1. Една от най-старите теории за същността на данъка е осигурителната теория, създадена от Монтескьо. Според нея данъкът е своеобразна осигур. вноска, която се плаща на д-вата. На преден план е изведена компенсацията, която се получава от д-вата ср/у наложената от нея дан. сума. 2.Близка до осигурителната е еквивалентната, наричана още разменна теория, нейни основоположници са класиците на политикономията К.Маркс и Фр.Енгелс. При нея - ср/у данъка д-вата осигурява разл. видове услуги - защита на собствеността, поддържане на вътр-. ред и сигурност, защита от външни нападения, ето защо д-вата „продава” услуги на гражданите ср/у данъка, който те заплащат като своеобразна цена /тези неща са условни/. Някои привърженици на тази теория считат, че колкото по-голямо е имуществото, а и доходите на дад. граждани, тяхното дан. задълж-е може да е по-голямо. Тази гл. точка е намерила място в практиката на имущ-. данъци /данъка в/у недв.имот, данъка в/у насл., подоходния данък/. 3.Теорията за жертвата - според нея, д-вата е обективна необх-ст, без която не може да същ. съврем-. общество, затова ср/вата необх. за нейната издръжка са жертва в името на отделната личност и на обществото едновременно. В основата на данъка, т.е. първопричината за неговото съществуване е държавата.
Осн. функции на данъка. 1.На първо място в теорията е фискалната ф/ия на данъка, т.е. да осигури необх-. на фиска на д-вата финансови ср/ва. 2.Разпределителната ф/ия на данъка - нейната същност се изразява в обстоятелството, че чрез приходите на д-вата се осъщ. преразпред-е на част от доходите на ФЛ и ЮЛ. Един от осн-. въпроси на дан-. реформа е, до колко данъците трябва да служат на соц.- политика. Така или иначе служат на соц.политика, редица дан. облекчения има в законите за млади семейства, инвалиди и др. 3.Икономическа ф/ия на данъка - акумулирането и разпред-то на приходите на д-вата, постъпили чрез данъците се изв. за решаването на икон. проблеми, свързани с развитието на иконом-. разтеж, провеж. на структ. промени в икономиката /напр.10% корпорат.данък/. Целта на д-вата е да останат повече ср/ва на разполож-е. 4.Контролна ф/ия на данъка - тя е тясно свързана с фискалната и разпред.- ф/ия и изисква организиран контрол за спазването на законите. Във вр/ка с тази ф/ия следва да се отбележи, че контролът е ф/ия на д-вата. Самите данъци са обект на контрола. По издържано е да се говори за контрол чрез данъка, но осъществяван от държ.- органи. 5.Регулативна ф/ия на данъка - чрез повиш. или намал. на данъците, може да се ограничава или стимулира потребл-ето на населението. От юрид. гл. точка и тук е необх. да се направи уточнението, че д-вата е регулатор на общ.- отн-я, но в случая механизмът на регулиране е данъчен. И в икон.- доктрина се признава, че данъците са типични представители на държ.- регулиране. 6.Социална ф/ия на данъка - тя предполага изграждане на данъците по такъв начин, че да се осъщ. преразпред-то на доходите на населението на соц. основа. В.Стоянов отбелязва, че данъците не са само финан. ср/во, но и ср/во за соц.политика.
