Статутът, устройството и дейността на Агенцията по приходите, както и правомощията на нейните органи, е уреден в ЗНАП. На следващо място статутът на Агенцията за държавните вземания – публични изпълнители – както функциите и правомощията са предмет на регулиране в ЗСДВ. На трето място установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от служителите на общинската администрация по реда на ДОПК. Структурата на тези органи се съдържа в ЗМСМА. Митническата администрация – след 01.06.2006 г., когато влезе в сила Законът за акцизите, администрирането на акциза премина в правомощията на митническите органи.
Данъчният процес е специфичен, особен вид административен процес. Поради тази причина параграф 2 от ДОПК препраща за неуредените случаи субсидиарно прилагане на АПК и ГПК т.е. при наличие на празнина в правната уредба на ДОПК се прилагат АПК и ГПК. По този начин нормативната основа на данъчния процес може да се раздели на актове от системата на данъчното законодателство и актове, привлечени за нуждите на данъчния процес от други правни отрасли. Следва да се отбележи, че отделни правила и норми, посветени на данъчния процес, се съдържат и във всички материални данъчни закони. Естеството на осъществяваната данъчна дейност налага материалните данъчни закони да включват и процесуални производтва.
Всички материални данъчни закони съдържат задължения за подаване на множество декларации. Процесуалноправни данъчни норми се съдържат и в някои подзаконови нормативни актове по прилагането на материалните данъчни закони или такива, уреждащи отделни процесуални институти – например обезпечаване принудителното събиране на митническите сборове се съдържа в Закона за митниците. Във връзка с източниците на данъчното процесуално право трябва да споменем и основните източници на общностното право.ПОНЯТИЕ ЗА ДАНЪЧНО ПРОЦЕСУАЛНО ПРАВОСпоред това какво и как се регулира, нормите на ДП се делят на материалноправни и процесуалноправни. МПН уреждат системата и структурата на органите на НАП и другите приходни администрации, тяхното правно положение и компетенции, а също правата и задълженията на носителите на данъчни задължения и приравнените към тях лица. Тако МПН очертават правният механизъм в неговата статистика. От своя страна процесуалноправните норми регулират динамиката по осъществяването на МПН в областта на установяването, обезпечаването и събирането на данъчните вземания. ППН са свързани с въпроса как, при каква процедура ще се реализират породените в тяхната сфера правоотношения и съвкупността от всички тези правни норми образуват данъчното процесуално право.
Данъчният процес в широк смисъл е дейност по прилагането на ДПН, които са включени в данъчното процесуално право. Данъчният процес е специфичен особен вид административен процес. Спецификите са провокирани от особеностите на данъчното материално право и поради това наред с административния процес говорим и за данъчен процес. Самото понятие процес е по-широко и включва всички отделни производства, при това всяко производство има своите характерни особености.
Данъчният процес в широк смисъл е съвкупност от всички данъчни производства, уредени не само в ДОПК, но и съдържащи се в останалите материални данъчни закони. Съществено място се отделя на безспорното производство по ДОПК. Това е производството по издаване на индивидуални административни актове , именуващи се ревизионни актове, с които се установява данъчното вземане. От законосъобразността на този акт зависи по-нататъшното развитие на данъчния процес, а и на останалите контролни производства. За да бъде подпомогнато това производство в първата част на ДОПК се съдържат и редица общи разпоредби – тези, уреждащи данъчната администрация, общото деклариране на данъци и др. Всяко производство в правния смисъл е динамичен фактически състав. Динамичен е този, последователно осъществяващ се фактически състав, чието развитие до крайния завършващ го акт е правно обезпечено чрез специфични процесуални права и задължения. Процесуалните права и задължения могат да имат за предмет само процесуални действия. Поради това производството се гради от юридически действия, а не от юридически събития. Поради тази причина процесуалните действия имат смисъл само доколкото могат да подготвят крайния акт и биват недопустими, когато липсват предвидените в закона условия или процесуални предпоставки, при които крайният акт може да бъде издаден. Данъчният процес е съвкупност не само от отделни производства, но и от процесуални правоотношения. Законосъобразното развитие на данъчното правоотношение е налице, когато данъчните сулекти, данъчно задължените лица и държавата, в лицето на нейната приходна администрация, действат съобразно с правата и задълженията, включени в правоотношението. Незаконосъобразно развитие на данъчните правоотношения например е неплащането на изискуеми данъци. Задачата е да се възстанови това правоотношение с помощта на данъчната принуда като се съберат дължимите данъци. Всички данъчни производства, включени в данъчния процес, преследват една цел, а тя е гарантиране правата и задълженията на данъчно задължените лица и законосъобразното администриране на приходите в бюджета. Предмет на регулиране на данъчното процесуално право са обществените отношения по прилагане на материалноправните данъчни норми, конкретизирани в регистрационни производства, контролни производства, в дейност по обезпечаване и събиране на данъчни вземания и по налагане на административнонаказателните разпоредби.
В по-тесен смисъл предмет на регулиране от ДПП е производството по установяване на данъци и обезпечаване и събиране на данъчните вземания от публичните изпълнители на НАП и АДВ, както и приходната администрация. Методът на правно регулиране не е властнически. Обуславя се от характера на правоотношенията, за които се прилага. Те разкриват юридическото неравенство на страните, които участват в производствата. От една страна е приходната администрация, която се намира в доминиращо положение, а от друга страна – донъчно задълженото лице. Властническият характер се проявява независимо от това дали се установяват данъчни задължения или с данъчноправните норми се създават права или предимства за данъчно задължените лица.
