Лекция 4 - Четвърто склонение

DECLINATIO QUARTA 

Думите от 4. склонение, от u-склонението, завършват в номинатив на -us и -ū и имат основа на гласната -u-. Думите на -us са masculina, а тези на ū са neutra. Най-често тези думи имат абстрактно значение: ūsus, ūs m - употреба, навик; habitus, ūs m - външен вид, състояние; spīritus, ūs m  - дух.
Изключенията в рода са малко. Femininа на us са: tribus, ūs f -  триба; acus, ūs f – игла;  porticus, ūs f портик; domus, ūs дом, къща, жилище; īdūs, uum f - иди (15. ден от месеците март, май, юли и октомври и 13. ден от останалите);  manus, ūs f – ръка;  quercus, ūs f - дъб.
Нормалният завършек за dat. sg. m  e uī, но се среща и ū. Някои съществителни са запазили dat. / abl. pl. архаичния завършък -ubus: arcus, ūs m  - лък, дъга, арца (за да се различава от arcibus от arx - укрепление); artus, ūs f (за да се различава от artibus от ars, artis f – занаят, изкуство); tribus, ūs f – триба.
Някои отглаголни съществителни се използват почти само в аблатив: iussu imperātōris - по заповед на военачалника; maior nātu - по-стар, по-голям на възраст (от глаголите iubeō 2 -заповядвам и nāscor 3 - раждам се)
Интересна дума е domus, ūs f дом, къща, която се скланя отчасти по 2. склонение, отчасти по 4. склонение Особено внимание трябва да се обърне на локатива (locativus): domī у дома. domī militiaeque - в мир и във война.
С предлога in стои обаче в аблатив domō: in domō patris (или domī patris) в къщата на бащата, in domō illā в онази къща.

fruct-us, ūs m плод corn-ū, ūs n рог dom-us, ūs f дом

Sing. Plur. Sing. Plur. Sing. Plur.
Nom. fruct-us fruct-ūs corn-ū corn-ua dom-us dom-ūs
Gen. fruct-ūs fruct-uum corn-ūs corn-uum dom-ūs, dom-ī dom-uum, dom-ōrum
Dat. fruct-uī fruct-ibus corn-ū corn-ibus dom-um dom-ō dom-ibus
Acc. fruct-um fruct-ūs corn-ū corn-ua dom-um dom-ōs, dom-ūs
Abl. fruct-ū fruct-ibus corn-ū corn-ibus dom-ō, dom-ū dom-ibus
Voc. fruct-us fruct-ūs corn-ū corn-ua dom-us dom-ūs

PRONOMEN RELATIVUM ET PRONOMINA INTERROGATIVA

Pronomen relativum: quī, quae, quod  който, която, което
Относителните местоимения въвеждат подчинени определителни изречения, които поясняват някое име в главното изречение. Относителното местоимение се съгласува по род и число с поясняваната дума, а падежът му зависи от функцията на местоимението в подчиненото изречение. Много често поясняваната дума е показателно местоимение (най-често местоимението is като корелат в главното изречение), което може да се пропусне, обикновено когато относителното местоимение стои в същия падеж: Qui debet, limen creditōris non amat.
Относителното местоимение по-рядко може да стои и в началото на изречението и да се отнася до споменато лице или предмет и тогава се превежда с `и той`, `и този`.
Когато форма на относителното (а също така и на въпросителното) местоимение е употребена с предлога cum, предлогът стои след аблативната форма и се пише слято с нея.
Singularis
Pluralis
Casus
m
f
n
m
f
n
Nom.
quī
quae
quod
quī
quae
quae
Gen.
cuius
cuius
cuius
quōrum
quārum
quōrum
Dat.
cuī
cuī
cuī
quibus
quibus
quibus
Acc.
quem
quam
quod
quō
quā
quae
Abl.
quō
(quōcum)
quā (quācum)
quō (quōcum)
quibus (quibuscum)
quibus (quibuscum)
quibus (quibuscum)


Pronomina interrogativa

1. Субстантивното въпросително местоимение quis (m, f), quid (n) кой, що се явява самостоятелно и замества съществително име. Въпросителното местоимение (както и относителното, което се е обособило от него) имат форми по трето склонение с основа qui- и основи по първо склонение qua- (за женски род) и по второ  склонение quo- (за мъжки и среден род). Quis venit? Кой идва? Quem vides? Кого виждаш?
Singularis
Pluralis
Casus
m
f
n
m
f
n
Nom.
 quis
quis
quid
quī
quae
quae
Gen.
cuius
cuius
cuius
quōrum
quārum
quōrum
Dat.
cuī
cuī
cuī
quibus
quibus
quibus
Acc.
quem
quam
quod
quō
quā
quae
Abl.
quō
(quōcum)
quā (quācum)
quō (quōcum)
quibus (quibuscum)
quibus (quibuscum)
quibus (quibuscum)

2. Атрибутивното въпросително местоимение quī, quae, quod какъв, каква, какво (кой, коя, кое) се скланя като относителното местоимение и задава въпрос за качество на лице, предмет, явление, поради което винаги се съгласува с името по род, число и падеж.

3. За въпросителното местоимение uter, utra, utrum (кой от двамата) виж adiectiva pronominalia.

4. Други въпросителни местоимения, употребявани също и като относителни, са quantus 3 колко голям; колкото голям; qualis, quale  какъв; какъвто; quot (нескл.) колко (на брой); колкото. Често относителните местоимения се употребяват съотносително с показателните местоимения tantus 3 толкова голям; talis, tale такъв; tot (нескл.) толкова (на брой).


ACCUSATIVUS  CUM  INFINITIVO  (ACI)

Accusativus cum infinitivo е една от именните конструкции, които са характерни за класическите езици (срв. и старогръцки и старобългарски език). Състои се от име в акузатив и от инфинитив и е поставена в зависимост от управляващ глагол (verbum regens), а конструкцията изпълнява функцията на негово допълнение или подлог. Името в конструкцията се явява неин субект (подлог), а инфинитивът – предикат (сказуемо). Тъй като в съвременния български език няма подобна конструкция, превеждаме accusativus cum infinitivo описателно с подчинено подложно или допълнително изречение, въведено със съюзите че (при verba dicendi, verba sentiendi, verba affectuum, verba impersonalia) или да (при verba iubendi и verba voluntatis), в което името в акузатив е подлог, а инфинитивът се превежда като сказуемо (естествено подлогът и сказуемото са съгласувани по лице и число).
Конструкцията представлява едно съобщително изречение, поставено в зависимост от даден управляващ глагол. Смята се, че води началото си от двойния винителен падеж (accusativus duplex) или от случаите, когато обектът на някой verbum dicendi или verbum sentiendi е субект на следващото съобщително изречение.
Puto te summum poētam. Смятам те за най-големия поет.
Puto te summum poētam esse. Смятам, че ти си най-големият поет.
Video puellam. Puella pingit solem. Виждам момичето. Момичето рисува слънце.
Puellam solem pingere video. Виждам, че момичето рисува слънце.

Казва се, че инфинитивът се превежда със сказуемо в съответното време: infinitivus praesentis се превежда със сегашно време, infinitivкs perfecti с минало свършено време, а infinitivus futuri с бъдеще време. Infinitivus praesentis изразява едновременност, infinitivкs perfecti минало действие, а infinitivus futuri предстоящо действие.
Scio discipulos libros legere. Зная, че учениците четат книги(те).
Scio discipulos libros legisse. Зная, че учениците са прочели книги(те).
Scio discipulos libros lecturos esse. Зная, че учениците ще (про)четат книги(те)..
Scio libros a discipulis legi. Зная, че книги(те) се четат от учениците.
Scio libros a discipulis lectos esse. Зная, че книги(те) са прочетени от учениците.
Scio libros a discipulis lectum iri. Зная, че книги(те) ще се прочетат от учениците.

Времето на инфинитива е независимо от времето на сказуемото в изречението.
Milites credunt (credebant, credent) se victuros esse. Войниците вярват (вярваха, ще повярват), че ще победят.

Преглед на инфинитивите в латински език  

Infinitivus activi
1. спрежение
2. спрежение
3.  спрежение
3.спрежение verba на -io
4. спрежение

Praesens
vocāre
monēre
legere
capere
audīre

Perfectum
vocāvisse
monuisse
legisse
cepisse
audīvisse

Futurum
vocātūrus, -a, -um esse
monitūrus, -a, -um esse
lectūrus, -a, -um esse
captūrus, -a, -um esse
audītūrus, -a, -um esse

Infinitivus passivi
1. спрежение
2. спрежение
3.  спрежение
3.спрежение verba на -io
4. спрежение

Praesens
vocāri
monēri
legi
capi
audīri

Perfectum
vocātus, -a, -um esse
monitus, -a, -um esse
lectus, -a, -um esse
captus, -a, -um esse
audītus, -a, -um esse

Futurum
vocātum iri
monitum iri
lectum iri
captum iri
audītum iri


Verba regentia (управляващи глаголи)

1. Verba dicendi vel verba declarandi (глаголи и изрази за казване или съобщаване):


dico казвам
aio твърдя
nego отричам, отказвам
affirmo твърдя
nuntio известявам
certiorem facio осведомявам
demonstro посочвам
trado предавам
scribo пиша
narro разказвам
doceo уча
respondeo отговарям
polliceor обещавам
moneo напомням
persuadeo убеждавам
iuro(r) кълна се


fateor признавам
2. Verba sentiendi (глаголи и изрази за сетивно възприятие):
sentio чувствам
audio чувам
video виждам
animadverto забелязвам
intellego разбирам
cognosco узнавам
novi зная
scio зная
nescio не зная
puto смятам
existimo считам
arbitror смятам, мисля
credo вярвам
spero надявам се
ignoro не зная
memini помня
obliviscor забравям
recordor спомням си
3. Verba affectuum (глаголи и изрази за душевно състояние):
gaudeo радвам се
doleo страдам, скърбя
miror учудвам се
glorior славя се, хваля се
graviter fero тежко понасям
indīgnor негодувам
queror оплаквам се
patior търпя
4. Verba iubendi (глаголи за заповед):
iubeo заповядвам
sino позволявам
veto забранявам
prohibeo възпрепятствам
5. Verba voluntatis (глаголи за желание):
volo искам
nolo не искам
malo предпочитам
cupio желая
opto желая
6. Verba impersonalia (безлични глаголи безлични изрази, които се състоят от est и предикативно име):


licet позволено е
decet прилича
oportet трябва
constat известно е
appāret очевидно е
praestat по-добре е
fama est има мълва
mos est обичай е
tempus est време е
opus est нужно е
facile est лесно е
difficile est трудно е
apertum est очевидно е
verisimile est вероятно е
credibile est вероятно е
verum est вярно е
falsum est не е вярно




Употреба и особености на конструкцията accusativus cum infinitivo

1. Конструкцията accusativus cum infinitivo изпълнява в изречението същите синтактични функции, както и инфинитивът.
a) При verba dicendi и verba sentiendi конструкцията се явява като допълнение или като подлог.
Insanus omnes ceteros furere credit. (пряко допълнение) Безумният е убеден, че всички други са луди.
Caesari nuntiatum est Helvetios fugatos esse. (подлог) Съобщи се на Цезар, че хелветите са обърнати в бягство.
b) При verba iubendi, verba voluntatis и verba affectuum конструкцията accusativus cum infinitivo се явява само като допълнение.
Furem luce occīdi vetant duodecim tabulae. Дванадесетте таблици забраняват крадецът да бъде убиван през деня.
Gaudeo tibi iucundas esse meas litteras. Радвам се, че моето писмо ти е приятно.
Nolo te multum tempus ibi perdere. Не искам да загубиш там много време.
c) При безличните глаголи и изрази (verba impersonalia) се явява само като подлог на безличния глагол или израз.
Legem brevem esse oportet. (Seneca) Трябва законът да бъде кратък.
2) Сказуемното име в конструкцията accusativus cum infinitivo също е в акузатив.
Mendācem hominem memorem esse oportet. Лъжецът трябва да е паметлив.
Ако твърдението, изразено чрез конструкцията accusativus cum infinitivo, не беше поставено в зависимост от управляващия глагол oportet, щеше да се яви едно съобщително изречение с копула est и двоен номинатив – на подлога и на сказуемното определение: Mendax homo memor est. Лъжливият човек е паметлив.
3) Личните местоимения като съставна част на конструкцията задължително се изразяват.
Fateor me errasse. Признавам, че сгреших.
Nunc opus est te animo valere. Сега ти трябва да бъдеш здрав духом.
4) Ако личното местоимение за трето лице се отнася до подлога на управляващия глагол, то се изразява чрез възвратното местоимение, а ако не се отнася до подлога на управляващия глагол, изразява се чрез показателно местоимение.
Ariovistus respondit non sese Gallis, sed Gallos sibi bellum intulisse. Ариовист отговори, че не той е отворил война на галите, а галите на него.
Medici numquam aegris dicunt illo morbo eos esse morituros. Лекарите никога не казват на болните, че те ще умрат от тази болест.
5) При verba voluntatis  обикновено има конструкция accusativus cum infinitivo само когато субектът на конструкцията не е подлог на сказуемото (управляващия глагол). При един и същ подлог на управляващия глагол и на инфинитива се явява най-често infinitivus obiecti.
Cupio Latine loqui. Желая да говоря латински.
Cupio te Latine loqui. Желая ти да говориш латински.
Cupis Latine loqui. Желаеш да говориш латински.
Cupis me Latine loqui. Желаеш аз да говоря латински.
Конструкцията accusativus cum infinitivo се среща рядко при един и същ подлог на управляващия глагол и на инфинитива, обикновено при infinitivus passivi и при спомагателния глагол.
Ego me cupio non mendacem putari. Искам аз да не бъда смятан за лъжец.
Iudicem esse me volo. Искам аз да бъда съдия.
6) При превода на глагола nego (отричам, отказвам) обикновено превеждаме с казвам, твърдя, а отрицанието не се свързва със сказуемото в подчиненото допълнително изречение.
Negaverunt se christianos esse. Отрекоха, че са християни. Казаха, че не са християни.


ПРЕВЕДЕТЕ

1. Nihil semper suo statu manet. 2. Fructu arbor cognoscitur. 3. Exitus acta probat. 4. Concordia domi, foris pax. 5. Per risum multum cognoscitur stultus. 6.Herēdis fletus sub persōna risus est. 7. Abūsus non tollit usum. 8. Locus regit actum. 9. Usus est unus legum corrector. (Livius) 10. Obligatio consensu contrahitur. 11. Legum ministri magistrātus, legum interpretes iudices. 12. Delinquunt homines aut proposito, aut impetu, aut casu. 13. Fatētur facinus is, qui iudicium fugit. 14. Qui debet, limen creditōris non amat. 15. Qui tacet, consentīre videtur. 16. Male secum agit aeger, medicum qui herēdem facit. 17. Non est diuturna possessio, in quam gladio inducimur. (Curt. VIII. 8, 11) 18. Cui peccāre licet, peccat minus. 19. Cuius regio eius religio. 20. Nemo dat, quod non habet. 21. Multos debet timēre, quem multi timent. 22. Quae peccāmus iuvenes, ea luimus senes. 23. Qualis rex, talis grex. 24. Quot homines, tot sententiae. 25. Quantum scimus, gutta est, ignorāmus mare. 26. Pater est, quem nuptiae demonstrant. 27. Ubi iudicat, qui accūsat, vis, non lex valet. 28. Condiciōnes, quae contra bonos mores testamento inseruntur, heres implēre non debet. 29. Se damnat iudex, innocentem qui opprimit. (Syr. 662) 30. Possidēri possunt, quae sunt corporalia. (Dig.). 31. Hoc solum scio me nihil scire. (Socrates) 32. Mendācem memorem esse oportet. (Quint. IV, 291) 33. Legem brevem esse oportet. 34. Lex homines recte facere iubet, vetat delinquere. 35. Actor probat possessiōnem ad se pertinēre.

Hereditas
Nihil est aliud hereditas quam successio in universum ius defuncti. Caput et fundamentum totīus testamenti est herēdis institutio.