Чрез разпределителните норми на договорите за ИДДО се разграничават правомощията на държавите за облагане на определени данъчни обекти. Договорите за ИДДО влияят върху вътрешното право в две насоки. Едната засяга установеното в договорите ограничаване на облагането в държавата източници на доходите или в която се намира имуществото, а другата се изразява в прилагането в държавата, за която субектът на данъчни задължения е местно лице на предвидените в договорите методи за ИДДО. Методите за ИДДО представляват уредените за държавата, в която субектът на облагане е местно лице, мерки за изравняване на възможното облагане в държавата източник.
