GERUNDIUM
Герундият е отглаголно съществително име от среден род по второ склонение. Употребява се само в единствено число в косвените падежи – генитив, датив (рядко), акузатив (само с предлог – ad, рядко in, ob, inter), аблатив. За номинатив и безпредложен акузатив служи инфинитивът, заедно с който образуват парадигмата на склонението в единствено число. Като отглаголна форма притежава категориите залог (деятелен), определя се с наречие, а герундият от преходните глаголи има пряко допълнение. Като съществително име има род (среден), скланя се (в единствено число) и може да се придружава от предлог. На български се превежда с отглаголно съществително име или с да + глаголна форма в трето лице, а употребеният в аблатив герундий може да се развие в подчинено обстоятелствено изречение.
FUTURUM I - БЪДЕЩЕ ВРЕМЕ
Герундият е отглаголно съществително име от среден род по второ склонение. Употребява се само в единствено число в косвените падежи – генитив, датив (рядко), акузатив (само с предлог – ad, рядко in, ob, inter), аблатив. За номинатив и безпредложен акузатив служи инфинитивът, заедно с който образуват парадигмата на склонението в единствено число. Като отглаголна форма притежава категориите залог (деятелен), определя се с наречие, а герундият от преходните глаголи има пряко допълнение. Като съществително име има род (среден), скланя се (в единствено число) и може да се придружава от предлог. На български се превежда с отглаголно съществително име или с да + глаголна форма в трето лице, а употребеният в аблатив герундий може да се развие в подчинено обстоятелствено изречение.
Образува се със суфикса –nd- (при глаголите от първо и второ спрежение) и с –еnd- (при глаголите от трето и четвърто спрежение):
amandi, amando, ad amandum, amando;
discendi, discendo, ad discendum, discendo.
Употреба
1. В генитив герундият се употребява обикновено като genitivus obiecti (при съществителни, прилагателни и при аблативите causā и gratiā, които се употребяват като несъщински предлози с родителен падеж) и genitivus explicativus.
Употреба
1. В генитив герундият се употребява обикновено като genitivus obiecti (при съществителни, прилагателни и при аблативите causā и gratiā, които се употребяват като несъщински предлози с родителен падеж) и genitivus explicativus.
Triste est nomen carendi. (Cicero) Тъжна е думата нямане.
Ars recte docendi difficilis est. Трудно е изкуството на правилното преподаване.
Amor scelerātus habendi. (Ovidius)
Scribendi recte sapere est et principium et fons. (Horatius)
Occаsio discendi non omnibus datur.
Homo natūrā discendi cupidus est.
Summum crede nefas animam praeferre pudōri
Et propter vitam vivendi perdere causas. (Iuvenalis)
2. В дателен падеж се употребява рядко.
iter idoneum eundo – удобен за вървене път.
3. В акузатив герундият се употребява само с предлог – обикновено с предлога ad, рядко с in, inter, ob.
Scribitur ad narrandum, non ad probandum. (Quintilianus) Пише се за разказване, а не за доказване.
Multi philosophi ad docendum (vel: docendi causa) Athenas veniēbant.
4. В аблатив се употребява безпредложно като ablativus instrumenti или с предлози:
Aliōs docendo ipse multa disces. С ученето на другите самият ти ще научиш много. (или по-добре: Като учиш другите сам ще научиш много.)
Castīgat ridendo mores. (Opera Comique)
Libros diligenter legendo multa discere possumus.
Plus in metuendo mali est quam in ipso, quod timētur. (Cicero)
Изявително наклонение на първо бъдеще време представя еднократно или многократно действие в бъдещето. Изявително наклонение на бъдеще време се образува от сегашната основа, към която се прибавят характеристиките -b- (за глаголите от първо и второ спрежение) и -ēā- (само за 1. sg. -ā-) (за глаголите от първо и второ спрежение) и личните окончания. Спомагателният глагол sum и неговите производни образуват бъдеще време без характеристиката.
Зaпoведно наклонение на първо бъдеще време минало несвършено време се образува от сегашната основа, към която се прибавят личните окончания за imperativus futuri. Има форми за второ и трето лице единствено и множествено число. Предава заповед, която трябва да се изпълнява в бъдеще и се употребява предимно в закони, предписания и др.
Indicativus futuri primi activi
| |||||
1. спрежение
|
2. спрежение
|
3. спрежение
|
4. спрежение
|
Verb. auxiliare
| |
Sg. 1.
|
amā-b-ō
ще обичам
|
cēnsē-b-ō
ще оценявам
|
scrīb-ā-m
ще пиша
|
audi-ā-m
ще слушам
|
er-ō
ще съм, ще бъда
|
2.
|
amā-b-i-s
|
cēnsē-b-i-s
|
scrīb-ē-s
|
audi-ē-s
|
er-i-s
|
3.
|
amā-b-i-t
|
cēnsē-b-i-t
|
scrīb-ē-t
|
audi-ē-t
|
er-i-t
|
Pl. 1.
|
amā-b-i-mus
|
cēnsē-b-i-mus
|
scrīb-ē-mus
|
audi-ē-mus
|
er-i- mus
|
2.
|
amā-b-i-tis
|
cēnsē-b-i-tis
|
scrīb-ē-tis
|
audi-ē-tis
|
er-i-tis
|
3.
|
amā-b-u-nt
|
cēnsē-b-u-nt
|
scrīb-ē-nt
|
audi-ē-nt
|
er-u-nt
|
Indicativus futuri primi passivi
| ||||
1. спрежение
|
2. спрежение
|
3. спрежение
|
4. спрежение
| |
Sg. 1.
|
amā-b-or
ще бъда обичан, ще се обичам
|
cēnsē-b-or
ще бъда оценяван, ще се оценявам
|
scrīb-ā-r
ще бъда писан, ще се пиша
|
audi-ā-r
ще бъда слушан, ще се слушам
|
2.
|
amā-b-e-ris
|
cēnsē-b-e-ris
|
scrīb-ē-ris
|
audi-ē-ris
|
3.
|
amā-b-i-tur
|
cēnsē-b-i-tur
|
scrīb-ē-tur
|
audi-ē-tur
|
Pl. 1.
|
amā-b-i-mur
|
cēnsē-b-i-mur
|
scrīb-ē-mur
|
audi-ē-mur
|
2.
|
amā-b-i-mini
|
cēnsē-b-i-mini
|
scrīb-ē-mini
|
audi-ē-mini
|
3.
|
amā-b-u-ntur
|
cēnsē-b-u-ntur
|
scrīb-ē-ntur
|
audi-ē-ntur
|
Imperativus futuri primi activi
| |||||
1. спрежение
|
2. спрежение
|
3. спрежение
|
4. спрежение
|
Verb. auxiliare
| |
Sg 2.
|
amā-tō
трябва да обичаш
|
cēnsē-tō
трябва да оценяваш
|
scrīb-i-tō трябва да пишеш
|
audī-tō
трябва да слушаш
|
es-tō
трябва да бъдеш
|
3.
|
amā- tō
|
cēnsē-tō
|
scrīb-i-tō
|
audī- tō to ē-t
|
es-tō
|
Pl. 2.
|
amā- tōtе
|
cēnsē-tōte
|
scrīb-i-tōte
|
audī-ē-tis
|
es-tōte
|
3.
|
amā-ntō
|
cēnsē-ntō
|
scrīb-u-ntō
|
audī-u-ntō
|
s-u-ntō
|
Imperativus futuri primi passivi
| ||||
1. спрежение
|
2. спрежение
|
3. спрежение
|
4. спрежение
| |
Sg 2.
|
amā-tōr
трябва да бъдеш обичан
|
cēnsē-tōr
трябва да бъдеш оценяван
|
scrīb-i-tōr
трябва да бъдеш писан
|
audī- tōr
трябва да бъдеш слушан
|
3.
|
amā-tōr
|
cēnsē-tōr
|
scrīb-i-tōr
|
audī-tōr
|
Pl. 2.
|
няма
|
няма
|
няма
|
няма
|
3.
|
amā-ntor
|
cēnsē-ntor
|
scrīb-u-ntor
|
audi-u-ntor
|
NUMERALIA - ЧИСЛИТЕЛНИ ИМЕНА
Числителните имена изразяват количество (брой), поредност или разпределение на предмети и лица. В зависимост от това числителните се разделят на четири групи:
- Numeralia cardinalia - числителни бройни (количествени) имена.
2. Numeralia ordinalia - числителни редни имена .
3. Numeralia distributiva - числителни разпределителни имена.
4. Numeralia adverbia - числителни наречия.
Латинските (римските) цифри се образуват от следните основни знаци: I = 1, V = 5, Х = 10, L = 50, С = 100, D = 500 и М = 1000. Изразяването на числата става по следния начин:
а) Като се повтаря основният знак: III = 3, ХХХ = 30, ССС = 300, МММ = 3000.
б) По-малката цифра след друга увеличава, а пред нея - намалява числото: XI = 11, IХ = 9, ССХХ = 222 и т. н.
в) Хоризонтална черта над знака дава увеличение с хиляда: Х = 10 000, а заграждането на числото от три страни дава увеличение със 100 000 : Х = 1000000.
От бройните числителни се скланят първите три: ūnus, ūna, ūnum; duo, duae, duo; trēs, tria и стотиците от двеста до деветстотин включително. Стотиците се скланят като прилагателни имена по първо и второ склонение в множествено число. Числото mīlle (хиляда) в единствено число не се скланя, а в множествено число се скланя по трето вокално склоонение (като mare море) и има само едно l: mīlia, mīlium, mīlibus.
Числата от 21 до 99 се изразяват по два начина:
а). По-малкото число стои след по-голямото без съюз: quadrāgintā trēs = 43.
б). По-малкото предхожда по-голямото със съюза : trēs et quadrāgintā = 43.
При числата над сто обикновено по-голямото стои преди по-малкото: mīlle sescentī sexāgintā sex = 1666. Съюзът et най-често липсва или стои само при едно от няколкото числа: mīlle et sescentī sexāgintā sex, mīlle sescentī et sexāgintā sex или mīlle sescentī sexāgintā et sex = 1666.
Единиците 8 и 9 не се прибавят към десетиците, а от следващата десетица се вади съответно две или едно:
duodēquadrāgintā = 40 - 2 = 38
undēquadrāgintā = 40 – 1 = 39
duodēvīgintī = 20 – 2 = 18
undēvīgintī = 20 - 1 = 19.
Но се срещат и форми: decem octō и octō et decem = duodēvīgintī (18).
Числото 98 се предава винаги octō et nōnāgintā, а 99 по два начина: novem et nōnāgintā и undēcentum.
Поредните числителни имена се скланят като прилагателни имена по първо и второ склонение. По служба и по употреба те са близки до прилагателните имена. При сложните числителни редни имена всичките съставки са числителни редни, а не само последното (както е в български): octōgēsimus quīntus осемдесет и пети.
Разпределителните числителни също се скланят като прилагателни имена по първо и второ склонение, но само в множествено число.
Числителните наречия естествено са неменливи думи.
Рьзпределителните числителни се употребяват:
а) За предаване на един и същ брой за всеки един от няколко предмета: omnibus āvibus bīnae sunt alae. – Всички птици имат по две крила.
б) При pluralia tantum се предава количество: dēna castra десет лагера; bīnae litterae две писма, но duae litterae две букви.
От числителните имена се образуват прилагателни имена с номинативно окончание -рlех за трите рода. Те се скланят по трето склонение като прилагателни имена с едно окончание и изразяват кратност:
simplex, icis единичен
duplex, icis двоен
triplex, icis троен
decemplex, icis десеторен.
Склонение на първите три числителни бройни и на числителното хиляда:
casus
|
m f n
|
m f n
|
mf n
|
n
|
Nom.
|
ūnus ūna ūnum
|
duo duae duo
|
trēs tria
|
mīlia
|
Gen.
|
ūnīus
|
duōrum duārum duōrum
|
trium
|
mīlium
|
Dat.
|
ūnī
|
duōbus duābus duōbus
|
tribus
|
mīlibus
|
Acc.
|
ūnum ūnam ūnum
|
duōs duās duo
|
trēs tria
|
mīlia
|
Abl.
|
ūnō ūnā ūnō
|
duōbus duābus duōbus
|
tribus
|
mīlibus
|
NUMERALIA
Числени стойности
|
NUMERALIA - ЧИСЛИТЕЛНИ ИМЕНА
| ||||
С арабски цифри
|
С римски цифри
|
Numeralia cardinalia
|
Numeralia ordinalia
|
Numeralia distributiva
|
Adverbia numeralia
|
1
|
I
|
ūnus, ūna, ūnum
един, една, едно
|
prīmus, a, um
първи, първа, първо
|
singulī, ae, a
по един, по една, по едно
|
semel
веднъж
|
2
|
II
|
duo, duae, duo
два(ма), две
|
secundus, a, um ; alter, a, um
втори, втора, второ
|
bīnī, ae, a
по два(ма), по две
|
bis
два пъти
|
3
|
III
|
trēs, tria
|
tertius, a, um
|
ternī (trīnī), ae, a
|
ter
|
4
|
IV
|
quattuor
|
quārtus, a, um
|
quaternī, ae, a
|
quater
|
5
|
V
|
quīnque
|
quīntus, a, um
|
quīnī, ae, a
|
quīnquiēs
|
6
|
VI
|
sex
|
sextus, a, um
|
sēnī, ae, a
|
sexiēs
|
7
|
VII
|
septem
|
septimus a, um
|
septēnī, ae, a
|
septiēs
|
8
|
VIII
|
octō
|
octāvus, a, um
|
octōnī, ae, a
|
octiēs
|
9
|
IX
|
novem
|
nōnus, a, um
|
novēnī, ae, a
|
noviēs
|
10
|
X
|
decem
|
decimus, a, um
|
dēnī, ae, a
|
deciēs
|
11
|
XI
|
undecim
|
undecimus, a, um
|
undēnī, ae, a
|
undeciēs
|
12
|
XII
|
duodecim
|
duodecimus, a, um
|
duodēnī, ae, a
|
duodeciēs
|
13
|
XIII
|
trēdecim
|
tertius decimus,
tertia decima
tertium decimum
|
ternī denī
|
ter deciēs
|
14
|
XIV
|
quattuordecim
|
quārtus decimus,a,um
|
quaternī denī
|
quater deciēs
|
15
|
XV
|
quīndecim
|
quīntus decimus,a,um
|
quīnī denī
|
quīnquiēs deciēs
|
16
|
XVI
|
sēdecim
|
sextus decimus,a,um
|
sēnī dēnī
|
sexiēs deciēs
|
17
|
XVII
|
septendecim
|
septimus decimus,a,um
|
septēnī denī
|
septiēs deciēs
|
18
|
XVIII
|
duodēvīgintī
|
duodēvīcēsimus,a,um
|
duodēvīcēnī,ae,a
|
duodēvīciēs
|
19
|
XIX
|
undēvīgintī
|
undēvīcēsimus,a,um
|
undēvīcēnī, ae, a
|
undēvīciēs
|
20
|
XX
|
vīgintī
|
vīcēsimus,a,um
|
vīcēnī, ae, a
|
vīciēs
|
21
|
XXI
|
vīgintī ūnus, a, um; ūnus et vīgintī
|
vīcēsimus prīmus, vīcēsima prīma, vīcēsimum prīmum; ūnus (a,um) et vīcēsimus (a,um)
|
viīcēnī singulī; singulī et vīcēnī
|
vīciēs semel; semel et vīciēs
|
28
|
XXVIII
|
duodētrīgintā
|
duodētrīcēsimus,a,um
|
duodētrīcēnī,ae,a
|
duodētrīciēs
|
29
|
XXIX
|
undētrīgintā
|
undētrīcēsimus,a,um
|
undētrīcēnī,ae,a
|
undētrīciēs
|
30
|
XXX
|
trīgintā
|
trīcēsimus,a,um
|
trīcēnī, ae, a
|
trīciēs
|
40
|
XL
|
quadrāgintā
|
quadrāgēsimus,a,um
|
quadrāgēnī,ae,a
|
quadrāgiēs
|
50
|
L
|
quīnquāgintā
|
quīnquāgēsimus,a,um
|
quīnquāgēnī,ae,a
|
quīnquāgiēs
|
60
|
LX
|
sexāgintā
|
sexāgēsimus,a,um
|
sexāgēnī,ae,a
|
sexāgiēs
|
70
|
LXX
|
septuāgintā
|
septuāgēsimus,a,um
|
septuāgēnī,ae,a
|
septuāgiēs
|
80
|
LXXX
|
octōgintā
|
octōgēsimus,a,um
|
octōgēnī, ae, a
|
octōgiēs
|
90
|
XC
|
nōnāgintā
|
nōnāgēsimus,a,um
|
nōnāgēnī,ae, a
|
nōnāgiēs
|
100
|
C
|
centum
|
centēsimus,a,um
|
centēnī, ae, a
|
centiēs
|
200
|
CC
|
ducentī, ae, a
|
ducentēsimus,a,um
|
ducēnī, ae, a
|
ducentiēs
|
300
|
CCC
|
trecentī, ae, a
|
trecentēsimus,a,um
|
trecēnī, ae, a
|
trecentiēs
|
400
|
CD
|
quadringentī,ae,a
|
quadrigentēsimus,a,um
|
quadringēnī,ae,a
|
quadringentiēs
|
500
|
D
|
quīngentī, ae, a
|
quīngentēsimus,a,um
|
quīngēnī,ae,a
|
quīngentiēs
|
600
|
DC
|
sescentī, ae, a
|
sescentēsimus,a,um
|
sescēnī,ae,a
|
sescentiēs
|
700
|
DCC
|
septingentī, ae, a
|
septingentēsimus,a,um
|
septingēnī,ae,a
|
septingentiēs
|
800
|
DCCC
|
octingentī, ae, a
|
octingentēsimus,a,um
|
octingēnī,ae,a
|
octingentiēs
|
900
|
CM
|
nōngentī, ae, a
|
nōngentēsimus,a,um
|
nōngēnī,ae,a
|
nōngentiēs
|
1000
|
M
|
mīlle
|
mīllēsimus,a,um
|
singula mīlia
|
mīliēs
|
2000
|
MM
|
duo mīlia
|
bis mīllēsimus,a,um
|
bina mīlia
|
bis mīliēs
|
3000
|
MMM
|
tria mīlia
|
ter mīllēsimus,a,um
|
terna mīlia
|
ter mīliēs
|
10 000
|
X
|
decem mīlia
|
deciēs mīllēsimus
|
dēna mīlia
|
deciēs mīliēs
|
21 000
|
XXI
|
ūnum et vīgintī mīlia
|
semel et vīciēs mīllēsimus,a,um
|
vīcēna singula mīlia
|
semel et vīciēs mīliēs
|
100 000
|
C
|
centum mīlia
|
centiēs mīllēsimus
|
centēna mīlia
|
centiēs mīliēs
|
1000000
|
M
|
deciēs centum mīlia
|
deciēs centiēs mīllēsimus
|
deciēs centēna mīlia
|
deciēs centiēs mīliēs
|
ПРЕВЕДЕТЕ
1. Gutta cavat lapidem non vi, sed saepe cadendo. (Ovid., Ep. ex Pon. IV, 10, 5) 2. Nulla aetas ad perdiscendum sera est. 3. Audendo virtus crescit, tardando timor. 4. Ad poenitendum properat, qui cito iudicat. 5. In iudicando criminōsa est celeritas. 6. Libertas est potestas faciendi id, quod iure licet. 7. Cogitando homines animalibus antecedunt. 8. Hominis ratio discendo alitur, videndi et audiendi delectatiōne ducitur. 9. Hominum est praeterea uti facultāte loquendi, qua animalibus quoque antecedimus. 10. Loquendo, docendo iam cupiditas nascitur ius civile perdiscendi, leges cognoscendi, omnem antiquitātem accipiendi. 11. Qui in potestate parentis est, testamenti faciendi ius non habet, adeo ut, quamvis pater ei permittat, tamen iure testāri non potest. (Dig.) 12. Amīci famam tuam putāto gloriam. 13. Cantābit vacuus coram latrōne viātor. 14. Vir bonus ab honesto nulla re deterrebitur, ad turpia nulla spe invitabitur. (Seneca) 15. Grata superveniet hora, quae non sperabitur (Hor., Ep. I, 4. 14). 16. Contumeliam si dices, audies. 17. Invenies multos, mores qui pelle sub agni celant lupōrum. 18. Minuentur atrae carmine curae. 19. Frangar, non flectar. 20. Qui ventum seminat, turbinem metet. (Syrus) 21. Quousque tandem abutēre, Catilīna, patientia nostra. (Cicero Cicero
