съставът на Европейската комисия;
разпределението на гласовете в Съвета на министрите;
разширяването на областите на гласуване с квалифицирано мнозинство;
т.нар. засилено сътрудничество.
Подобно на Договора от Амстердам, на срещата в Ница се предвиждат значителни реформи, но и те определено са непълни. Най-незадоволителна е реформата на Европейската Комисия, която почти се отлага. Предвижда се големите държави да се откажат от правото си на втори комисар, като всяка държава-членка ще има по един представител в Комисията, докато членството не достигне 27 държави, след което ще бъде предприета по-нататъшна реформа. Тя със сигурност предполага намаляване на броя на комисарите. Националното представителство ще бъде организирано на ротационен принцип. Реформите в Съвета на министрите са по-съществени. В общи линии, гласовете на по-големите държави са утроени, а тези на малките - само удвоени. Това засилва противоречието между тях и значението на суверенитета. Друг проблем е настояването на обединена Германия за повече гласове, отколкото другите големи държави, което е отхвърлено от Франция. Като компенсация Германия получава по-голямо представителство в Европейския парламент от Франция, Великобритания и Италия /99 срещу 72/. Сложната система на баланс все пак е запазена. Открита е и формула за формирането на квалифицираното мнозинство в Съвета на министрите. Договорът от Ница може да бъде разгледан като поредния километричен камък от продължителния, но успешен път на следвоенна Европа към интеграция. Независимо от промените, ЕС запазва своята дихотомична същност: наднационална и междуправителствена. Балансът се променя, но елементите остават. В Ница Европейският съюз разкрива не само своята последователност и стабилност, но и своята адаптивност към потребностите на времето. Договорът от Ница предизвиква нова вълна евроскептицизъм в Западна Европа. Кулминационна точка в отхвърлянето на предложенията от Ница е първият референдум в Ирландия, проведен на 07.06.2001г., на който ирландските избиратели гласуваха отрицателно по отношение на ратификацията на Договора, ръководени отново от чувството за застрашен национален суверенитет и заплаха за националната си идентичност. Освен традиционния евроскептицизъм в Дания, Великобритания и Ирландия, подобни настроения се появяват в Австрия, Италия, Франция и Холандия срещу засилващите се наднационални тенденции по повод на дискусиите за бъдещето на Европейския съюз. Всяка ревизия на Учредителните договори досега е напредък в посока на наднационалното начало в Съюза. Разширяването му на Изток, а по-точно присъединяването на икономически нестабилните страни от ЦИЕ повишава резервираността към федералните проекти и представлява укрепване на позициите на суверенните държави и междуправителствения подход.
Таблица № 2 за разпределението на местата в Европейския парламент съгласно
институционната реформа, договорена в Ница
Страни
членки
|
Страни
кандидатки
|
||
Белгия
Дания
Германия
Гърция
Испания
Франция
Ирландия
Италия
Люксембург
Холандия
Австрия
Португалия
Финландия
Швеция
Великобритания
|
22
13
99
22
50
72
12
72
6
25
17
22
13
18
72
|
България
Кипър
Чехия
Естония
Унгария
Латвия
Литва
Малта
Полша
Румъния
Словакия
Словения
|
17
6
20
6
20
8
12
5
50
33
13
7
|
Страни
членки
|
Страни
кандидатки
|
||
Белгия
Дания
Германия
Гърция
Испания
Франция
Ирландия
Италия
Люксембург
Холандия
Австрия
Португалия
Финландия
Швеция
Великобритания
|
12
7
29
12
27
29
7
29
4
13
10
12
7
10
29
|
България
Кипър
Чехия
Естония
Унгария
Латвия
Литва
Малта
Полша
Румъния
Словакия
Словения
|
10
4
12
4
12
4
7
3
27
14
7
4
|
Таблица № 3 за разпределението на местата в Съвета на министрите съгласно
институционната реформа, договорена в Ница