- Жестоките резултати от фашисткото управление и идеология, възникнали в най-силно развитите в културно отношение страни на Европа като Италия, Испания, Германия и по-далече – Япония. Автоматично се поставя въпросът: „Защо се стига до разпадане на гражданската култура в страни, където тя е най-развита и как това ще се отрази в по-слабо развитите страни?”.
- В Източна Европа и Азия се осъществява "социалистическа културна революция" с крайна цел "нов тип социалистически човек". Създава се съвсем нов тип "дирижирана" политическа наука на "маршируващите под строй хора". Как трябва Западът да се противопостави на нея?
- През 50те година на ХХ век силен напредък имат изследванията в областта на социологията, психологията, морала и етиката. Те доказват наличието на голяма група човешки заболявания, произтичащи от морални тревоги, комплекси, стресови състояния, свързани преди всичко с това кой и как управлява обществото.
- 50те години на ХХ век – бързото развитие на НТР е причината за масово навлизане на телевизията, компютрите, електрониката и т.н., в мащабна информационна инвазия в човешкото съзнание. Възниква въпросът за използване на техническите средства като инструмент при формиране на новата политическа култура.
Политическата култура изразява възгледите за ценностите в обществения живот и образците на практическото поведение за мястото на човека в политическия процес, за отношението му към властта, институциите и останалите членове на обществото.
Функции – основната функция е да формира умение за правилно осмисляне и разбиране на личните и обществени интереси и отговорности и начините за тяхната защита и постигане. Следователно, политическата култура позволява да се вземат правилни решения как да се действа на практика, с цел задоволяване жизнените интереси. Оттук произтичат последователно няколко функции:
• умение да се разпознават отделните факти от обществено-политическия живот всред масива от факти, получавани от ораторските умения на партии, лидери, медии и други. Ако не откроим важните факти, няма да можем да формулираме идеите за конкретния политически проблем. А без формулиране на проблема, не може да се започне процеса на определяне на политиката.
• умения да правим верни обобщения и анализи. Т.е. трябва първо да разграничаваме, а после да обединяваме фактите и да достигнем до разумни обобщения.
• получаваме ясна представа за гражданските си права и отговорности.
• тя ражда емоции, които зареждат обществения живот с духовна енергия, поддържат верността към дадена политическа идея, развиват патриотизъм, борят се срещу отчуждението и нихилизма.
• изостря усещането да се предвижда зараждането на нови значими политически проблеми в обществото и навременната мобилизация срещу тях.
• формира чувство за национално достойнство и гражданско самочувствие.
Политическата култура не е институционално явление, не е продукт от дейността на дадена институция. Тя се формира по различни начини за всички хора, за нея няма установени правила, както при писането и смятането, което става в училището, а в самия живот, бит и душевност на човека.
Структура на политическата култура – това са елементите, които изграждат нейния вътрешен строеж:
• ценностите са най-важния структурен елемент. Всяка личност и класа създава свой собствен ценностен модел взависимост от социалния статус. Т.е. ценностите са социално предопределени и изграждат определени ценностни системи. От края на ХХ век доминира разбирането за универсални политически и обществени ценности – солидарност, справедливост, мир, правни гаранции и други. Актуалност придобива и проблемът за регионалните ценности (ислямски ценности или т.нар. балкански синдром), които дават отражение върху формирането на политическата култура.
• политическото знание – дава възможност да се осмислят сведенията, свързани с политическите ценности, а оттам да се даде политическа оценка за значимостта на една или друга ценност. Полиитическото знание се проявява по няколко начина: степен на достатъчна политическа информираност за събития и факти; ясно лично политическо мнение;изграждане на ясна и логична политическа теза (Например:"Тази партия е по-добра, защото……"). Създаване на цялостна политическа доктрина (идеология), т.е. система от взаимосвързани политически тези. Тя е най-завършен вид политическо знание и не е по силите на един човек. Тя се създава само от гениални личности и затова доста рядко (Макиавели – Поритиката има за цел да научи хората как да постигнат успех!; Маркс – Политиката е концентриран израз на икономиката. Няма политика въобще.).
Политически принципи, необходими за стабилизиране на политическата култура:
• последователна защита на целите
• аргументиране на интересите
• твърдост при политически трудности
• готовност за компромис
• умение за селекция на политическите задачи, съобразно тяхната актуалност и важност
• намиране на подходящи партнъори и средства за достигане на целта
Изграждането на политическата култура на личността става постъпателно чрез самообразование => политическо възпитание => политическо участие => политическото творчество – това е най-висш етап в процеса на овладяване на политическата култура, характерна за политическите гении.
Видове политическа култура (типология):
А) Съобразно нейните национални, религиозни и социални пластови особености:
регионална – европейска, азиатска, балканска и други;
зависи от особеностите на отделните човешки раси – славянска, арабска, латинска;
масова политическа култура – в едно и също общество;
активистка политическа култура – на хората, работещи доброволно за дадена политическа кауза;
професионалистка политическа култура (елитарна ) – хората са ангажирани професионално с политика и управление, т.е. политическата култура на елита на обществото.
Б) Герхард Алманд предлага типология на базата на традициите на обществото:
англосаксански тип (Канада, САЩ, Англия, Австралия, Нова Зеландия) – със стабилна и еднородна политическа култура като резултат от сходството между ценностните системи на всички граждани (независими средства за информация, лобизъм, утвърждаване дейността на групите за натиск и други). Такава политическа култура е прагматична, с цел създаване на разумна политика.
средиземноморски тип (Франция, Италия, Испания) – силно изразена вътрешнонационална разпокъсаност между политическата култура на отделните слоеве. Има силно присъствие на емоциите, промяна на мненията, готовност за промени. Обществото е податливо на по-чести политически промени.
смесена политическа култура (Гърция, България) – редуват се периоди на стабилност и нестабилност в държавата.
В) Взависимост от степента на цивилизованост:
патриархална – например африканските племенни народи днес. Хората са свързани повече с рода и племето, отколкото с държавните институции.
поданическа – при силна държава и централизиран тип политическа система. Тогава гражданинът е скован и неактивен участник. Той е поданик на държавата.
активистка или култура на участието – в демократичното общество, където гражданите участват активно в политическия живот (британска, скандинавска и други).
Особено важно за развитие и стабилност на политическата култура на нацията е примерът, който дават основните политически институции в държавата със своята работа.
