Тъй като в правото се отразяват два типа фактически съществуващи явления, различна е и ролята им в ПСП. Първият тип явление няма оценъчен х-ер, поради което те не служат като критерии за качествата на правото. Вторият тип явления, които се отразяват в правото, имат оценъчен х-ер, който обуславя специфичната им функция в ПСП. Начинът на отразяване на тези явления в правото се превръща в критерии за неговите качества. Ето защо теорията за ПСП има методологична роля. Тя е основата, в/у която разкриваме степента, в която съответната правна с-ма притежава необходимите метаюридически качества, като равна мяра на свобода, справедливост и т.н.
Освен това ПСП служи за установяване на начина, по който следва да се регулират обществените отн-ия и явления, нямащи оценъчен х-ер. В това се състои и обуславящата роля на ПСП спрямо неговото формално-юридическо и волево съдържание. ПСП е критерии за неговото формално-юридическо и волево съдържание.