Страни по договора за факторинг са факторът от една страна и продавачът при международната продажба от друга. По силата на сключения договор продавачът прехвърля на фактора своето настоящо вземане по договора за международна продажба или се задължава да му прехвърли свое бъдещо вземане, срещу което факторът се задължава да кредитира продавача с определена сума, но до размера на прехвърленото вземане, да събере вземането от купувача и след като прихване от него отпуснатия на продавача кредит да му прехвърли остатъкът от вземането.
В качеството си на фактор обикновено встъпва банка или специализирана факторова компания, която има клонове по целия свят. По нашия ЗКИ е предвидено същото – или банка или небанкова финансова институция. Другата страна по договора най-често е производителят, а участник в схемата е и купувачът, защото между него и фактора ще възникнат определени отношения. Договорът за факторинг има белези на договор за кредит, защото срещу прехвърляне на вземането, банката ще кредитира продавача. Договорът за факторинг има белезите и на договор за цесия, защото чрез него едно лице прехвърля вземането си към друго лице. В международната търговия са познати няколко вида договори за факторинг, основното деление е на пълен и непълен. При пълният факторинг факторът поема към др. страна на договора /продавач/ три основни задължения:
1. Да извършва счетоводното обслужване на търговските операции на продавача, както и да води неговата кореспонденция с купувача;
2. Да поеме валутния риск по международната продажба и да гарантира вземането на продавача в случай на неплатежоспособност на купувача, разбира се това задължение факторът ще поеме срещу заплащане;
3. Да отпусне кредит на продавача, който най-често е в размер до 80-85% от стойността на прехвърленото му вземане, както и да събере вземането на продавача към купувача на падежа.
При непълния факторинг, факторът поема към продавача само последното задължение.
Второто деление на факторинга е на открит /нотифициран/ и скрит факторинг, в зависимост от това дали сключеният договор се съобщава на купувача.
При открития факторинг, отговорът е „Да“, тоест той е уведомен, че има сключен договор за факторинг, докато при закрития факторинг, договорът не става известен на купувача и за това той трябва да плати цената на продавача. Задълженията на фактора по договора са различни, в зависимост от това дали имаме пълен или непълен факторинг.
При непълния факторинг, факторът е длъжен единствено да отпусне кредита и да събере вземането и като си прихване сумата да предаде останалото на продавача.
При пълния факторинг има допълнителни задължения свързани с водене на счетоводство, валутен риск и т.н.
Във всички случаи той е длъжен да даде отчет на продавача за изпълнението на договора и да му предаде цялата документация във връзка със събирането на вземането.
Продавачът от своя страна е длъжен:
• да прехвърли своето вземане на фактора;
• да му плати уговореното възнаграждение; да плати възнаграждение за допълнително предоставените му услуги;
• той е длъжен и да заплати направените от фактора разноски по събирането на вземането.
