Правата на гражданина са гражданските и политически права на индивида. Те се коренят в обществения договор, който стои в основата на политическото общество. Регламентирани са със закон. Условията на съществуване на човека и потребностите му се менят. Мени се и каталогът на правата му, техният кръг се разширява, съдържанието им се обогатява, гаранциите им се разширяват (във връзка и с появата на нови заплахи).
Правата на гражданина – това са юридически признати от дадена държава права на гражданите. Те характеризират личността вече като принадлежаща към определена държава. Тук правата на човека са закрепени в национални нормативни актове. Снабдени са с юридически гаранции, като административна и съдебна защита, контрол за конситуционносъобразност, ролята на омбудсмана и т.н.
Понятията права на човека и права на гражданина не съвпадат във всички аспекти, но не се и взаимно изключват.
Различията между понятията не вървят по различията между естественото право и позитивното право. Докато правата на гражданина се регламентират и обвързват от задълженията на другите граждани (в позитивноправната, конституционната и законова уредба), то правата на човека се формулират по общо и абстрактно. Докато правата на човека могат да съществуват и като социални притезания, то правата на гражданите са винаги признати със закон възможности. Тенденцията е правата на човека да получат юридическо признание. Гражданството освен правоотношение е и състояние, статус на личността към конкретно определен момент. ”Статус” от латински термин (status) състояние, положение. В правната наука под “правен статус” се разбира съвкупността от права и задължения, които имат субектите на правото към даден момент.
Понятието “статут” (statutum) –означава нормативен акт за правата и задълженията на определени лица (абстрактно без да се персонифицират) и органи. Статутът води до определен статус към даден момент. Статутът ни насочва към сферата на обективното право, а статусът към сферата на субективното право.
Правна уредба на основните понятия за правата на човека
Понятието „права на човека” чл. 85 ал.1 т. 6 и чл. 6 от Конституцията. Правата на човека като биосъщество. Хората се раждат естестено свободни, генетически не зависят от политическата власт на държавата. Човешката природа е изключително универсална без оглед на пол, раса, религия, принадлежност към определена държава. Но реализацията на правата и задълженията винаги настъпва в определена среда - икономическа, правно-политическа. Въпреки че човек се ражда свободен и независим той живее в обществото, което налага своята ценностна система, своите традиции, обичаи правила и норми.
Понятието „права на гражданите” чл. 24 ал. 2 ,чл. 25, 35, 42, 52, 120 от Конституцията. Изразът „всеки” означава всеки индивид независимо дали е български, чужд гражданин или е лице без гражданство.
В Конституцията на Република България се регламентират по различен начин правата на българските граждани и на гражданите изобщо.
Понятие за „народ”
Народ в широк смисъл означава всички лица на територията на държавата, независимо от статуса им (български граждани, чужденци, бежанци, лица без гражданство, лица с неустановено гражданство).
Народ в тесен смисъл означава само съвкупността от българските граждани.
Понятие за „права на личността”
Това понятие е използвано във въведението на Конституцията и в чл. 4 ал. 2. Основно понятието „права на личността” се използва в международно правната уредба и очертава социалната същност на човека. Целта на правовата държава е да гарантира живота достойнството и правата на личността, както и да се създадат условия за свободно развитие на човека в гражданското общество.
