Лекция 5 - Пето склонение. Неопределителни местоимения

DECLINATIO QUINTA

Имената от пето склонение са от женски род и имат основа на дългата гласна  -ē. Всички думи от това склонение са от женски род. Само думата merīdiēs, merīdiēī  m е от мъжки род. Di-ēs, di-ēī  m, f  ден  е от женски род, когато означава срок, време, а иначе обикновено е от мъжки род: Nulla di-ēs sine linea; posterō di-ē (Abl.) на следващия ден.
Най-важните думи от това склонение са r-ēs, r-eī  f  нещо и di-ēs, di-ēī  m, f  ден.
B Gen. u Dat. Singularis има две форми: ēī und eī. Формата с дълго e се среща след гласна, а с кратко - след съгласна.


speciēs, speciēī f вид, поглед; seriēs, seriēī f редица; perniciēs, perniciēī f  гибел, унищожение
di-ēs, di-ēī  m, f  ден
r-ēs, r-eī  f  нещо

Singularis Pluralis Singularis Pluralis
Nominativus di-ēs di-ēs r-ēs r-ēs
Genitivus di-ēī di-ērum r-eī r-ērum
Dativus di-ēī di-ēbus r-eī ī r-ēbus
Accusativus di-em di-ēs r-e r-ēs
Ablativus di-ē di-ēbus r-ē r-ēbus
Vocativus di-ēs di-ēs r-ēs r-ēs

rēs publica  държава
rēs militāris  военно дело
rēs gestae  подвизи
rēs publica  държава
rēs militāris  военно дело
rēs gestae  подвизи

Субстантивно

Адйективно
I. Въпросителното местоимение след ne, si, nisi, num, cum и др.
Quis, quid – някой
Qui, qua, quod – някакъв
I I. С удвояване на въпросителното местоимение
Quisquis, quidquid – всеки който
Quisquis, quidquid – всякакъв който
I I I. С частицата ali-
Aliquis, aliquid – някой
Aliqui, aliqua, aliquod - някакъв
IV. С частиците –dam, -quam, -piam, -que, -vis, -libet
1. quidam, quaedam, quiddam – някой си

2. quisquam, quidquam - някой

3. quispiam, quaepiam, quidpiam – някой си

4. quisque, quaeque, quidque - всеки


5. quivis, quaevis, quidvis – който и да е, всеки

6. quilibet, quaelibet, quidlibet – който и да е, всеки
1. quidam, quaedam, quiddam – някакъв си

2. ullus, ulla, ullum - някакъв

3. quispiam, quaepiam, quidpiam - някакъв


4. quisque, quaeque, quodque - всякакъв


5. quivis, quaevis, quidvis – какъвто и да е, всякакъв

6. quilibet, quaelibet, quidlibet – какъвто и да е, всякакъв
V. С частицата –que и unus или cum
1. unusquisque, unaquaeque, unumquidque – всеки един

2. quicumque, quaecumque, quodcumque – който и да е;  всеки който
1. unusquisque, unaquaeque, unumquidque - всякакъв

2. quicumque, quaecumque, quodcumque – какъвто и да е, всякакъв който
Indicativus imperfecti activi

1. спрежение
2. спрежение
3. спрежение
4. спрежение
Verb. auxiliare
Sg. 1.
amā-bā-m
обичах
cēnsē-bā-m
оценявах
scrīb-ēbā-m
пишех
audi-ēbā-m
слушах
era-m
бивах, бях
      2.
amā-bā-s
cēnsē-bā-s
scrīb-ēbā-s
audi-ēbā-s
era-s
      3.
amā-bā-t
cēnsē-bā-t
scrīb-ēbā-r
audi-ēbā-t
era-t
Pl. 1.
amā-bā-mus
cēnsē-bā- mus
scrīb-ēbā- mus
audi-ēbā- mus
eraā- mus
     2.
amā-bā-tis
cēnsē-bā-tis
scrīb-ēbā-tis
audi-ēbā- tis
eraā-tis
     3.
amā-bā-nt
cēnsē-bā-nt
scrīb-ēbā-nt
audi-ēbā-nt
erāa-nt
Indicativus imperfecti passivi

1. спрежение
2. спрежение
3. спрежение
4. спрежение
Sg. 1.
amā-bā-r
обичах се, бивах обичан
cēnsē-bā-r
оценявах се, бивах оценяван
scrīb-ēbā-r
пишех се, бивах писан
audi-ēbā-r
слушах се, бивах слушан
      2.
amā-bā-ris
cēnsē-bā-ris
scrīb-ēbā-ris
audi-ēbā-ris
      3.
amā-bā-tur
cēnsē-bā-tur
scrīb-ēbā-tur
audi-ēbā-tur
Pl. 1.
amā-bā-mur
cēnsē-bā-mur
scrīb-ēbā-mur
audi-ēbā-mur
     2.
amā-bā-mini
cēnsē-bā-mini
scrīb-ēbā-mini
audi-ēbā-mini
     3.
amā-bā-ntur
cēnsē-bā-ntur
scrīb-ēbā-ntur
audi-ēbā-ntur


Като diēs са например:
Като rēs са всички думи със съгласна пред е, например:
fidēs, fideī f вяра; spēs, speī f надежда 

 Примери:

rēs secundae  щастие
rēs adversae  нещастие
rēs novae  преврат
novārum rērum cupidus


PRONOMINA  INDEFINITA   -  НЕОПРЕДЕЛИТЕЛНИ  МЕСТОИМЕНИЯ

Неопределителните местоименията заместват предмети, лица и качества, без да дават точни указания за тях. Те се образуват от въпросителните и относителните местоимення с удвоение на самото местоимение или с присъединяване на частици към тях.. Неопределителните местоимения също като въпросителните са субстантивни и адйективни. Някои от неопределителните местоимения имат и относи­телно-обобщително значение.

Неопределителните местоимения се образуват по следните начини:

1. Въпросителното местоимение quis без ударение (енклитично) се употребява като неопределително след съюзите ne, si, nisi, num, cum, ubi, ut, quo и други думи и добива значение някой, някоя, нещо: nisi quis, (nisi qua), nisi quid  освен ако някой, освен ако някоя, освен ако нещо и т. н. В службата на прилагателно има формите qui, qua, quod някакъв, някаква, някакво.
Тези неопределителни местоимения са енклитични и затова не стоят в началото на изречението. В главни изречения се употребява рядко в потенциални, прохибитивни или във въпросителни с num, an, -ne.
An quid est homini salute melius? Нима има за човека нещо по-добро от здравето? В главни изречения се употребява обикновено aliquis.

2. Удвоява се местоимението quis: quisquis, quidquid който и да е, всеки; какъвто и да е, всякакъв.

3. С частици:
а. Пред въпросителното (относителното) местоимение се поставя частицата аli-:                                                                        
аliquis, aliquid някой, някоя, нещо        
аliqui, aliqua, aliquod някакъв, някаква, някакво.

Местоимението аliquis (някой), аliqui (някакъв) сочи на предмет или лице, които са неизвестни или безразлични. Употребява се предимно в утвърдителни, докато quis може да стои еднакво и в утвърдителни, и отрицателни изречения. При числа има значение около, приблизително : Navigabamus aliquae decem milia. Плавахме около 10 мили.

б.  С помощта на несклоняемите частици –dam, -quam, -piam, -que, -vis, -libet, поставяни след въпросителното или  относителното местоимение .

в.  Относително-обобщителните местоимения се образуват от относителните (въпросителни) местоимения с помощта на частицата  –que и местоименното прилагателно unus или с –que и съюза cum:
unusquisque, unaquaeque, unumquidque – всеки един
unusquisque, unaquaeque, unumquidque - всякакъв
quicumque, quaecumque, quodcumque – който и да е;  всеки който
quicumque, quaecumque, quodcumque – какъвто и да е, всякакъв който




Неопределителните местоимения се скланят както въпросителните и относителните.

При местоимението unusquisque, съставено от unus и quisque се скланят и двете части: unusquisque, unaquaeque, unumquidque; uniuscuiusque   unicuique и т. н.

При местоимението quidam съгласната m минава в n пред d винителен падеж единствено число и в родителен множествено, както при idem : quendam ; quorundam etc. Quidam (някой си) указва на лице или предмет, за които нещо е известно на говорещото  лице, но то не иска или не е в състояние
каже нещо по-определено за тях. Alcidamas quidam, rhetor antīquus…(Cicero). - Някой си Алкидамант, древен ретор... Понякога това местоимение стои след прилагателно име, за да за­сили неговия смисъл: Incredibili quodam studio - с някакво си (=едно) невероятно усърдие (Сiсerо).

Местоименията quivis който и да е, всеки и quilibet който и да е, всеки съдържат превърнатите в частици глаголни форми vis искаш и libet угодно е. Двете неопределителни местоимения с глаголни форми са били присъщи на народния и говоримия език, а са били избягвани в изискания език на знатните.

Образуваното с удвояване местоимение quisquis, quidquid се е употребявало предимно в nom. и abl. singularis. Скланят се и двете части:  quisquis, cuiuscuius, cuicui, quemquem, quoquo и т. н.      

Quicumque се състои от местоимение и -cumque. Самото -cumque е от съюза cum и частицата -que.Първоначалното му значение е било “кой(то) когато и да". От времето на Цицерон то добива значение на обобщително местоимение: “всеки който (т. е. безразлично кой)”.

Quisquam, quidquam  (някой, който и да е) и ullus, ulla, ullum (някакъв) се употре­бяват в отрицателни изречения или в изречения, отрицателни по смисъл. Значението им с отрицание обикновено се променя от някой и някакъв в никой и никакъв:
Neque quisquam - никой
Neque quidquam - нищо
Nondum quisquam - още никой
Vix quisquam – едва ли някой
Neque ullus - никакъв
Sine ulla spe - без никаква надежда
An quisquam Croeso divitior fuit? Бил ли е някой по-богат от Крез? (не се очаква отговор, а се подразбира, че не е имало по-богат от Крез).
Наречията umquam, usquam (някога, някъде) имат същата употреба и в отрицателни изречения се превеждат никога, никъде.

Quisque почти винаги е енклитично местоимение и се употребява:
А) След възвратното местоимение sui ,sibi, se, se и след  притежател­ното местоимение suus:
Sibi quisque minime notus est . - Всеки най-малко познава себе си. 
Suum cuique.  Всекиму своето.
б.  След относителните и въпросителните местоимения.
Defendat, quod  quisque sentit. - Да защитава всеки това, което чувства.
в. След превъзходна степен за обобщаване.
Clarissimus quisque - всеки най-славен (= всички най-славни).



IMPERFECTUM  -  МИНАЛО  НЕСВЪРШЕНО  ВРЕМЕ
Изявително наклонение на минало несвършено време представя продължително или повтарящо се действие в миналото, а понякога и начало на действие.
Изявително наклонение на минало несвършено време (indicativus imperfecti) се образува от сегашната основа, към която се прибавят характеристиките -bā- (за глаголите от първо и второ спрежение) и -ēbā- (за глаголите от първо и второ спрежение) и личните окончания. Спомагателният глагол sum и неговите производни образуват indicativus imperfecti с характеристиката -ā-.

ПРЕВЕДЕТЕ

1. Tua res agitur, paries cum proximus ardet. (Horatius) 2. Rerum omnium magister usus. 3. Veritātem dies aperit. 4. Dies diem docet. 5. Amīcus cognoscitur amōre, more, ore, re. 6. Amīcus certus in re incerta cernitur. 7. Nocte dieque labōra: non datur mollis ad astra via. 8. Omnia rerum principia parva sunt. 9. Vectigalia nervi sunt reipublicae. 10. Principāles mortāles, respublica aeterna. 11. Res venit ad iudicium. 12. Res perit domino (creditōri). 13. Bis de eādem re non est actio. 14. Quod sine die debētur, statim debētur. 15. Superficies solo cedit. 16. Coniugium sine prole est quasi dies sine sole. 17. Omne ius vel ad persōnas pertinet, vel ad res, vel ad actiōnes. 18. Publicum ius est, quod ad statum rei Romānae spectat, privātum, quod ad singulōrum utilitātem. (Ulp.) 19. Faber est suae quisque fortūnae. (Sall., De rep. I, 1) 20. Non cuilibet pulsanti patet ianua. 21. Malum nullum est sine aliquo bono. 22. Quidquid discis tibi discis. 23. Non ex quovis ligno fit Mercurius. 24. Cuīvis dolōri remedium est patientia. 25. Iuris praecepta sunt haec: honeste vivere, alterum non laedere, suum cuīque tribuere. 26. Quidquid id est, timeo Danaos et dona ferentes. 27. Si qua sede sedes et ea est tibi commoda sedes, illa sede sede nec ab illa sede recēde. 28. Societas est aut totōrum bonōrum, aut unīus alicuius negotii. 29. Licentiam stulti libertātem vocābant. 30. Consules Romāni imperium annuum habēbant. 31. Consilium reipublicae Romānae penes senes erat, qui ex auctoritāte patres, ob aetātem senatōres vocabantur. 32. Parricīdam Romāni virgis verberābant, postrēmo in mare profundum iactābant. 33. Femina in familia viri locum filiae obtinēbat. 34. Interdum alibi erat hereditas legitima, alibi tutēla legitima, ut puta si erat consanguinea pupillo: nam hereditas ad adgnātam pertinēbat, tutēla autem ad adgnātum. 35. Caligula infensus turbae exclāmat: utinam populus Romānus unam cervīcem habēret. 36. Romānae leges vetābant, ne quis in urbe sepelirētur. 37. Dionysius, ne tonsōri collum committeret, tondēre filias suas docēbat. 38. Multi non parērent, nisi poenis duris terrerentur. 39. Utinam tam sapiens esses quam es felix. (Erasmus)

Res mancipi et nec mancipi
Omnes res aut mancipi sunt aut nec mancipi. Mancipi res sunt omnia praedia in Italico solo, tam rustica - qualis est fundus, quam urbāna - qualis est domus, item iura praediōrum rusticōrum (servitūtes), velut via, iter, aquaeductus, item servi et quadrupedes, velut boves, muli, equi, asini. Ceterae res nec mancipi sunt.
(Ulpiānus)

Magna autem differentia est rerum mancipi et nec mancipi. Nam res nec mancipi ipsa traditiōne pleno iure alterius fiunt, si corporāles sunt et ob id recipiunt traditiōnem. Itaque si tibi vestem vel aurum vel argentum trado sive ex venditiōnis causa sive ex donatiōnis sive alia ex causa, statim tua fit res.
(Gaius)

De differentiis in iure (Colloquium)
- Putābant quidam nullam inter proprietātem et possessiōnem esse differentiam.
- Tum, quid scire debēmus?
- Potest enim alterum esse dominum, alterum possessōrem?
- Potestne dominum esse possessōrem?
- Sine dubio. Possessor et dominus saepe idem est.