Християндемокрацията се стреми да съчетае идеите за справедливостта и свободата, поради това християндемократите се възприемат като изразители на социалния капитализъм и на умерения консерватизъм, тъй като се опират на ценности, произтичащи от християнски мироглед. Социалната база на Християндемократическите партии, особено в Италия и Германия, са представители на работниците, хора на свободните професии, на имотните, на по-консервативно ориентираните слоеве. От гледна точка на политическото им влияние Християндемократическата партия е най-силна в Австрия, Германия и по-малко в Скандинавските страни. Те са представени в политическия живот в Испания, Швейцария и т.н. В почти всички европейски държави християндемокрацията има свое представителството. За това допринася мястото й като дясно центристка партия, а също така нейният умерен консерватизъм и отвореност към основните групи на европейското политическо пространство. В посткомунистическите държави за изненада на някои специалисти християндемокрацията не успя да се утвърди като водеща политическа сила особено в Полша, Унгария и частично в Чехия, където католицизмът има силно влияние.
Заключение: На международно равнище Християндемократическите партии играят важна политическа роля и са един от двигателите на европейската интеграция. Заедно със Социалистическия интернационал те са едно от най-влиятелните международни политически организации на нашето съвремие.
Партиите на зелените (отнасят се до другите партии). ПЗ се появяват на политическата сцена през 70те години на XX век и се утвърждават през 80те. Те се зародиха от новите социални движения, които са противници на абсолютизирането на материалните ценности и икономическия растеж. Основен фактор за тяхната поява са тежките последици от индустриалното развитие върху природната среда. Това е замърсяването на въздуха, на водата, опасността от ядрена и енергийна катастрофа, изсъхването на горите, т.е. всичко, което застрашава здравето и живота на хората. Някои автори определят ПЗ като носители на пост материалистична идеология, която отхвърля необуздания икономически растеж и стремежа към материално задоволяване. Затова и социалната база на тези партии е съставена от следвоенните поколения, чиято чувствителност и остра реакция към потребителския манталитет доведе до масови студентски и младежки протести и бунтове в края на 60те години, а също така мощните антивоенни акции във войната на САЩ срещу Виетнам, срещу свръх въоръжаването на Великите сили и Студената война. По-късно от тези социални движения възникнаха ПЗ, които отправиха предизвикателство към класическите партии със своите нови ценности с по-демократичните си организационни структури и предложение за реформи на политическата система. Въпреки първоначалния скептицизъм на специалистите, ПЗ успяха да разширят и стабилизират социалната си база и успешно да се включат в изборния и парламентарния живот.
В някои западноевропейски държави те заеха сравнително стабилни позиции в политическият спектър. Това е типично за Германия, където зелените успяха да се утвърдят през 90те години като една стабилна политическа партия с парламентарно представителство. Освен това те участват в провинциалните правителства на Германия. Освен това от 1998 г. насам станаха коалиционни партньори на Социалдемократическата партия. ПЗ имат влияния в Австрия, Англия, Франция и други. Някои автори ги поставят в левия политически сектор като партии на промените и критиката им към съвременното общество. До известна степен тези оценки са справедливи и оправдани. По-точно е те да се квалифицират като специфичен тип политическа партия, която значително се различава от партиите, възникнали през XIX и XX век.