2. Характеристика на правото

Римското частно право е най-старата и най-съвършената система на правото. То възниква успоредно с държавата, но може и да изостава от развитието на обществото и обществените отношения или пък да ги изпреварва. Правото е система от норми, изхождащи от държавата, но също така е и явление на цивилизацията и културата. Законите или писаното право се означават с термина “обективно право”. Обективното право е основата, в/у която се създават субективните права. Основните структури на правото се проявяват в следните направления: вътрешно и международно право, частно и публично. Като вътрешно право се определя законодателството на съответната държава, т.е. сисот закони и други нормативни актове, издавани от висшите органи на държавната власт и управление. Докато предмет на уреждане от международното право представляват международните отношения – както отношенията, които се развиват между държавите като суверенни единици, така и отношенията между отделната държава и граждани или организации на други държави.

Съвременната правна доктрина разграничава отделните отрасли на частното и публичното право по следните два критерия:
1) предмет на правно регулиране;
2) метод на правно регулиране. Предметът е различен по съдържание и характер, а метода представлява способа, чрез който се въздейства в/у обществените отношения.

Методите са два:
1) властнически метод на регулиране на обществените отношения – характерен е за отраслите на публичното право;
2) диспозитивен метод (равнопоставеност, доброволност) при регулиране на обществените отношения – характерен е за отраслите на частното право.

Отрасли на публичното право са: конституционно, административно, финансово, данъчно, наказателно, осигурително право. Отрасли на частното право са: гражданско, търговско, трудово право. Източници на правото са актове на компетентни държавни органи, с които се създават правни норми. Основен източник е конституцията, на второ място са законите, както и подзаконовите актове (постановления, правилници, наредби, инструкции). Друг източник на правото са международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за РБ.