1. Престъпленията, свързани с техниката (техническите престъпления) са много и различни. С бурното развитие на техниката, особено на електронноизчислителната, нараства и тяхното разнообразие. Това налага и различни правни подходи в противопоставянето на посегателствата, свързани с техниката, някои от които причиняват огромни вреди от най-различен характер и в най-различни посоки. Първоначално обаче посегателствата, свързани с техниката, се налагат като наказателноправен проблем, а продължават и сега да са такъв проблем главно заради това, че различните случаи на манипулиране с техника с цел да се получи имотна облага, които не могат да бъдат квалифицирани като класическото за наказателното право престъпление „измама".
Заблуждението е същността на всяка измама. То представлява във всички случаи невярна представа относно такива обстоятелства, съобразно които заблуденият решава да прави имуществено разпореждане. Заблуждението се създава винаги и само у човек — единствено той може да бъде адресат на измамата. Заблуждаване и оттук измама на машина не може да има. Дори някаква машина да бъде „подведена" с оглед предоставяне на определена имуществена престация, това не може да съставлява измама. Ако манипулираната машина предостави на дееца пари или други движими вещи, без той да ги е заплатил, ще е налице не измама, а т. нар. кражба от автомат. До 2004 г. във всички останали случаи, където не се стига до завладяване на чужда движима вещ, деянието беше несъставомерно. Това важеше и за случая, когато манипулираната машина предостави на дееца услуга — „кражба на услуга" нямаше, а също така и за случая на т. нар. същинска компютърна измама. През 2004 г. се криминализира най-разпространеният случай „измамливото" извличане на услуга от автомат - извличането на далекосъобщителна услуга, т. е. телефонното пиратство („кражба" на телефонен трафик). Съгласно новия чл. 348а НК, „който чрез измама или по друг незаконен начин използва далекосъобщителна мрежа, съоръжение или услуга, за да генерира или пренасочи в свой или чужд интерес насочен пренос на сигнали, писмен текст, изображения, звук, данни или съобщения от всякакъв вид чрез проводник, радиовълни, оптична или друга преносна среда, се наказва с...”.
През 2004 г. се криминализира и друг случай на „подвеждане" на машина с оглед предоставяне на определена имуществени престация. Това е случаят на т. нар. същинска компютърна измама (чл. 212а, ал. 2 НК). Такава „измама" е налице, когато, от една страна, при осъществяване на безналични парични операции електронноизчислителна машина или система (ЕИМ), която контролира банкови сметки, бива „подведена" от дееца да увеличи неоснователно неговата или на трето лице банкова сметка вместо сметката на онзи или онези кредитори, на които безкасовото плащане действително се дължи. От друга страна, за да не се стигне до осъществяване на кражба от автомат, деецът трябва да не получи налични пари от така приведените му безкасово суми, а трябва да ги използва и на свой ред за безналични разплащания. Тук следователно се извършва само една своеобразна „кражба на вземане" от действителния кредитор.
Компютърните престъпления се предвидиха в НК едва в края на 2002 г. Този вид посегателства обаче бяха проучени в наказателноправната теория и криминализирани в по-развитите държави много преди това.
Техен субект може да бъде всяко наказателноотговорно лице. На практика обаче те могат да бъдат извършени само от лица, които имат поне минимална компютърна грамотност.
По своята форма па вина компютърните посегателства са във всички случаи умишлени.
2. Компютърни посегателства са онези, които имат за свое средство или за свой предмет някаква ЕИМ. Тази връзка на посегателствата с ЕИМ може да бъде, както възможна (случайна), така също и необходима (задължителна).
а) Когато ЕИМ е само възможно средство или предмет на определено посегателство и следователно този вид посегателство може да бъде извършено и с друго средство или спрямо друг предмет, тогава е налице едно несъщинско компютърно престъпление. Връзката му с ЕИМ е условие не за съставомерност на деянието, а само за по-висока степен на обществената му опасност и евентуално - за да се предвиди квалифициран състав и по-тежко наказание за него.
Такова престъпление, за което законът предвижда само по-тежко наказание, е несъщинската компютърна измама по чл. 212а, ал. 1 ИК. Според тази разпоредба, „който с цел да набави за себе си или за другиго облага възбуди или поддържа заблуждение у някого, като внесе, измени, изтрие или заличи компютърни информационни данни или използва чужд електронен подпис и с това причини на него или на другиго вреда, се наказва за компютърна измама с...". Както всяка друга измама, така също и несъщинската компютърна измама представлява заблуждаване на човек, който вследствие на това върши акт на вредоносно имуществено разпореждане. При нея обаче заблуждаването става чрез манипулиране на информация в ЕИМ - в програмата или паметта й. Тук заблуждаването се улеснява от т. нар. компютърен саботаж (фалшификация), който сам по себе си е едно същинско, неизвършимо без ЕИМ компютърно престъпление по чл. 3196 НК. Съгласно ал. 1 на този член, „който без разрешение на лицето, което администрира или ползва компютър, добави, промени, изтрие или унищожи компютърна програма или данни, в немаловажни случаи, се наказва с...”.
Следователно несъщинската компютърна измама по чл. 212а, ал. 1 НК е едно съставно престъпление. Нейното изпълнително деяние включва два разнородни и функционално свързани акта, които и сами по себе си съставляват престъпление - улесняващия компютърен саботаж (чл. 3196 НК) и улеснената обикновена измама (чл. 209 НК).
б) Несъщинско компютърно посегателство се очерта и в чл. 216, ал. 3 НК. То представлява унищожаване или повреждане на чужда вещ - отново чрез манипулиране на информация в ЕИМ, заради което законът предвижда по-тежко наказание. Иначе, ако законът не предвижда по-тежко наказание за престъплението поради извършването му чрез или спрямо ЕИМ, това обстоятелство ще се смята само за отегчаващо и ще се има предвид при индивидуализацията на наказанието съгласно чл. 54 и сл. от НК. Такъв например би бил случаят на порнография чрез интернет.
Следователно както престъплението по чл. 212а, ал. 1 НК, така също и престъплението по чл. 216, ал. 3 НК е съставно. При него улесняващата съставка също е възведена в квалифицирано обстоятелство на улесненото престъпление по чл. 216 НК (унищожаване или повреждане на чужда вещ). Тя представлява едно същинско компютърно престъпление - осъществяване на нерегламентиран достъп до компютър (чл. 319а, ал. 1, пр. I НК), което улеснява унищожаването или повреждането на чуждата вещ (чл. 216 НК).
3. Когато ЕИМ е необходимо средство или предмет на определено посегателство и следователно този вид посегателство не може да бъде извършено с друго средство или спрямо друг предмет, тогава е налице едно същинско компютърно посегателство. Връзката на това посегателство с ЕИМ е условие вече за извършването му, а не само за по-висока степен на неговата обществена опасност.
а) Същинското компютърно посегателство най-напред може да има за свое задължително средство ЕИМ. Такова посегателство е същинската компютърна измама по ал. 2 на чл. 212а НК. Тази алинея гласи: „Същото наказание се налага и на този, който, без да има право, внесе, измени, изтрие или заличи компютърни информационни данни, за да получи нещо, което не му се следва." Това посегателство не е измама, понеже с него не заблуждава друг човек, за да извърши вредоносно имуществено разпореждане. То съставлява едно същинско компютърно престъпление, защото ЕИМ тук е вече нужна, за да има изобщо някакво престъпление.
Следователно съставът на същинската компютърна измама обхваща субсидиарно онези случаи на манипулация чрез ЕИМ, при които не е налице действителна (обикновена) измама, чийто адресат е винаги и само човек. При нея деецът успява да изиграе, например, банкова ЕИМ, като я „подвежда", тя да запише на негова сметка някакво чуждо вземане - някаква постъпила за друго лице парична сума. Съставът на същинската компютърна измама обхваща субсидиарно u онези случаи на манипулация чрез ЕИМ, където не се стига дори до кражба на вещ, включително на пари от автомат. В тези случаи деецът не изтегля нищо в наличност от неправилно записаната по негова сметка сума, а я ползва само за последващи безкасови плащания на свои задължения. Тук по същество всичко се изчерпва с една своеобразна „кражба на вземане от автомат". С оглед на това, че, макар близка до нея, тя не съставлява кражба по смисъла на чл. 194 НК, разглежданата същинска компютърна измама е сравнима и с „кражбата на услуга от автомат" по чл. 348а НК, обхващащ най-често кражбата на телефонен трафик (телефонна услуга).
б) Същинското компютърно посегателство може да има за свой задължителен предмет някаква ЕИМ. Такива посегателства са „компютърният шпионаж", „компютърният саботаж" и непозволеният достъп до компютър.
„Компютърен шпионаж" е предвиден в чл. 319а, ал. 1, пр. II и III НК. Той е налице, когато се узнава (извлича) противоправно каквато и да е информация от ЕИМ. Съгласно посочения законов текст „който ... копира или използва компютърни данни без разрешение, когато се изисква такова, се наказва с...”.
„Компютърният саботаж" е предвиден в чл. 319б НК. Той е налице, когато се заличава (изтрива) информация в ЕИМ или тя бива незаконосъобразно променена, без обаче да се стига до действителна или компютърна измама. Съгласно ал. 1 на чл. 319б НК, „който без разрешение на лицето, което администрира или ползва компютър, добави, промени, изтрие или унищожи компютърна програма или данни, в немаловажни случаи, се наказва с ...". При така очертания „компютърен саботаж" ЕИМ и в частност променяната информация е пак най-често средство за измамливо въздействие върху човек или автомат. Тук обаче, за разлика от всяка измама, въздействието не предизвиква имотна вреда, нито е предназначено за получаване на някаква имотна облага. Обикновено то е насочено към неимуществени отношения, например - да се удостовери право на някакъв достъп, както документните престъпления по чл. 308 и следващите от НК.
Най-сетне непозволеният достъп до компютър (кражба на компютърно време) представлява проникването в една компютърна система, без деецът да има такова право. Непозволеният достъп до компютър е криминализиран с чл. 319а, ал. 1, пр. I НК. Съгласно посочения законов текст, „който осъществи нерегламентиран достъп до ресурсите на компютър се наказва с ...". Съставът на това посегателство има подчертано субсидиарен характер и е с предпазно предназначение. Той ще се прилага само когато деянието не съставлява опит за „компютърен шпионаж" или за „компютърен саботаж", нито осъществява поглъщащият състав на разгледаното вече престъпление по чл. 216, ал. 3 НК. По чл. 319а, ал. 1, пр. I НК непозволеният достъп до компютър обхваща субсидиарно всяко неправомерно проникване в компютърна система. Съставът обаче е ненормално широк и следва да бъде стеснен чрез въвеждане на един или повече допълнителни признака. За това дава възможност и чл. 2 от Конвенцията за киберпрестъпленията (Будапеща, 2001). Същевременно чл. 319а, ал. 1 НК за непозволения достъп до компютър предвижда същото наказание както за поглъщащия го компютърен шпионаж - общите за всички до 3000 лева глоба. Тук пак е нужно да има промяна, като наказанието за първото, погълнатото престъпление, стане по-малко, а наказанието за второто - относително по-голямо.
В допълнение към компютърния шпионаж по чл. 319а, ал. 1, пр. II и III НК, който се свежда до узнаване на информация от някаква (една) ЕИМ, ал. 3 на чл. 171 НК криминализира и непозволеното прихващане на електронни съобщения, протичащи между различни ЕИМ, когато за прихващането са използвани специални технически средства. Компютърният саботаж по чл. 319б НК, който се свежда до заличаване на информация в ЕИМ, (наричан още „намеса в данните", англ.: Data Interference) обаче не е допълнен в съответствие с чл. 5 от горепосочената Конвенция, който изисква да се криминализира и обикновеното блокиране на съобщенията между различните ЕИМ (наричано още „намеса в системата", англ.: System Interference).
Накрая Глава девета „а" от Особената част на НК предвиди още две компютърни престъпления, които също допълват компютърния шпионаж по чл. 319а, ал. 1, пр. ІІ и ІІІ НК. Най-напред чл. 319д НК криминализира субсидиарно случая, когато няма участие в непозволено узнаване на определени компютърни данни, нито дори посредствено извършителство в него, а само се разпространят неадресирано „компютърни или системни пароли и от това последва разкриване на лични данни или държавна тайна". Лични данни според чл. 16, ал. 1 от Закона за българските лични данни са: имената, датата на раждане, единният граждански номер (или личен номер на чужденец), полът и гражданството на определено лице. Що се отнася до държавната тайна, тя беше вече изяснена при разглеждане на шпионството по чл. 104 НК.
Извън това с чл. 319г НК се криминализира субсидиарно и въвеждането на вирус в ЕИМ. Това престъпление бива осъществено, когато първичният по своя състав компютърен саботаж ( чл. 3196 НК) не е нито довършен, нито е налице дори опит към него, понеже вирусът не се е задействал, нито деянието е било обективно и субективно насочено към задействането му. По тези съображения квалифицираният състав по ал. 2, пр. I на чл. 319г НК, отнасящ се до случаите, когато „от деянието по ал. 1 са настъпили значителни вреди", следва да намира приложение само ако не се стига до засягане на информацията (програма или данни от паметта) в ЕИМ, а се е наложило само да се правят разходи за противодействие на въведения вирус.
Следва обаче да се отчита, че изготвянето и въвеждането на вируси далече не изчерпва всички онези дейности, които предхождат и са годни да улеснят извършването на компютърния саботаж и на други основни компютърни престъпления - непозволеното прихващане на електронни съобщения, компютърната фалшификация, компютърният шпионаж и пр. Освен вируси, произвеждат се и се разпространяват много и различни други средства за извършване на тези престъпления. Тези дейности разкриват значителна степен на обществена опасност и също следва да бъдат криминализирани. В такъв смисъл впрочем е и чл. 6 от Конвенцията за киберпрестъпленията.
