В обществото съществуват два вида власт. Първият, това е материалната власт. Материалната власт е власт върху вещи. Това е собствеността като икономическа свобода. Тя е юридически определена и гарантирана чрез правото на собственост и другите вещни права. Освен материална, в обществото съществува , и втори вид власт - социална. Това е власт върху индивидите и техните общности. Държавната власт е социална власт. Тя е висша форма на социална свобода и държавно организирано общество. Тя е установена и призната възможност за свободно волеизявление, което има общозадължителен характер и е гарантирано с принудителни средства.
Видове държави според начина на упражняване на влаттта
В своето развитие светът познава няколко вида (условно казано) държави, в които властта над обществото се проявява под различни форми.
В монархията управлението се основава на господството на едно лице или група върху останалите членове на общността.
В буржоазната държава гражданското общество има основна роля, като всеки има свободен достъп до стопанската, социалната и управленската сфери. Гражданското общество установява всеобщата власт като израз и условие на своята свобода.
Развитието на идеята за властта в исторически аспект
Големият социален и духовен преврат, предшестващ буржоазните политически революции ражда едно принципно ново отношение към човешката личност. С разпадането на феодалната стопанска система все по-широки обществени пластове заменят своята лична зависимост в процеса на производство с една икономическа зависимост. Постепенното обособяване на все повече хора като пълноценни участници в стопанския оборот е съчетано с нарастване на техните политически претенции и стремеж към по- пълно духовно еманципиране.
Просвещението е общоевропейско явление, в чиято сфера се развива личността като ценност и то се простира чак до Северна Америка. То намира първия си израз в Холандия и Англия, където философи и учители по държавно право като Т. Хобс и Дж. Лок развиват идеята за присъщото на човека по рождение естествено право, за естествената религия, за обществения договор и за вродените човешки права. По този начин те поставят под въпрос както определеното "по божие благоволение" място на краля, така и претенциите на църквите да бъдат най-висшата решаваща инстанция по въпроси на морала, в областта на науката, литературата, изкуството и възпитателното дело.
Просвещението разгръща голямото си интелектуално, обществено и политическо въздействие във Франция. Негови значими представители са Волтер, Монтескьо, Русо, Дидро, Холбах. В областта на държавните и обществени теории Монтескьо развива по английски образци теорията за разделение на власта на изпълнителна, законодателна и юридическа под покрива на една конституционна монархия. Волтер също се придържа към идеала за просветения монарх и изисква политически права само за имотната класа. Противно на това Русо представлява идеята за народен суверенитет и равноправието на всички граждани. От тук произтича неговият призив за република.
Държавническите и гражданско-правни идеи на френското Просвещение и неговият призив за човешки права имат голямо влияние извън Франция, най-вече върху водачите на американското движение за независимост. Те намират отзвук в Декларацията на независимостта на северноамериканските колонии, и американската конституция.
