ОСНОВНИ ГЛАГОЛНИ ФОРМИ
Всичките шест времена в латински език и именните глаголни форми се образуват от три основи – сегашната, перфектната и партиципиалната.
I. СЛАБ ПЕРФЕКТ
Всичките шест времена в латински език и именните глаголни форми се образуват от три основи – сегашната, перфектната и партиципиалната.
1.
От сегашната основа се образуват три времена -
praesens, imperfectum
и futurum primum,
както и infinitivus praesentis
activi et passivi,
participium praesentis activi
и participium futuri
passivi.
2.
От перфектната основа се образуват формите за деятелен залог на останалите три
времена: perfectum, plusquamperfectum и futurum secundum, както и infinitivus perfecti activi.
3.
От партиципиалната основа се образуват participium perfecti
passivi, participium
futuri activi
и супините, а от participium
perfecti passivi
и спомагателния глагол се образуват описателно формите за страдателен залог на perfectum, plusquamperfectum и futurum secundum, както и infinitivus perfecti passivi.
Сегашната
основа може да се установи от инфинитива и формата за 1. лице на indicativus
praesentis activi, миналата – от indicativus perfecti
activi 1. sing и причастната - от participium perfecti
passivi. Поради това за образуването на
всички форми на спрежението на даден глагол е достатъчно и необходимо да се
знаят основните глаголни форми:
Indicativus praesentis activi 1.
sing;
Indicativus perfecti
activi 1. sing;
Participium perfecti
passivi;
Infinitivus praesentis activi.
amō,
amāvī,
amātus, amāre;
moneō, monuī, monitus, monēre;
legō, lēgī, lectus, legere;
capiō, cēpī, captus, capere
audiō, audīvī, audītus, audīre.
Четвъртата
основна форма (infinitivus praesentis activi)
обикновено се замества с цифра, която посочва съответното спрежение на глагола.
Глаголите от първо и четвърто спрежение със слаб перфект с характеристика -v- се
дават в речниците само с формата за 1. лице на indicativus praesentis activi и
цифрата на съответното спрежение. Поради голямото разнообразие при образуването
на миналата основа и participium perfecti passivi
останалите глаголи се дават и заучават с всички основни глаголни форми. Когато
не са посочени форми за indicativus perfecti
activi 1. sing
и participium perfecti passivi,
това означава, че липсват форми за спежението от миналата основа. При
непреходните глаголи без минало страдателно причастие като трета основна форма
се посочва супинът или participium futuri activi (ако
се употребяват от този глагол):
veto, vetui,
vetitus 1 – забранявам;
doceo, docui, doctus 2 – уча;
mitto, mīsi, missus
3 – пращам;
venio,vēni, ventum 4 – идвам;
bibo, bibi,
- 3 – пия;
studeo, studui,
- 2 – занимавам се;
doleo, dolui, dolitūrus
2 – страдам;
sum, fui, futurus, esse – съм.
МИНАЛА ОСНОВА
Миналата или перфектната основа служи за изразяване на еднократно и свършено действие. От нея се образуват формите за деятелен залог на минало свършено време (perfectum), минало предварително време (plusquamperfectum) и бъдеще предварително време (futurum secundum).
МИНАЛА ОСНОВА
Миналата или перфектната основа служи за изразяване на еднократно и свършено действие. От нея се образуват формите за деятелен залог на минало свършено време (perfectum), минало предварително време (plusquamperfectum) и бъдеще предварително време (futurum secundum).
Миналата
основа се образува по различни начини.
Когато
миналата основа се образува с помощта на характеристиките v, u, s, казваме, че
имаме слаб перфект.
Когато
миналата основа се характеризира с редупликация, промяна на коренната гласна
или миналата основа е равна на глаголната основа, имаме силен перфект.
1.
С характеристиката –v-, която
се явява след дълга гласна, образуват миналата основа почти всички
глаголи от първо и четвърто спрежение и отделни глаголи от второ и трето
спрежение.
Глагол
|
Глаголна
основа
|
Минала
основа
|
Perfectum 1. sg
|
ōrnō 1 украсявам, снабдявам
|
ōrnā-
|
ōrnāv-
|
ōrnāvī
|
audiō 4 чувам, слушам
|
audī-
|
audīv-
|
audīvī
|
fleō 2
плача
|
flē-
|
flēv-
|
flēvī
|
petō 3 търся, искам
|
petī-
|
petīv-
|
petīvī
|
serō 3 сея
|
sē-
|
sēv-
|
sēvī
|
cupiō 3 желая
|
cupī-
|
cupīv-
|
cupīvī
|
2.
Характеристиката –u-, която е
идентична с характеристиката –v-,
се явява след съгласна и служи за образуване на миналата основа при
повечето глаголи от второ спрежение и отделни глаголи от другите спрежения.
Глагол
|
Глаголна
основа
|
Минала
основа
|
Perfectum
1.sg
|
cēnseō 2 оценявам
|
cēns-
|
cēnsu-
|
cēnsui
|
habeō 2 имам
|
hab-
|
habu-
|
habui
|
vetō 1
забранявам
|
vet-
|
vetu-
|
vetui
|
colō 3
обработвам, почитам
|
col-
|
colu-
|
colui
|
pōnō
3 поставям
|
pos-
|
posu-
|
posui
|
rapiō 3 грабвам
|
rap-
|
rapu-
|
rapui
|
saliō 4
скачам
|
sal-
|
salu-
|
salui
|
3.
Характеристиката -s-, се явява
само след съгласна и с нея се образува миналата основа при повечето глаголи от
трето спрежение и отделни глаголи от второ и четвърто спрежение.
При глаголна основа на няма съгласна стават някои
фонетични промени при прибавянето на характеристиката -s-:
a) Гутуралите c, g, h (h - само в trahō и vehō) + -s-дават x.
b) Звучният лабиал b става p пред s.
c) При глаголна основа на денталите t, d, tt в миналата основа
се явява ss или s (геминатата ss след дълга коренна сричка и след съгласна се опростява в
s)
Глагол
|
Глаголна
основа
|
Минала
основа
|
Perfectum
1.sg
|
ardeō 2
горя
|
ard-
|
ars-
|
arsī
|
maneō 2 оставам
|
man-
|
mans-
|
mansī
|
cēdō 3
вървя
|
ced-
|
cess-
|
cessī
|
dīcō 3 казвам
|
dīc-
|
dīx-
|
dīxī
|
invādō 3
навлизам
|
invād-
|
invās-
|
invāsī
|
laedō 3 удрям
|
laed-
|
laes-
|
laesī
|
mittō 3 пращам
|
mīt-
|
mīs-
|
mīsī
|
nūbō 3 омъжвам се
|
nūb-
|
nūps-
|
nūpsī
|
quatiō 3 клатя
|
quat-
|
quass-
|
quassī
|
regō 3
управлявам
|
rēg-
|
rēx-
|
rēxī
|
scrībō 3 пиша
|
scrīb-
|
scrīps-
|
scrīpsī
|
trahō 3 влача
|
trah-
|
trax-
|
traxī
|
sanciō 4 освещавам
|
sānc-
|
sānx-
|
sānxī
|
sentiō 4 чувствам
|
sent-
|
sēns-
|
sēnsī
|
II. СИЛЕН ПЕРФЕКТ
1.
Редупликацията е характеристика за миналата основа на немного
глаголи (и техните производни) от трето спрежение и 2 глагола от първо спрежение
и 4 глагола от второ спрежение.
a) Редупликацията
представлява повтаряне на началната съгласна (най-често c, p, t) на глагола с гласната e.
b) Когато
в корена има гласните i, o, u, тогава се
повтаря цялата начална сричка. c) При глаголите spondeō и stō се
повтаря началната сричка с двете съгласни, но във втората сричка на миналата
основа s изпада.
d) Производните
глаголи не получават редупликация, освен тези от глаголите dō, stō, discō, poscō.
Глагол
|
Глаголна
основа
|
Минала
основа
|
Perfectum
1.sg
|
cadō 3 падам
|
cad-
|
cecid-
|
cecidī
|
incidō 3 нападам
|
incid-
|
incid-
|
incidī
|
caedō 3
удрям, сека
|
caed-
|
cecīd-
|
cecīdī
|
occīdō 3 убивам
|
occīd-
|
occīd-
|
occīdī
|
pariō 3 раждам
|
par-
|
peper-
|
peperī
|
currō 3 тичам
|
curr-
|
cucurr-
|
cucurrī
|
concurrō 3 сблъсквам се
|
concurr-
|
concur-
|
concurrī
|
tangō 3 допирам
|
tag-
|
tetig-
|
tetigī
|
spondeō 2 обещавам
|
spond-
|
spopond-
|
spopondī
|
respondeō 2 отговарям
|
respond-
|
respond-
|
respondī
|
poscō 3 искам
|
posc-
|
poposc-
|
poposcī
|
deposcō 3 изисквам
|
deposc-
|
depoposc-
|
depoposcī
|
discō 3 уча
|
dic-
|
didic-
|
didicī
|
ediscō 3 изучавам
|
edic-
|
edidic-
|
edidicī
|
dō 1
давам
|
da-
|
ded-
|
dedī
|
condō 3
основавам
|
conda-
|
condid-
|
condidī
|
stō 1 стоя
|
sta-
|
stet-
|
stetī
|
obstō 1 преча
|
obsta-
|
obstit-
|
obstitī
|
2. Промяната в коренната гласна е квантитативна
(удължаване на гласната) или квантитативна и квалитативна (удължаване и
степенуване на гласната).
a) Квантитативна
промяна (удължаване) на коренната гласна имат главно
глаголи от второ и трето спрежение и няколко глагола от първо и четвърто
спрежение.
Глагол
|
Минала
основа
|
Perfectum 1.sg
|
iuvō 1 помагам; радвам
|
iūv-
|
iūvī
|
adiuvō 1 подпомагам
|
adiūv-
|
adiūvī
|
moveō 2 движа
|
mōv-
|
mōvī
|
videō 2 виждам
|
vīd-
|
vīdī
|
invideō 2 завиждам
|
invīd-
|
invīdī
|
legō 3 събирам; чета
|
lēg-
|
lēgī
|
intellegō 3 разбирам
|
intellēg-
|
intellēgī
|
fodiō 3 копая
|
fōd-
|
fōdī
|
vincō 3 побеждавам
|
vīc-
|
vīcī
|
veniō 4
идвам
|
vēn-
|
vēnī
|
adveniō 4
пристигам
|
advēn-
|
advēnī
|
b) Квантитативна
и квалитативна промяна (удължаване и степенуване) на
коренната гласна имат малко на брой глаголи от трето спрежение.
Глагол
|
Минала
основа
|
Perfectum 1.sg
|
agō 3 водя,
карам
|
ēg-
|
ēgī
|
subigō 3
покорявам
|
subēg-
|
subēgī
|
capiō 3 хващам
|
cēp-
|
cēpī
|
accipiō 3 получавам
|
accēp-
|
accēpī
|
faciō 3 правя
|
fēc-
|
fēcī
|
interficiō 3 убивам
|
interfēc-
|
interfēcī
|
iaciō 3 хвърлям
|
iēc-
|
iēcī
|
sīdō 3
сядам
|
sēd-
|
sēdī
|
possīdō 3
завладявам
|
possēd-
|
possēdī
|
3.Миналата
основа съвпада с глаголната и сегашната основа при някои
глаголи от трето спрежение на съгласна и u, а
при два глагола от второ спрежение миналата основа съвпада с глаголната.
Глагол
|
Минала
основа
|
Perfectum 1.sg
|
prandeō 2 закусвам
|
prand-
|
prandī
|
strīdeō 2 съскам
|
strīd-
|
strīdī
|
acuō 3 остря
|
acu-
|
acuī
|
bibō 3 пия
|
bib-
|
bibī
|
defendō 3 защитавам
|
defend-
|
defendī
|
metuō 3
страхувам се
|
metu-
|
metuī
|
statuō 3
постановявам
|
statu-
|
statuī
|
tribuō 3 разпределям
|
tribu-
|
tribuī
|
vertō 3 обръщам
|
vert-
|
vertī
|
volvō 3 търкалям
|
volv-
|
volvī
|
III. СУПЛЕТИВНОСТ
Някои
глаголи са суплетивни – имат различни корени за сегашната и миналата
основа.
Глагол
|
Минала
основа
|
Perfectum 1.sg
|
sum съм
|
fu-
|
fuī
|
ferō нося
|
tul-
|
tulī
|
СПРЕЖЕНИЕ
Индикативът
на перфекта се образува от миналата основа и перфектните окончания, а
инфинитивът - със суфикса -isse
и изразява предварителност.
Индикативът
на плусквамперфекта се образува от миналата основа, характеристиката -еrā- и личните окончания.
Изявително
наклонение на бъдеще предварително време се образува от миналата основа, характеристиката -еri- и личните окончания (1. sg. -ero).
Indicativus activi
|
|||
Perfectum
|
Plusquamperfectum
|
Futurum secundum
|
|
Sing. 1.
|
audīv-ī
чух
|
audīv-eram
бях
чул
|
audīv-erō
ще
съм чул
|
2.
|
audīv-istī
|
audīv-eras
|
audīv-eris
|
3.
|
audīv-it
|
audīv-erat
|
audīv-erit
|
Plur. 1.
|
audīv-imus
|
audīv-erāmus
|
audīv-erimus
|
2.
|
audīv-istis
|
audīv-erātis
|
audīv-eritis
|
3.
|
audīv-ērunt
(audīv-ēre)
|
audīv-erant
|
audīv-erint
|
Indicativus perfecti activi: audīvisse.
ПРЕВЕДЕТЕ
1. Minus habeo, quam sperāvi, sed fortasse plus sperāvi, quam debui. 2. Roma Cicerōnem patrem patriae dixit. 3. Iniuriam, qui facere decrēvit, iam facit. 4. Quae non posuisti, ne tollas.
(Plato) 5. Quae peccavimus iuvenes, ea luimus senes. 6. Perdes maiōra, minōra nisi
servaveris. (Syr.) 7. Cui prodest scelus, is fecit. 8.
Quae potui, feci; faciant meliōra potentes. 9. Nulla fere
causa est, in qua non femina litem moverit. (Iuv., Sat. VI, 242) 10. Ne puero
gladium dederis. 11. Si tacuisses, philosophus mansisses. 12. Neminem riseris. 13. In quo iudicio iudicaveritis, iudicabimini. 14. Acerbum est
habuisse, non iam habēre. 15. Solāmen miseris socios habuisse malōrum. 16. Principibus placuisse viris non ultima laus est.
(Horatius) 17. Hic quiescit, qui numquam quiēvit. (надгробен надпис) 18.
Multos perdidit lingua. 19. Neminem cito
laudaveris, neminem cito accusaveris. (Seneca) 20.
Cui prodest scelus, is fecit. 21. Plebs
seditiōsa in Monte Sacro tribūnos sibi creāvit. 22. Dolo malo emptōri persuāsit, quasi servus esset sanus. 23.
Praetōris edictum ius civīle aut adiūvit, aut supplēvit, aut correxit. 24. Pater si in filia sua adulterum domi suae
deprehenderit, lex Iulia de adulteriis permittit, ut pater eam occīdat, ita ut
in continenti filiam occīdat. 25. Lex erat duodecim tabulārum: si pater filium ter venumdederit, filius a patre
liber esto.
Caesar, cum bello
Dic, hospes,
Spartae nos te hic vidisse iacentes
Dum sanctis
patriae legibus obsequimur.
(Cic., Tusc.
I, 42, 101 – превод на епиграмата на гръцкия поет
Симонид)
Milia misisti
mihi sex bis sena petenti;
Ut bis sena
feram, bis duodēna petam.
(Martialis)
Ennius et
Scipio Nasīca
P.
Scipio Nasīca, cum ad poētam Ennium venisset eique, ab ostio quaerenti Ennium,
ancilla dixisset domi non esse, sensit illam domini iussu dixisse et illum
intus esse. Paucis post diēbus, cum ad Nasīcam venisset Ennius et eum ad ianuam quaereret, exclāmat Nasīca se domi
non esse. Tum Ennius ei: “Quid? Ego non audio vocem tuam?” Huic Nasīca: “Homo es
impudens! Ego, cum te quaererem, ancillae tuae credidi te domi non esse, tu
mihi non credis ipsi?"
(Cicero
Ius civīle
Onnes populi,
qui legibus et moribus reguntur, partim suo proprio, partim commūni omnium hominum
iure utuntur; nam quod quisque populus ipse sibi ius constituit, id ipsius proprium
est vocaturque ius civīle, quasi ius proprium civitātis; quod vero naturālis ratio - inter omnes homines constituit, id apud
omnes populos peraeque custodītur vocaturque ius gentium, quasi quo iure omnes
gentes utuntur.
(Gaius)
De emptiōne et venditiōne
In venditionibus
et emptionibus consensum debēre intercedere palam est: ceterum sive in ipsa emptiōne
dissentient sive in pretio sive in quo alio, emptio inperfecta est. Si igitur
ego me fundum emere putārem Corneliānum, tu mihi
te vendere Semproniānum putasti, quia in corpore dissensimus, emptio nulla
est. Idem est, si ego me Stichum, tu Pamphilum absentem vendere putasti: nam
cum in corpore dissentiātur, appāret nullam esse emptiōnem. Plane si in nomine dissentiāmus, verum de corpore constet, nulla dubitatio est, quin
valeat emptio et venditio: nihil enim facti error nominis, cum de corpore
constat. Inde quaeritur, si in ipso corpore non errātur, sed in substantia error sit, ut puta si acētum pro vino veneat, aes pro auro vel plumbum pro
argento vel quid aliud argento simile, an emptio et venditio sit. Marcellus
scripsit libro sexto digestōrum esse et venditiōnem, quia in corpus consensum est, etsi in materia sit
errātum. Ego in vino quidem consentio, quia eadem in materia
sit, errātum. Ego in vino quidem consentio quia eadem prope oujsiva est, si modo
vinum acuit: ceterum si vinum non acuit, sed ab initio acētum fuit, ut embamina, aliud pro alio venisse vidētur. In
ceteris autem nullam esse venditiōnem puto, quotiens in materia errātur.
(Ulpianus)
