещаното им те получават и съответен дял по силата на наследяването по закон. Завещания могат да се правят и в полза на трети лица, извън кръга на наследниците по закон. Завещанието е акт на разпореждане с имуществен характер.
Видове завещатели разпореждания. Недопустимо е със завещанието да се правят разпореждания, с които да се възлагат задължения, а така също да се правят и разпореждания, при които пасивите да надхвърлят активите. Такива завещания нямат юридическа стойност.
С оглед на съдържанието на завещателните разпореждания те биват два вида универсални, наричани общи и частни, които се наричат заветни.
Универсалното разпореждане се отнася до цялото или дробна част от наследственото имущество, завещателното разпореждане, което се отнася до единично определено имущество представлява завет и предава качеството на заветник в полза на лицето, на което то е направено – чл.16(2) ЗН.
Заветът на една определена вещ е недействителен, ако завещателят не е собственик на същата вещ, при откриване на наследството – чл.19(1) ЗН. Но заветът на определено количество родово определени вещи, макар в имуществото на завещателя да не е имало такива, при откриване на наследството е действителен – чл.19(2) ЗН. Заветът може да се отнася и до завещателни разпореждания.
Действие на завещателните разпореждания. С откриване на наследството се поражда правото да се приеме завещаното имущество. Заветникът, който е кредитор на наследството не може да води иск за делба. В ЗН се съдържат правила, според които наследник по закон или по завещание има право да получи завета, който му е направен дори и когато се откаже от наследството – чл.22 ЗН.
С изменението на ЗН от 1992г. се създава едно особено правило в чл.90 „а” ЗН – според този текст завещание и продажба на наследство, съставено и извършено след одържавяването или включването в ТКЗС, или други образувани въз основа на тях селскостопански организации на имоти, собствеността върху, които се възстановява няма действие за тези имоти. Разпоредбата на чл.90 „а” бива определена за противоконституционна с Решение № 4 от 1996г. записано в Държавен вестник бр. 21 от 1996г., в частта, в която е предвидено, че завещание съставян е след включването в ТКЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации на имоти на кооператори, собствеността на които се възстановява по чл.10 Закон за собственост и ползване на земеделски земи – няма действие за тези имоти.
