Изпълнението на данъчните задължения може да бъде доброволно или принудително. Доброволното изпълнение, това е нормалния закономерен начин за погасяване на данъчните задължения от лицата. Ако това не стане вземанията на държавата и общините се гарантират чрез способите на държавната принуда и властническия метод на регулиране на отношенията. Този метод на принудата има за цел да бъде реализирано публичното субективно право на държавата да получи плащането на данъка. По този начин ще се удовлетвори държавата като кредитор на това вземане и ще се постигне същия резултат в полза на бюджета както и при доброволното изпълнение.
Това е едно специалното производство с участие на държавни органи със съответните правомощия Събирането на данъците и задължителните осигурителни вноски е от изключителна компетентност на публичните изпълнители от НАП. Като държавни органи те са част от държавния апарат и са обособени в самостоятелна приходна администрация - НАП. Тъй като данъците са най- голямата част от постъпленията в бюджета, то пред НАП е поставена задача да използва предоставените й правни възможности със Закона за НАП и да осигури събирането на публични вземания- на първо място това са данъците. Освен публични изпълнители на НАП, събирането на публични вземания е в компетентност на
- публични изпълнители на Агенцията за държавни вземания
- органите на отделните агенции на Общински съвети, когато събират местните данъци и такси
- митническите органи- събират вземанията за митнически задължения и акцизи.
За да започне принудително изпълнение, е необходимо в обективната действителност да се проявят нови юридически факти, с които правната норма свързва това изпълнение.
1) необходимо е публично задължение, което да е определено по основание и размер
2) длъжникът да е изпаднал в забава - т.е. да е изтекъл срокът за доброволно изпълнение. Неизпълнението, било то цялостно или частично, е новият юридически факт, който дава основание на публичния изпълнител да започне принудително изпълнение.
3) вземането трябва да не е отсрочено или разсрочено и да е изпратена покана за доброволно изпълнение.
Доколкото ревизионният акт е издаден от самата приходна администрация, бихме могли да говорим за самосезиране на изпълнителния орган, което означава, че публичният изпълнител е задължен служебно да започне принудителното изпълнение. Публичният изпълнител образува отделни изпълнителни производства срещу всеки длъжник, даже и когато няколко длъжници отговарят за едно и също или няколко публични задължения. Изпълнителното производство обаче ще бъде едно , когато длъжникът има различни задължения.
Принудителното изпълнение на публични вземания се допуска само въз основа на предвидените в закон изпълнителни основания. Такива са: 1) ревизионен акт, независимо дали е обжалван 2) декларация, подадена от задълженото лице с изчислени от него задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски 3) актовете на ораганите по приходите, с които е извършена служебна корекция на подадените декларации. 4) влязлото в сила наказателно постановление, 5) влезлите в сила актове на българските съдилища, както и решенията на Европейската комисия,6) изпълнителен лист по решения за начет и др.
В ДОПК е уредено, че неплатените в срока за доброволно изпълнение задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски, глоби и имуществени санкции, установяването на които е възложено на НАП, следва да се събират чрез изпълнение върху паричните средства на длъжника, включително в банките, и паричните му вземания от трети лица. Събирането се извършва от публичните изпълнители на НАП за приходите в 6-месечен срок от изтичането на срока за доброволно изпълнение.
Ако длъжникът прави някакви плащания по своето задължение, но то все още не е погасено, публичният изпълнител на НАП може и след изтичането на 6 месечния срок да продължи действията си до погасяване на задължението. Ако обаче вземането не бъде събрано до тези 6 месеца и длъжникът не прави постъпления за погасяването му, изпълнителното дело се изпраща на публичния изпълнител на Агенцията за държавни вземания. Това е и крайният момент, в който изпълнителя на НАП е могъл да предприема обезпечителни мерки.
Следователно, публичните изпълнители на НАП не разполагат с всички изпълнителни способи, които могат да ползват публичните изпълнители на АДВ. Изпълнителните способи на НАП са:
- изпълнение върху парични средства на други, включително банки и
- изпълнение върху вземания от трети лица.
По-конкретно за компетентността на публичните изпълнители на НАП ДОПК е отредил чл. 12, където се изброяват техните правомощия в принудителното изпълнение, а и в целия данъчен процес.
Както в началото, важна предпоставка за започването на принудителното изпълнение е преди това да са изчерпани всички методи за доброволно. В тази връзка е уредено и задължението за покана за доброволно изпълнение на длъжника. Тя се изпраща, ако задължението не бъде погасено в законоустановения срок. Поканата се изпраща от органът, установил вземането, или съответно публичния изпълнител при НАП. След тази покана, срокът даден на длъжника да изпълни доброволно е 7 дневен. Връчването на поканата е институт на данъчния процес с много интересно значения. ненадлежното изпълнение на това задължение на компетентния орган води след себе си като последствие порок в изпълнителния процес.
Както публичните изпълнители на НАП, така и тези на АДВ, при реализиране на своите компетентности трябва да спазват принципите на данъчния процес. Много важно в тази връзка и по повод на принудителното изпълнение е те да спазват и принципа за несеквестируемото имущество на длъжника, върху което не може да се наложи принудително изпълнение.
