Управлението се разкрива във възможността чрез целенасочено поведение участниците в международните отношения да привеждат своите отношения, а и системата като цяло в нови, желани от тях състояния, да запазват съществуващи състояния или да връщат системата и нейните елементи към състояния, от които тя е била отклонена. Тази възможност съществува на всички равнища на системата. Не трябва да се пренебрегва ролята на недържавните субекти в системата – големи концерни, транснационални компании, банки и други, които разполагат със средства за влияние – финанси, икономически потенциал, политически връзки. Те превъзхождат средствата, с които разполагат някои малки и средни държави. Тези недържавни субекти имат само ограничена субектност и понякога постигат целите си като въздействат на правителствата и посредством тях – върху политически и други отношения. Външната политика следва да се преценява и изследва и като едно управленско поведение към системата на международните отношения като цяло или към отделни нейни елементи.
Реакцията на системата и на отделните нейни подсистеми настъпва като общ резултат от сумирането и преработването на импулсите от нея съобразно с нейните механизми, с нейните структурни и подсистемни особености и закономерности. Наблюдава се своеобразен мултипликационен ефект, при който въздействието на външнополитическия импулс многократно се засилва. Импулсът само пуска в ход или насочва в една или друга посока механизми на самоуправлението на системата, които веднъж приведени в движение продължават да действат автоматично или поне независимо от последващи управленски импулси. Закономерността на поведението на системата често се разкрива само статистически, не като твърди правила, а като тенденции и нейното поведение, подтиквано и направлявано от идващи по линията на външната политика на субектите импулси.
