1. С изпращане на следственото дело, ведно със заключителното постановление, на прокурора, започва вторият след предварителното производство процесуален стадий по дела от общ характер, наречен "Глава осемнадесета НПК. Действията на прокурора са организирани в две основни насоки: извършване на проверка относно качеството на работата на разследващия орган и вземане на решение по вътрешно убеждение какъв процесуален акт да се постанови с оглед приключване на досъдебното производство. В този смисъл прокурорът извършва процесуална работа, от една страна, в ретроспективен и от друга — в перспективен план.
2. В стадия "Действия на прокурора след завършване на разследването": а) Проверката и всички налагащи се действия, включително изготвяне на обвинителен акт, респ. постановление за прекратяване или спиране на наказателното производство, трябва да бъдат осъществени в едномесечен срок, считано от получаване на делото от конкретния прокурор. Този срок не може да бъде удължаван. б) Прокурорът може да раздели делото и с новообразуваните дела да постъпи по различен начин за всяко едно от тях: да внесе с обвинителен акт в съда, да прекрати наказателното производство или да го спре. в) Прокурорът е оправомощен сам да извърши налагащите се действия по разследване и по този начин да преодолее очерталата се недостатъчност на доказателствените материали или необоснованост на обвинението. г) Изводите на следователя, отразени в неговото заключително постановление, имат за прокурора значението на предложение. Те не ограничават неговата процесуална автономия и процесуална независимост.
3. Съставяне и внасяне в съд на обвинителен акт (чл. 246 НПК): а) Съставянето на обвинителен акт е израз на основната процесуална функция по обвинение — по този начин се предпоставя повдигането на държавно обвинение пред съд. б) Прокурорът съставя обвинителен акт, когато намери, че:-обвинението е доказано (напълно обосновано);-няма основания за прекратяване или спиране на наказателното производство;-събрани са доказателствата, необходими за разкриване на обективната истина. -на разследването не е допуснато съществено процесуално нарушение.в) Формирането на обвинителните изводи на прокурора се обуславя от вземане на решение по вътрешно убеждение, процесуално самостоятелно и независимо от каквито и да било органи и лица. При това обвинителният акт: -не подлежи на обжалване; -не влиза в сила; -ако по-горен прокурор не е съгласен със съставения вече обвинителен акт, то той не може да го отмени, нито да задължи прокурора да го промени; по-горният прокурор може да състави свой обвинителен акт и него да внесе в съда; г) Внасянето на обвинителен акт в съда: -сезира правораздавателния орган с оглед образуване на съдебно производство;-повдига обвинение пред съд, с което се определят рамките на съдебното гледане на делото и предмета на доказване в съдебното производство. -представлява израз на ръководно-решаващата функция. То е действие по хода на делото, чрез което процесът преминава от един стадий в друг, от една фаза в друга; - осъществява се преминаване от право-прилагане в досъдебната фаза към праворазд авателно производство, каквото е съдебното разглеждане на делото; -прокурорът афишира вътрешното си убеждение във виновността на обвиняемия за извършване на процесното деяние и предлага на съда да се произнесе в този смисъл с присъда, която да добие материална законна сила;
