GRADUS COMPARATIONIS (СТЕПЕНИ ЗА СРАВНЕНИЕ)
Качествените прилагателни имат форми за предаване на различни степени на качеството. Както в български, така и в латински език прилагателните имат три степени за сравнение: положителна, сравнителна и превъзходна степен.
GRADUS POSITIVUS (ПОЛОЖИТЕЛНА СТЕПЕН)
Положителната степен на прилагателните имена е форма, която предава качества на лица или предмети само по себе си, без да става съпоставяне със същото качество на други лица или предмети. Формата за положителна степен е представителната форма, с която прилагателните имена се дават в речниците:
GRADUS COMPARATIVUS (СРАВНИТЕЛНА СТЕПЕН)
Формата на прилагателните имена в сравнителна степен предава по-високо качество на предмети или лица в сравнение със същото качество на други предмети или лица. Тя се образува с помощта на суфиксите -ior за мъжки и женски род и -ius за среден род. Тези суфикси се поставят на мястото на завършеците за родителен падеж единствено число.
GRADUS SUPERLATIVUS (ПРЕВЪЗХОДНА СТЕПЕН)
Превъзходна степен на прилагателните имена предава качество в най-висока степен, притежавано от предмет или лице в сравнение със същото качество на други предмети или лица. Превежда се на български с помощта на частицата най-. Освен това тази форма предава и твърде високо качество. Тогава се превежда с помощта на наречията твърде, много и се нарича елативна степен (gradus elativus).
GRADUS COMPARATIONIS IRREGULARES (Неправилно степенуване)
Особености при образуването на степените за сравнение
Непълно степенуване
Vis te munificum, Gargiliāne, vocem.
Качествените прилагателни имат форми за предаване на различни степени на качеството. Както в български, така и в латински език прилагателните имат три степени за сравнение: положителна, сравнителна и превъзходна степен.
GRADUS POSITIVUS (ПОЛОЖИТЕЛНА СТЕПЕН)
Положителната степен на прилагателните имена е форма, която предава качества на лица или предмети само по себе си, без да става съпоставяне със същото качество на други лица или предмети. Формата за положителна степен е представителната форма, с която прилагателните имена се дават в речниците:
longus 3 дълъг асеr, aсris, асrе остър
liber, era, erum свободен gravis, e тежък
pulcher, chra, chrum хубав utilis, e полезен
sapiens, entis мъдър facilis, e лесен.
GRADUS COMPARATIVUS (СРАВНИТЕЛНА СТЕПЕН)
Формата на прилагателните имена в сравнителна степен предава по-високо качество на предмети или лица в сравнение със същото качество на други предмети или лица. Тя се образува с помощта на суфиксите -ior за мъжки и женски род и -ius за среден род. Тези суфикси се поставят на мястото на завършеците за родителен падеж единствено число.
Positivus
|
Gen. sing.
|
Gradus comparativus
|
longus 3
liber, era, erum
асеr, сris, асrе
sapiens, entis
gravis, e utilis,e
facilis, e
|
long-i
liber-i
acr-is
sapientis
grav-is
util-is
facil-is
|
mf n
longior longius
liberior liberius
acrior acrius
sapientior sapientius
gravior gravius
utilior utilius
facilior facilius
|
Формите за сравнителна степен се скланят по трето консонантно склонение, като при формите за среден род има ротацизъм, така че те се скланят като съществителното tempus.
Casus
|
Singularis
|
Pluralis
|
Nom.
Gen.
Dat.
Acc.
Abl.
|
mf n
longior longius
longiōris
longiōri
longiōrem longius
longiōre
|
mf n
longiōres longiōra
longiōrum
longiōribus
longiōres longiōra
longiōribus
|
Сравнителната степен на прилагателните изтъква качество в по-голяма степен от положителната степен. Предава високо качество само по себе си, без да се прави сравнение между предмети или лица. Превеждаме с помощта на наречията твърде, много или частицата по-. Такава употреба на сравнителната степен се нарича comparativus absolutus.
Non faciunt equum meliōrem aurei freni. (Seneca)
При сравняване с качеството на други лица или предмети, думата, с чието качество се прави сравнение, стои в ablativus comparationis или пък се употребява сравнителният съюз quam (отколкото) и тогава сравняваните предмети или лица стоят в един и същи падеж (най-често номинатив или акузатив).
Melior est certa pax sperātā victoriā (abl.) или melior est certa pax quam sperāta victoria (nom.).
Сравнителната степен се подсилва с еtiam още, multo, aliquanto много, paulo малко.
Incipere multo est quam impetrāre facilius. (Plautus)
Предаването на по-ниска степен на едно качество става описателно с помощта на наречието minus (по-малко), а еднаква степен се изразява чрез tam (толкова) – quam (колкото).
GRADUS SUPERLATIVUS (ПРЕВЪЗХОДНА СТЕПЕН)
Превъзходна степен на прилагателните имена предава качество в най-висока степен, притежавано от предмет или лице в сравнение със същото качество на други предмети или лица. Превежда се на български с помощта на частицата най-. Освен това тази форма предава и твърде високо качество. Тогава се превежда с помощта на наречията твърде, много и се нарича елативна степен (gradus elativus).
Превъзходна степен се образува с помощта на суфиксите
-issimus (m), -issima (f), -issimum (n)
-simus (m), -sima (f), -simum (n)
Най-често и от повeчето прилагателни имена превъзходната степен се образува с помощта на суфиксите -issimus (m), -issima (f), -issimum (n) в номинатив (като се изключат прилагателните имена с номинатив на -еr за мъжки род). Тeзи суфикси се поставят на мястото на завършъка за родителен падеж единствено число-i или -is. Например от прилагателното longus (дълъг) формата за родителен падеж в положителна степен е long-i. При поставяне на суперлативните суфикси вместо завършъка за генитив -i се получават формите longissimus (m) най-дълъг или твърде дълъг, longissima (f) най-дълга или твърде дълга, longissimum (n) най-дълго или твърде дълго.
Gr. positivus
|
Gen. singularis
|
Gr. Superlatives
|
longus 3 дълъг
sapiens мъдър
gravis, e тежък
utilis,e полезен
|
long-i
sapient-is
grav-is
util-is
|
long-issimus, a, um
sapient-issimus, a, um
grav-issimus, a, um
util-issimus, a, um
|
Всички прилагателни имена, които в именителен падеж единствено число мъжки род завършват на –er, образуват превъзходната степен с помощта на суфикса -simus, променен след -r в -rimus (m), -rima (f), -rimum (n):
liber свободен gr. superl. liberrimus, a, um
acer остър gr. superl. acerrimus, a, um
При шест прилагателни на -ilis, -ile се използва краткият суфикс -simus за превъзходна степен, променен в -limus (m), -lima (f), -limum (n) след -l при прибавянето на суфикса на мястото на генитивния завършък –is:
facilis, e лесен gr. superl. facillimus, a, um
difficilis, e труден dificillimus, a, um
similis, e подобен simillimus, a, um
dissimilis, e различен dissimillimus, a, um
gracilis, e тънък gracillimus, a, um
humilis, e нисък humillimus, a, um
Сложните прилагателни на -dicus, -ficus, -volus образуват правилно сравнителна степен със суфиксите –ior (mf), -ius (n) и превъзходна степен със суфиксите -issimus (m), -issima (f), -issimum (n), но от основа, разширена със суфикса –ent (фактически основата на сегашните деятелни причастия):
maledicus злословещ maledicentior, -ius - maledicentissimus, a, um
magnificus величествен magnificentior, -ius magnificentissimus, a, um
benevolus доброжелетелен benevolentior, -ius benevolentissimus, a, um
Превъзходната степен може да се подсилва с vel (дори), quam (възможно, колкото се може), longe (далеч):
longe nobilissimus (далеч) най-знатен
quam altissimus възможно най-висок
vel sapientissimus дори най-мъдрият
GRADUS COMPARATIONIS IRREGULARES (Неправилно степенуване)
Особености при образуването на степените за сравнение
1. Пет много често употребявани прилагателни имена образуват сравнителна и превъзходна степен от различни корени:
Gradus positivus
|
Gradus comparativus
|
Gradus superlativus
|
bonus добър
|
mf n
melior melius
|
optimus, a, um
|
malus лош
|
peior peius
(също: dēterior dēterius)
|
pessimus, a, um
dēterrimus, a, um
|
magnus голям
|
maior maius
|
maximus, a, um
|
parvus малък
|
minor minus
|
minimus, a, um
|
multus многоброен
|
Sg. няма plūs
Pl. plūrēs plūra
|
plūrimus, a, um
|
Прилагателното multus многоброен няма форми за единствено число на мъжки и женски род в gradus comparativus. Формата за gen. plur. e plūrium.
Само формата е на сравнителна степен, но не и значението при прилагателното complūrēs mf, complūra n (gen. plur. complūrium) мнозина, някои.
Като сравнителна и превъзходна степен от прилагателното malus лош се използват и синонимните форми dēterior, dēterius по-долен, по-лош; dēterrimus, a, um най-долен, най-лош.
2. Прилагателните с един номинативен завършек за трите рода vetus, gen. veteris стар и dīves, gen. dīvitis богат и прилагателното potis, pote могъщ образуват степените за сравнение с известни промени от правилата:
Gradus positivus
|
Gradus comparativus
|
Gradus superlativus
|
dīves, gen. dīvitis богат
|
mf n
dītior dītius
|
dītissimus, a, um и
dīvitissimus, a, um
|
vetus, gen. veteris стар
|
vetustior vetustius
|
veterrimus, a, um
|
potis, pote могъщ
|
potior potius
по-важен, по-добър
|
potissimus, a, um
най-важен, най-главен
|
3. Несклоняемите прилагателни имена frūgī благоразумен, честен и nēquam негоден, лош образуват по следния начин степените за сравнение:
Gradus positivus
|
Gradus comparativus
|
Gradus superlativus
|
frūgī благоразумен, честен
|
mf n
frūgālior frūgālius
|
frūgālissimus, a, um
|
nēquam негоден, лош
|
nēquior nēquius
|
nēquissimus, a, um
|
4. Като gradus superlativus (във функцията на gradus elativus) се употребяват префигирани прилагателни имена в gradus positivus с представките prae- и per-: permultus твърде многоброен, твърде много, pl. permultī твърде много; perpaucī твърде малко; perpulcher твърде хубав; praefortis много смел, твърде силен; praemātūrus преждевремнен. С изключение на praeclarus (твърде светъл, блестящ, прекрасен, славен) тези прилагателни не образуват сравнителна и превъзходна степен за сравнение.
Някои прилагателни имена нямат форми за всички степени за сравнение.
1. Следните прилагателни нямат положителна степен:
ocior, ocius по-бърз; ocissimus, a, um най-бърз;
dēterior, dēterius по-долен, по-лош, по-слаб; dēterrimus, a, um най-долен, най-лош.
2. Следните прилагателни нямат превъзходна степен:
gr. posit. iuvenis, iuvene млад; gr. comp. iunior, iunius по-млад, младши
gr. posit. senex стар, старец; gr. comp. senior, senius по-стар, старши
3. Повечето прилагателни имена на -bilis нямат превъзходна степен (но: nōbilissimus най-знатен; mōbilissimus най-подвижен, най-изменчив).
4. Някои прилагателни, които са образувани от наречия за време и място, имат само
сравнителна и превъзходна степен, а gradus positivus липсва (или има само остатъци от положителната степен):
Gradus positivus
|
Gradus comparativus
|
Gradus superlativus
|
īnfrā долу, по-долу
|
īnferior по-долен, по-нисък, по-късен
|
īnfimus и īmus най-долен, най-нисък, последен
|
suprā горе, отгоре, повече
|
superior по-горен, по-раншен, по-високостоящ
|
suprēmus и summus най-горен, последен, висш
|
intrā вътре
|
interior вътрешен, близък
|
intimus най-вътрешен, най-дълбок, на-близък
|
extrā отвън, вън
|
exterior външен
|
extrēmus и extimus най-външен, краен, последен
|
citrā отсам
|
citerior отсамен, по-близък
|
citimus най-близък
|
ultrā отвъд, оттатък, повече
|
ulterior отвъден, оттатъшен, по-далечен
|
ultimus най-отдалечен, последен, най-голям
|
prae пред, отпред
|
prior пръв (от двама), преден, по-ранен, по-важен
|
prīmus пръв, най-главен, най-знатен
|
post назад, после, зад, след
|
posterior по-заден, по-късен, по-лош
|
postrēmus и postumus най-последен, най-заден, най-лош
|
prope близо, почти
|
propior по-близък, последен, по-подходящ
|
proximus най-близък, твърде близък, последен
|
В положителна степен от тези прилагателни се срещат остатъци, предимно субстантивирани прилагателни имена:
- īnferī, ōrum m обитателите на подземното царство, мъртвите; mare īnferum Тиренско море;
- superī, ōrum m небесните богове; mare superum Йонийско море;
- exterī, ōrum m чужденци; natiōnes exterae чужди народи;
- prīdiē (adv.) един ден преди (+gen. или acc.), предния ден;
- posterī, ōrum m потомци; posterō diē на следващия ден;
- сравни propinquus близък.
Описателно степенуване
Някои прилагателни нямат форми за сравнителна и превъзходна степен. Те се образуват описателно, като формата за положителна степен се придружава от наречията magis повече и maximē най-много. Такива прилагателни са следните:
1. Всички прилагателни на -us с предходна гласна (без тези на -quus, -guis, -uis), напр.:
Gradus positivus
|
Gradus comparativus
|
Gradus superlativus
|
arduus стръмен
|
magis arduus
|
maximē arduus
|
idōneus удобен
|
magis idōneus
|
maximē idōneus
|
noxius вреден
|
magis noxius
|
maximē noxius
|
pius благочестив
|
magis pius
|
maximē pius
|
Сравни обаче правилното образуване на степените за сравнение:
Gradus positivus
|
Gradus comparativus
|
Gradus superlatives
|
antīquus древен, стар
|
antīquior, antīquius
|
antīquissimus, a, um
|
pinguis тлъст
|
pinguior, pinguius
|
pinguissimus, a, um
|
tenuis тънък
|
tenuior, tenuius
|
tenuissimus, a, um
|
2. При повечето прилагателни с умалителния суфикс -ulus, както и на -ālis, -āris (правилно образуват обаче степените за сравнение familiāris близък, родствен, liberālis щедър, salutāris спасителен).
3. При някои прилагателни на -rus като ferus див, gnārus сведущ, mīrus чуден (но правилно при clārus славен, pūrus чист, vērus истински, верен).
4. При прилагателните frūgifer плодоносен, плодороден, inops беден, novus нов по-често се употребяват степените за сравнение от техни синоними:
Gradus positivus
|
Gradus comparativus
|
Gradus superlatives
|
frūgifer (fertilis, e плодороден)
|
fertilior, fertilius
|
fertilissimus, a, um
|
inops (egēns, gen. egentis беден)
|
egentior, egentius
|
egentissimus, a, um
|
novus (recens, gen. recentis нов, пресен, скорошен)
|
recentior, recentius
|
recentissimus, a, um (но: novissimus последен)
|
Липса на степенуване
1. Прилагателните имена за материя нямат степени за сравнение:
argenteus сребърен
aureus златен
līgneus дървен
terreus земен, от пръст
2. Някои прилагателни имена заради значението си нямат степени за сравнение:
Rōmānus римски
Graecus гръцки
mortālis смъртен
nocturnus нощен
ūnicus единствен
singulāris отделен, изключителен
3. Прилагателните имена с елативните префикси prae- и per- и с умалителния префикс sub-: permagnus твърде голям, praemātūrus преждевремнен, subdūrus твърдичък, жесток. С изключение на praeclārus (твърде светъл, блестящ, прекрасен, славен) тези прилагателни не образуват сравнителна и превъзходна степен за сравнение.
ADVERBIA DERIVATA
Наречия от прилагателни имена
Положителна степен
Производните наречия от прилагателни имена от второ и първо склонение се образуват с окончанието -ē (поставя се на мястото на генитивното окончание -ī за мъжки род). Окончанието -ē представлява старо окончание за аблатив (инструментал) и стои в отгласна връзка с окончанието -ō.
Наречията от прилагателни имена от трето склонение се образуват с помощта на окончанието -ter, поставяно към основата на гласната -i, или с други думи при производните наречия от прилагателни имена от трето склонение се явява завършекът -iter (поставя се на мястото на генитивното окончание -is). Поради синкопа при някои наречия се явява -ter: audācter (и audāciter) смело (от прилагателнoтo audāx, gen. audācis); faculter лесно (от facilis, e с основа facul-); difficulter (от difficilis); simulter (и similiter) подобно (от similis, e с основа simul-); sollerter изкусно (от sollers, gen. sollertis изкусен). Прилагателните с основа на nt- получават само окончание -er: sapienter мъдро, благоразумно (от sapiēns, gen. sapientis); dīligenter старателно (от dīligēns, gen. dīligentis).
Сравнителна степен
За сравнителна степен на производните наречия служи средният род (acc. sg. n.) на прилагателните в сравнителна степен.
Превъзходна степен
Превъзходната степен на производните наречия се образува по същия начин като наречията в положителна степен от прилагателни имена от второ и първо склонение (с окончанието -ē)
Adiectivum
|
Adverbia derivata
| ||
Gr. positivus
|
Gr. comparativus
|
Gr. superlativus
| |
beātus блажен
|
beātē блажено
|
beātius
|
beātissimē
|
cārus скъп
|
cārē скъпо
|
cārius
|
cārissimē
|
doctus учен
|
doctē учено
|
doctius
|
doctissimē
|
longus дълъг
|
longē дълго
|
longius
|
longissimē
|
miser беден
|
miserē бедно
|
miserius
|
miserrimē
|
pulcher хубав
|
pulchrē хубаво
|
pulchrius
|
pulcherrimē
|
ācer остър
|
ācriter остро
|
ācrius
|
ācerrimē
|
celer бърз
|
celeriter бързо
|
celerius
|
celerrimē
|
brevis кратък
|
breviter кратко
|
brevius
|
brevissimē
|
fortis смел
|
fortiter смело
|
fortius
|
fortissimē
|
atrōx жесток
|
atrōciter жестоко
|
atrōcius
|
atrōcissimē
|
sapiēns мъдър
|
sapienter мъдро
|
sapientius
|
sapientissimē
|
bonus добър
|
bene добре
|
melius
|
optimē
|
malus лош
|
male лошо
|
peius
|
pessimē
|
nēquam долен
|
nēquiter долно
|
nēquius
|
nēquissimē
|
Особености при производните наречия
1. Някои производните наречия от прилагателни имена от второ и първо склонение се образуват с окончанието -ō:
cito бързо
crēbrō често
falsō лъжливно
meritō заслужено (срв. gr. superl. meritissimō)
necessāriō необходимо
perpetuō постоянно
prīmō първо
postrēmō накрая
rārō рядко
sērō късно
sēcrētō тайно
subitō внезапно
tūtō сигурно (срв. gr. superl. tūtissimō)
2. Сравни разликата в значението при наречията на -ō и –ē:
certō сигурно, със сигурност, но certē наистина, поне;
vērō в действителност, наистина; обаче, но vērē истинно вярно.
3. Гласната, на която завършва наречието, се явява кратка при двусрични наречия с кратка гласна в корена (така нареченото ямбическо съкращение; ямбът представлява стъпка с кратка и дълга сричка: È _ ): cito бързо, bene добре male лошо.
4. В много случаи формата за acc. sing. neutr. на прилагателното име (accusativus adverbialis) служи за наречие:
multum много
plūs повече
plūrimum твърде много
plērumque в повечето случаи
nimium прекалено много
paulum (твърде) малко
parum (твърде) малко
cēterum впрочем
prīmum първо
dēmum най-сетне
dulce сладко
facile лесно
difficile трудно
impūne безнаказано
saepe често
5. Понякога форма на прилагателното име служи за наречие:
rūrsus (re-vorsus) назад; отново
prōrsus (prō-vorsus) напред, направо
Други начини за образуване на наречия
1. Със суфикса -tus се образуват наречия предимно от именни основи и означаяат изходна точка:
antīquitus от стари времена
funditus от основи
penitus напълно
prīmitus отначало
rādicitus от корен
intus отвътре, вътре; напълно
subtus отдолу, долу.
2. Някои наречия се образуват със суфикса -per:
nuper неотдавна, наскоро
paulisper малко, кратко време
sеmper винаги
3. Вкаменени падежни форми (главно от съществителни имена)
- Акузативни форми на -im (-tim, -ātim), по-рядко на -am, -as):
confertim сбито
cursim тичешком
nominātim поименно
partim отчасти
passim навсякъде
paulātim малко по малко, постепенно
praesertim особено
sēnsim постепенно
clam тайно
cōram лице в лице, лично
perperam наопаки, обратно
crās утре
forās навън
aliās другаде; иначe
- Аблативни форми:
diū (diūtius diūtissimē) дълго
noctū през нощта, нощем
hodiē днес
cottīdiē всеки ден
prīdiē предния ден
postrīdiē следващия ден
magnopere (magis, maximē) в голяма степен, много
modo само; току-що
quōmodo по какъв начин, как
forte случайно
grātīs даром, безплатно
- Локативни форми:
herī вчера
vesperī вечер
forīs вън.
- Вкаменени предложнопадежни форми:
anteā преди това
posteā след това
intereā между това, междувременно
proptereā поради това
dēnuō отново
extemplō веднага
imprīmīs на първо място, особено
invicem поред, на смени; помежду си, взаимно
obviam насреща.
4. С помощта на глаголната форма licet:
sciīlicet разбира се; естествено
vidēlicet очевидно, сигурно.
5. За местоименните и числителните наречия виж на съответното място.
ПРЕВЕДЕТЕ
1. Veniet felicior aetas. (Lucan. VIII, 869). 2. Ambōbus oculis carior. (cf. Catull. 104, 2) 3. Pax vel iniusta utilior est quam iustissimum bellum. 4. Lex mortis legum lex est certissima. 5. Fama nihil est celerius. 6. Tormentis omnibus conscientia gravior. 7. Durior saxo. 8. Nigrior corvo. 9. Magister orandi optimus necessitas. (Syr.) 10. Salus populi suprēma lex esto. (Cicero Ill
Hereditātis causa
Munera quod senibus viduisque ingentia mittis,
Sordidius nihil est, nihil est te spurcius uno,
Qui potest insidias dona vocāre tuas.
(Martialis)
