42. Работно време

Работно е времето през което раб.или служ.е длъжен да предостави раб.сила на работодателя. Според условията на труда в който се работи, раб.време бива с нормална и с намалена продължителност. Нормално раб.време се установява за работа в нормални условия на труд във всички отрасли и дейности на народното стопанство. Максималната му продължителност при 5 дневна работна седмица е 40 часа, апри 6 дневна- 46 часа. Нормалната продължителност на работния ден при 5 и 6 дневна седмица е 8 часа, а в предпразнични дни- 6 часа. Намаляването на раб.време като самостоятелен вид няма всеобща обхватност, а се установява за раб.или служ които работят във вредни за здравето условия или в спечифични ус-я, както и на раб.или служ.не навършили 18г. Работното време бива пълно и непълно. При непълното раб.вр.раб. получава трудово възнаграждение съответно в умален размер или според изработеното,както и ползва платен годишен отпуск пропорционално на уговореното непълно раб.вр. Според това в кое време на денонощието полага труда си раб.или служ.раб.вр бива дневно и нощно. Дневно е раб.вр. от 6 до 22 часа, а останалото е нощно. Законодателят различава редовно и извънредно раб.вр. Редовно- трудът на раб.или служ.се полага в рамките на отчетния период- подневно (за деня) или сумирано (за седмица, месец или друг период но не по-дълъг от 6 месеца). Извънреден е трудът който се полага в повече от установеното за него раб.вр по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя.
Отпускът е времненно освобождаване на раб.или служ.от задължението да предостави на работодателя работната си сила, без с това да се прекратява трудовото му правоотношение. Отпускът е предназначен да осигури на раб.: възтановяване на раб.си сила; възтановяване на нарушената трудоспособност, предизвикана от самия трудов процес или дължаща се на причини които са извън трудовия процес; за възпроизводство на населението; за изпълнение на граждански и общински задължения; за удовлетворяване на лични или семейни нужди. В зависимост от челевото им предназнечение отпуските биват: платен год.отпуск; отпуск поради временна нетрудоспособност; поради бременност; поради раждане; за обучение и др. Правото на платен год.отпуск възниква при наличието на 8 месеца трудов стаж, независимо дали той е непрекъснат или придобит при разл.работодатели. след като веднъж е придобито това право за следващите год.не се изисква. Това значи че раб.или служ.още от следващата календарна год.работодателя може да разреши използването на платен год.отпуск. този отпуск бива основен, удължен или допълнителен. Размерът на основния пл.год.отп. зависи от продължителноста на трудовия стаж - 14 раб.дни при тр.стаж 10год; 16 раб.дни притр.стаж 10-15год; 18дни при тр.стаж над 18год. Правото на удължен платен год.отп.имат някои категории раб.или служ., чиито минимален размер е не по-малко от 26дни (в зависимост от особенния х-р на работата, непълнолетни). Право на допълнителен пл.год.отп.- работа във вредни условия или при специф.условия; работа за ненормално раб.вр. по искане на раб.или служ.работодателя може да му развеши неплатен год.отпуск при условие че това позволява възможностите на предприятието. Работод.може да разреши такъв вид отпуск независимо дали раб.или служ е ползвал платен год.отп., и независимо от продължителноста на трудовия стаж.