Познавателното съдържание на правото (ПСП) е основата, в/у която се разкриват качествата му, обусловени от отразяваните ценностни оценъчни явления. То съществува наред с неговото формално – юридическо и волево съдържание. ПСП е един от изразите на теорията на съдържанието. В правото се отразяват съответни обществени отн-ия и явления. Това дава възможност по обратния път, ч/з анализ на правните норми да се установят х-еристиките на съществуващите независимо от правото обществени отн-ия и явления. В крайна сметка от правото могат да се правят заключения за самите обществени отн-ия и явления, които са отразени в него. От отражението може да се съди за същността и съдържанието на отразеното. В това се изразява познавателното съдържание на правото.
Тъй като в правото се отразяват два типа фактически съществуващи явления, различна е и ролята им в ПСП. Първият тип явление няма оценъчен х-ер, поради което те не служат като критерии за качествата на правото. Вторият тип явления, които се отразяват в правото, имат оценъчен х-ер, който обуславя специфичната им функция в ПСП. Начинът на отразяване на тези явления в правото се превръща в критерии за неговите качества. Ето защо теорията за ПСП има методологична роля. Тя е основата, в/у която разкриваме степента, в която съответната правна с-ма притежава необходимите метаюридически качества, като равна мяра на свобода, справедливост и т.н.
Освен това ПСП служи за установяване на начина, по който следва да се регулират обществените отн-ия и явления, нямащи оценъчен х-ер. В това се състои и обуславящата роля на ПСП спрямо неговото формално-юридическо и волево съдържание. ПСП е критерии за неговото формално-юридическо и волево съдържание.
