В качеството си на фактор обикновено встъпва банка или специализирана факторова компания, която има клонове по целия свят. По нашия ЗКИ е предвидено същото – или банка или небанкова финансова институция. Другата страна по договора най-често е производителят, а участник в схемата е и купувачът, защото между него и фактора ще възникнат определени отношения. Договорът за факторинг има белези на договор за кредит, защото срещу прехвърляне на вземането, банката ще кредитира продавача. Договорът за факторинг има белезите и на договор за цесия, защото чрез него едно лице прехвърля вземането си към друго лице. В международната търговия са познати няколко вида договори за факторинг, основното деление е на пълен и непълен. При пълният факторинг факторът поема към др. страна на договора /продавач/ три основни задължения:
1. Да извършва счетоводното обслужване на търговските операции на продавача, както и да води неговата кореспонденция с купувача;
2. Да поеме валутния риск по международната продажба и да гарантира вземането на продавача в случай на неплатежоспособност на купувача, разбира се това задължение факторът ще поеме срещу заплащане;
3. Да отпусне кредит на продавача, който най-често е в размер до 80-85% от стойността на прехвърленото му вземане, както и да събере вземането на продавача към купувача на падежа.
При непълния факторинг, факторът поема към продавача само последното задължение.
Второто деление на факторинга е на открит /нотифициран/ и скрит факторинг, в зависимост от това дали сключеният договор се съобщава на купувача.
При открития факторинг, отговорът е „Да“, тоест той е уведомен, че има сключен договор за факторинг, докато при закрития факторинг, договорът не става известен на купувача и за това той трябва да плати цената на продавача. Задълженията на фактора по договора са различни, в зависимост от това дали имаме пълен или непълен факторинг.
При непълния факторинг, факторът е длъжен единствено да отпусне кредита и да събере вземането и като си прихване сумата да предаде останалото на продавача.
При пълния факторинг има допълнителни задължения свързани с водене на счетоводство, валутен риск и т.н.
Във всички случаи той е длъжен да даде отчет на продавача за изпълнението на договора и да му предаде цялата документация във връзка със събирането на вземането.
Продавачът от своя страна е длъжен:
• да прехвърли своето вземане на фактора;
• да му плати уговореното възнаграждение; да плати възнаграждение за допълнително предоставените му услуги;
• той е длъжен и да заплати направените от фактора разноски по събирането на вземането.
