Това е едно специалното производство с участие на държавни органи със съответните правомощия Събирането на данъците и задължителните осигурителни вноски е от изключителна компетентност на публичните изпълнители от НАП. Като държавни органи те са част от държавния апарат и са обособени в самостоятелна приходна администрация - НАП. Тъй като данъците са най- голямата част от постъпленията в бюджета, то пред НАП е поставена задача да използва предоставените й правни възможности със Закона за НАП и да осигури събирането на публични вземания- на първо място това са данъците. Освен публични изпълнители на НАП, събирането на публични вземания е в компетентност на
- публични изпълнители на Агенцията за държавни вземания
- органите на отделните агенции на Общински съвети, когато събират местните данъци и такси
- митническите органи- събират вземанията за митнически задължения и акцизи.
За да започне принудително изпълнение, е необходимо в обективната действителност да се проявят нови юридически факти, с които правната норма свързва това изпълнение.
1) необходимо е публично задължение, което да е определено по основание и размер
2) длъжникът да е изпаднал в забава - т.е. да е изтекъл срокът за доброволно изпълнение. Неизпълнението, било то цялостно или частично, е новият юридически факт, който дава основание на публичния изпълнител да започне принудително изпълнение.
3) вземането трябва да не е отсрочено или разсрочено и да е изпратена покана за доброволно изпълнение.
Доколкото ревизионният акт е издаден от самата приходна администрация, бихме могли да говорим за самосезиране на изпълнителния орган, което означава, че публичният изпълнител е задължен служебно да започне принудителното изпълнение. Публичният изпълнител образува отделни изпълнителни производства срещу всеки длъжник, даже и когато няколко длъжници отговарят за едно и също или няколко публични задължения. Изпълнителното производство обаче ще бъде едно , когато длъжникът има различни задължения.
Принудителното изпълнение на публични вземания се допуска само въз основа на предвидените в закон изпълнителни основания. Такива са: 1) ревизионен акт, независимо дали е обжалван 2) декларация, подадена от задълженото лице с изчислени от него задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски 3) актовете на ораганите по приходите, с които е извършена служебна корекция на подадените декларации. 4) влязлото в сила наказателно постановление, 5) влезлите в сила актове на българските съдилища, както и решенията на Европейската комисия,6) изпълнителен лист по решения за начет и др.
В ДОПК е уредено, че неплатените в срока за доброволно изпълнение задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски, глоби и имуществени санкции, установяването на които е възложено на НАП, следва да се събират чрез изпълнение върху паричните средства на длъжника, включително в банките, и паричните му вземания от трети лица. Събирането се извършва от публичните изпълнители на НАП за приходите в 6-месечен срок от изтичането на срока за доброволно изпълнение.
Ако длъжникът прави някакви плащания по своето задължение, но то все още не е погасено, публичният изпълнител на НАП може и след изтичането на 6 месечния срок да продължи действията си до погасяване на задължението. Ако обаче вземането не бъде събрано до тези 6 месеца и длъжникът не прави постъпления за погасяването му, изпълнителното дело се изпраща на публичния изпълнител на Агенцията за държавни вземания. Това е и крайният момент, в който изпълнителя на НАП е могъл да предприема обезпечителни мерки.
Следователно, публичните изпълнители на НАП не разполагат с всички изпълнителни способи, които могат да ползват публичните изпълнители на АДВ. Изпълнителните способи на НАП са:
- изпълнение върху парични средства на други, включително банки и
- изпълнение върху вземания от трети лица.
По-конкретно за компетентността на публичните изпълнители на НАП ДОПК е отредил чл. 12, където се изброяват техните правомощия в принудителното изпълнение, а и в целия данъчен процес.
Както в началото, важна предпоставка за започването на принудителното изпълнение е преди това да са изчерпани всички методи за доброволно. В тази връзка е уредено и задължението за покана за доброволно изпълнение на длъжника. Тя се изпраща, ако задължението не бъде погасено в законоустановения срок. Поканата се изпраща от органът, установил вземането, или съответно публичния изпълнител при НАП. След тази покана, срокът даден на длъжника да изпълни доброволно е 7 дневен. Връчването на поканата е институт на данъчния процес с много интересно значения. ненадлежното изпълнение на това задължение на компетентния орган води след себе си като последствие порок в изпълнителния процес.
Както публичните изпълнители на НАП, така и тези на АДВ, при реализиране на своите компетентности трябва да спазват принципите на данъчния процес. Много важно в тази връзка и по повод на принудителното изпълнение е те да спазват и принципа за несеквестируемото имущество на длъжника, върху което не може да се наложи принудително изпълнение.
