Правата на човека са естествените права, които индивидът има и които са неделими от него като човешко същество. Човекът има естествени права, присъщи му по природа. Тези права са свързани със самото му съществуване. Те предхождат общественият договор, (държавната, политическата организация, предхождат следователно и позитивното право). Най-общо основното съдържание на правата на човека се свежда до свободата, равенството и собствеността. Това са правата на човека като социално същество. Те произтичат от биосоциалната природа на човека, свързани са с нея. Днешното схващане за правата на човека не ги свежда само и единствено до свободата, равенството, собствеността, а отнася към тях и редица други лични, политически, демографски, екологични, технологични и др. Биосоциалната природа на човека предопределя признаване и гарантиране на твърде широк спектър от права.
Правата на гражданина са гражданските и политически права на индивида. Те се коренят в обществения договор, който стои в основата на политическото общество. Регламентирани са със закон. Условията на съществуване на човека и потребностите му се менят. Мени се и каталогът на правата му, техният кръг се разширява, съдържанието им се обогатява, гаранциите им се разширяват (във връзка и с появата на нови заплахи).
Правата на гражданина – това са юридически признати от дадена държава права на гражданите. Те характеризират личността вече като принадлежаща към определена държава. Тук правата на човека са закрепени в национални нормативни актове. Снабдени са с юридически гаранции, като административна и съдебна защита, контрол за конситуционносъобразност, ролята на омбудсмана и т.н.
Понятията права на човека и права на гражданина не съвпадат във всички аспекти, но не се и взаимно изключват.
Различията между понятията не вървят по различията между естественото право и позитивното право. Докато правата на гражданина се регламентират и обвързват от задълженията на другите граждани (в позитивноправната, конституционната и законова уредба), то правата на човека се формулират по общо и абстрактно. Докато правата на човека могат да съществуват и като социални притезания, то правата на гражданите са винаги признати със закон възможности. Тенденцията е правата на човека да получат юридическо признание. Гражданството освен правоотношение е и състояние, статус на личността към конкретно определен момент. ”Статус” от латински термин (status) състояние, положение. В правната наука под “правен статус” се разбира съвкупността от права и задължения, които имат субектите на правото към даден момент.
Понятието “статут” (statutum) –означава нормативен акт за правата и задълженията на определени лица (абстрактно без да се персонифицират) и органи. Статутът води до определен статус към даден момент. Статутът ни насочва към сферата на обективното право, а статусът към сферата на субективното право.
Правна уредба на основните понятия за правата на човека
Понятието „права на човека” чл. 85 ал.1 т. 6 и чл. 6 от Конституцията. Правата на човека като биосъщество. Хората се раждат естестено свободни, генетически не зависят от политическата власт на държавата. Човешката природа е изключително универсална без оглед на пол, раса, религия, принадлежност към определена държава. Но реализацията на правата и задълженията винаги настъпва в определена среда - икономическа, правно-политическа. Въпреки че човек се ражда свободен и независим той живее в обществото, което налага своята ценностна система, своите традиции, обичаи правила и норми.
Понятието „права на гражданите” чл. 24 ал. 2 ,чл. 25, 35, 42, 52, 120 от Конституцията. Изразът „всеки” означава всеки индивид независимо дали е български, чужд гражданин или е лице без гражданство.
В Конституцията на Република България се регламентират по различен начин правата на българските граждани и на гражданите изобщо.
Понятие за „народ”
Народ в широк смисъл означава всички лица на територията на държавата, независимо от статуса им (български граждани, чужденци, бежанци, лица без гражданство, лица с неустановено гражданство).
Народ в тесен смисъл означава само съвкупността от българските граждани.
Понятие за „права на личността”
Това понятие е използвано във въведението на Конституцията и в чл. 4 ал. 2. Основно понятието „права на личността” се използва в международно правната уредба и очертава социалната същност на човека. Целта на правовата държава е да гарантира живота достойнството и правата на личността, както и да се създадат условия за свободно развитие на човека в гражданското общество.
