Всеки съпруг може да иска развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен. Това е едно преобразуващо право, което се упражнява само по съдебен ред чрез иск. Искът е конститутивен. Разстройството води до несъвместимост и и невъзможност за продължаване на брачната връзка. Дълбоко разстройство - между съпрузите липсва взаимност, уважение, доверие и приятелски отношения. Брачната връзка съществува само формално и в нея няма такова съдържание, каквото изискват законът и моралът. Връзките са напълно разкъсани, невъзможност за възстановяване на семейните отношения. Непреодолимо разстройство - окончателно, без възможност за преодоляване и възстановяване на брачната връзка. Съдът трябва да прецени тези два момента: дълбоко и непоправимо. Колкото и дълбоко да е разстройството евентуално би се стигнало до прощаване. Тези факти "дълбоко и непоправимо" трябва да бъдат доказани. Доказва ги ищецът. Не е достатъчно само твърдението на съпрузите, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен. С решението за допускане на развода съдът служебно се произнася относно вината за разстройството на брака, освен ако разстройството се дължи на обективни причини, които не могат да се вменят във вина на съпрузите. СК урежда двете главни страни на проблема за брачната вина: 1. произнасянето на съда по въпроса за вината; 2. значението на вината за допускане на развода. Въпросът за вината заема централно място в бракоразводните процеси.
Понятието вина е психическото, субективно отношение на единия съпруг към неговото брачно нарушение. Все пак, възможно е да няма виновен. Разстройството на брака да се дължи на обективни причини - напр. болест на единия съпруг. В момента има и една такава възможност - съпрузите да поискат от съда да не се поизнася за вината. 1/Вината има значение при решаването на въпроса за родителските права. Съдът предоставя упражняването на родителските права, след като прецени всички обстоятелства с оглед интересите на децата. Тези права не могат да бъдат предоставени на виновния за развода съпруг, ако това ще се отрази отрицателно за отглеждането и възпитанието на децата. 2/Въпросът за вината е свързан и със семейното жилище. При допускане на развод съдът предоставя ползването на семейното жилище на единия от съпрузите, когато то не може да се ползва поотделно от двамата, като взема предвид интересите на децата, вината, здравословното състояние и други обстоятелства. 3/Другото значение на вината е във връзка с издръжката. Право на издръжка има само невиновният за развода съпруг. 4/Има и други случаи, в които вината е от значение - разноските по делото се поемат от виновния. Някои особености в производството по исков ред за развод. 1/Първо, при предявяването на иск трябва да се отбележи ограничението, че ако съпругата е бременна или има дете до 1 годишна възраст, на делото не се дава ход, освен ако тя не даде съгласието си. 2/Всеки ищец трябва да посочи като основание на иска си всички възможни причини, които според него са довели до дълбокото и непоправимо разстройство на брака. Има тежка санкция за този, който не спомене всички възможни причини -- при един следващ иск, той не може да си служи с основание, което не е споменато до момента на устните състезания. 3/Другото важно нещо - първото заседание винаги е помирително. Неявяването на ищеца на това помирително заседание води до прекратяване на процедурата. Бракоразводното решение може да съдържа дизпозитиви по всички въпроси и може да бъде обжалвано. Главният дизпозитив е допускането на развода. След като бракоразводното решение е влязло в сила нищо не може да възстанови брака - той е окончателно прекратен.
