DECLINATIO SECUNDA
Имената от второ склонение имат основа, която завършва на кратката гласна о (променена в u пред s и m в единствено число). Към второ склонение принадлежат съществителни имена от мъжки род, завършващи в nominativus singularis на –us, -er, -ir, и от среден род на -um. Генитивното окончание е ī. Съществителните, които пред гласната от основата имат r, са без завършека –us в номинатив и без –e във вокатив. При тези от тях, които имат съгласна пред r, в номинатив и вокатив единствено число между съгласната и r се вмъква гласната e.
Особености при съществителните от второ склонение
Имената от второ склонение имат основа, която завършва на кратката гласна о (променена в u пред s и m в единствено число). Към второ склонение принадлежат съществителни имена от мъжки род, завършващи в nominativus singularis на –us, -er, -ir, и от среден род на -um. Генитивното окончание е ī. Съществителните, които пред гласната от основата имат r, са без завършека –us в номинатив и без –e във вокатив. При тези от тях, които имат съгласна пред r, в номинатив и вокатив единствено число между съгласната и r се вмъква гласната e.
Casus
|
Singularis
| ||||
Nom.
Gen.
Dat.
Acc.
Abl.
Voc.
|
dominus
господар
dominī
dominō
dominum
dominō
domine
|
puer
момче
puerī
puerō
puerum
puerō
puer
|
ager
нива, земя
agrī
agrō
agrum
agrō
ager
|
vir
мъж
virī
virō
virum
virō
vir
|
donum (n.)
дар
donī
donō
donum
donō
donum
|
Casus
|
Pluralis
| ||||
Nom.
Gen.
Dat.
Acc.
Abl.
Voc.
|
dominī
dominōrum
dominīs
dominōs
dominīs
dominī
|
puerī
puerōrum
puerīs
puerōs
puerīs
puerī
|
agrī
agrōrum
agrīs
agrōs
agrīs
agrī
|
virī
virōrum
virīs
virōs
virīs
virī
|
dona
donōrum
donīs
dona
donīs
dona
|
Имената от мъжки род по второ склонение с номинативен завършек -us са единствената група имена, които имат в звателен падеж единствено число форма, която се различава от номинативната.
Имената от среден род винаги имат еднакви форми в именителен, винителен и звателен падеж, а в множествено число в тези падежи окончанието по всички склонения е –а.
Съществителните имена на на –us в nominativus singularis са от мъжки род, но има и следните изключени. От женски род са съществителните :
1. Заемки от гръцки език: dialectus, ī f наречие, диалект, diphthongus, ī f дифтонг, Aegyptus, ī f Египет.
2. Названия на дървета и растения (с естествен род): quercus, ī f дъб, laurus, ī f лавър, fāgus, ī f бук.
3. Други изключения са съществителните
· от женски род: alvus, ī f корем, humus, ī f земя, colus, ī f хурка, vannus, ī f вeялка
· от среден род: vīrus, ī n отрова, vulgus, ī n тълпа, pelagus, ī n море.
1. Имената на -ius и -ium в nom. sing. може да стягат в gen. sing. завършека -iī в -ī: Valerius, Valerī от Valeriī; Publius, Publī от Publiī; initium (дарба, заложба), initī от initiī; filius, filī от filiī. Ударението запазва мястото си на сричката, предхождаща слятата форма на окончанието, дори и да е кратка: inĭtiī – inìtī.
2. Nomina propria на -ius, -aius, -eius имат във voc. sing. завършек -ī вм. -ie: Gaī от Gaius; Pompeī от Pompeius; Valerī от Valerius. По същия начин вокативът от fīlius е fīlī.
3. При съществителни, които означават пари, мерки, тегло или са названия на длъжности, в gen. plur. се среща и по-старият завършек на -um вм. -ōrum : nummum = nummōrum от nummus, nummī m - монета; modium = modiōrum от modius, modiī m - модий, крина – мярка за храни; decemvirum = decemvirōrum от decemvir, decemvirī m - децемвир, член на колегията на десетте магистрати; fabrum = fabrōrum от faber, fabrī m - занаятчия.
4. Съществителното locus, locī m - място има в множествено число форма locī, но и locа със значение местности.
5. Съществителното deus бог има в склонението си слети форми, както и форми от основа dīvo-:
Casus
|
Singularis
|
Pluralis
|
Nom.
Gen.
Dat.
Acc.
Abl.
Voc.
|
deus
deī, dīvī
deō, dīvō
deum
deō, dīvō
deus, dīve
|
deī, diī, dī
deōrum
deīs, diīs, dīs
deōs
deīs, diīs, dīs
deī, diī, dī
|
Преведете
1. Advocātus reum defendit. 2. Ignorantia non est argumentum. 3. Femina in familia viri locum filiae obtinet. 4. Iustitia fundamentum regnōrum est. 5. Interdum in vitium ducit culpae fuga. 6. Titus, dominus fundi, duos equos emit et pecuniam Seo dat. 7. Otium generat vitia. 8. Nemo sine vitio. 9. Contra factum non datur argumentum. 10. Lupus non mordet lupum. 11. Corvus oculum corvi non eruit. 12. Delphinum natāre docet. 13. Faber fabro invidet. 14. Non muri, sed viri sunt praesidia oppidōrum. 15. Copia amīcos parat, inopia probat. 16. Mollit viros otium. 17. Saepe discipuli magistros doctrīna superant. 18. Etiam sine magistro vitia discuntur. 19. Vincere scis, Hannibal, victoria uti nescis. 20. Verba movent, exempla trahunt. 21. Ubi amīci, ibi divitiae. 22. Libri amīci, libri magistri. 23. Lupus pilum mutat, non animum. (Suetonius “Dius Vespasianus” /”Божественият Веспасиан”/ 16) 24. Sine ira et studio. (Tacitus, “Annales” /”Анали”/, I, 1) 25. Barbam video, sed philosophum non video. (Aulus Gellius, “Noctes Atticae” /”Атически нощи”/, IX, 2, 4)
