ФП разучава онези качества на правната действителност, които са резултат на отразяване в него на оценъчни явления. В правото се отразяват 2 типа явления. Едните са обществени отн-ия и явления, отразявани в правото, за да бъдат регламентирани. Те са предмет на изучаване от ОТП. Освен това в правото се отразяват ценностни оценъчни явления, определящи метаюиридическите качества на правото. Това са качества, обусловени от неправните явления (явления, съществуващи независимо от правото). От начина на отразяването им в правото зависят неговите качества.
Н-р: ... в правото се отразява явлението справедливост.
Справедливостта е мяра за разпределителните отн-ия и в отн-ията на възмездие. Това означава, че всяка правна норма (всеки закон) може да бъде оценявано от гл.т. на справедливостта (това се отнася и за актовете по реализиране на правото). Всичко това се отнася и до оценъчните явления – интерес, цел, нравственост, свобода и т.н., това показва, че ФП е оценъчна наука. Тя дава критериите за оценка на метаюридическите качества на правото. От тази гледна точка тя е критика на правото.
ФП разкрива причините за съществуването на метаюридическите качества на правото. Ето защо тя е казуална наука. ФП е наука за “основанията на правото”. В този смисъл тя е наука за легитимността на правото. Легитимността на правото е обусловено от това, доколко отговаря на философско-правните категории. Нелегитимно е несправедливото право. По този начин ФП отговаря на въпроса – какво трябва да бъде правото. С това е свързано и приложното й значение.
ФП дава прагматичните познания за правотворчеството във формата на извънправните критерии за правото. В правотворческия процес законодателят трябва да се съобрази с всички оценъчни явления, които то отразява в правото.
Приложната роля на ФП преминава и през приложния х-ер на отрасловите форми на правото.
