10. Договорът от Ница

Периодът след Амстердам и особено през 1999-2002г. се характеризира с големи начинания като подготовката за въвеждането на единната валута – евро и изграждането на Европейската централна банка. На срещата в Ница през декември 2000г. проличава стремеж за избягване на споровете по основните цели и задълбочаване на работата върху общите задачи: “Въвеждане на еврото, обща външна политика и политика на сигурност и засилване на ролята на Европа в света”. Договорът от Ница се ограничава или най-малкото концентрира върху проблемите, които Договорът от Амстердам не успя да реши: подготовката на Съюза за неговото бъдещо разширяване и с оглед на това необходимите институционални реформи. Дневният ред изисква модернизиране на Европейската Комисия и разширяване на вземането на решения с квалифицирано мнозинство от Съвета на министрите, преразпределяне на националните квоти в Съвета и Парламента, така, че да са пропорционални на населението и опростяване на механизмите за “засилено сътрудничество”. Съществуват и мнения Европейският съюз да приеме и собствена конституция, като на първо време е предложена Харта за човешките права като преамбюл на бъдеща конституция. Договорът от Ница бележи нов етап в подготовката за разширяването на Европейския съюз с оглед на приемането за членки на ЕС на страните кандидатки от Централна и Източна Европа, Средиземноморския и Балтийския региони. Поет е политически ангажимент за приемане на първата вълна нови членове през 2004г. За успешното реализиране на тази цел европейските институции трябва да се подготвят за това безпрецедентно голямо разширяване. Особеното е, че Европейският съюз е изправен пред “двойно предизвикателство”: за първи път той трябва и да се разширява, и да се задълбочава. 4 са основните направления, които се обсъждат в Ница:
 съставът на Европейската комисия;
 разпределението на гласовете в Съвета на министрите;
 разширяването на областите на гласуване с квалифицирано мнозинство;
 т.нар. засилено сътрудничество.
Подобно на Договора от Амстердам, на срещата в Ница се предвиждат значителни реформи, но и те определено са непълни. Най-незадоволителна е реформата на Европейската Комисия, която почти се отлага. Предвижда се големите държави да се откажат от правото си на втори комисар, като всяка държава-членка ще има по един представител в Комисията, докато членството не достигне 27 държави, след което ще бъде предприета по-нататъшна реформа. Тя със сигурност предполага намаляване на броя на комисарите. Националното представителство ще бъде организирано на ротационен принцип. Реформите в Съвета на министрите са по-съществени. В общи линии, гласовете на по-големите държави са утроени, а тези на малките - само удвоени. Това засилва противоречието между тях и значението на суверенитета. Друг проблем е настояването на обединена Германия за повече гласове, отколкото другите големи държави, което е отхвърлено от Франция. Като компенсация Германия получава по-голямо представителство в Европейския парламент от Франция, Великобритания и Италия /99 срещу 72/. Сложната система на баланс все пак е запазена. Открита е и формула за формирането на квалифицираното мнозинство в Съвета на министрите. Договорът от Ница може да бъде разгледан като поредния километричен камък от продължителния, но успешен път на следвоенна Европа към интеграция. Независимо от промените, ЕС запазва своята дихотомична същност: наднационална и междуправителствена. Балансът се променя, но елементите остават. В Ница Европейският съюз разкрива не само своята последователност и стабилност, но и своята адаптивност към потребностите на времето. Договорът от Ница предизвиква нова вълна евроскептицизъм в Западна Европа. Кулминационна точка в отхвърлянето на предложенията от Ница е първият референдум в Ирландия, проведен на 07.06.2001г., на който ирландските избиратели гласуваха отрицателно по отношение на ратификацията на Договора, ръководени отново от чувството за застрашен национален суверенитет и заплаха за националната си идентичност. Освен традиционния евроскептицизъм в Дания, Великобритания и Ирландия, подобни настроения се появяват в Австрия, Италия, Франция и Холандия срещу засилващите се наднационални тенденции по повод на дискусиите за бъдещето на Европейския съюз. Всяка ревизия на Учредителните договори досега е напредък в посока на наднационалното начало в Съюза. Разширяването му на Изток, а по-точно присъединяването на икономически нестабилните страни от ЦИЕ повишава резервираността към федералните проекти и представлява укрепване на позициите на суверенните държави и междуправителствения подход.

Таблица № 2 за разпределението на местата в Европейския парламент съгласно институционната реформа, договорена в Ница

Страни членки		Страни кандидатки
Белгия Дания Германия Гърция Испания Франция Ирландия Италия Люксембург Холандия Австрия Португалия Финландия Швеция Великобритания	22 13 99 22 50 72 12 72 6 25 17 22 13 18 72	България Кипър Чехия Естония Унгария Латвия Литва Малта Полша Румъния Словакия Словения	17 6 20 6 20 8 12 5 50 33 13 7

Страни членки		Страни кандидатки
Белгия Дания Германия Гърция Испания Франция Ирландия Италия Люксембург Холандия Австрия Португалия Финландия Швеция Великобритания	12 7 29 12 27 29 7 29 4 13 10 12 7 10 29	България Кипър Чехия Естония Унгария Латвия Литва Малта Полша Румъния Словакия Словения	10 4 12 4 12 4 7 3 27 14 7 4

                                                                                   

Таблица № 3 за разпределението на местата в Съвета на министрите съгласно институционната реформа, договорена в Ница