Военните престъпления са специфична група от общественоопасни деяния, която включва нарушаването на законите и/или обичаите на водене на войната. Тези престъпления представят система от различни по своята правна характеристика деяния. Нарушаването на законите и на обичаите на войната е нещо характерно от начаялото до края на войната. Понятието закони и обичаи на войната е родово понятие.
Военните престъпления най-общо се изразяват в извършване на убийства или изтезаване на заложници, ограбване на държавна, частна или друг вид собственост и др. Статутът на Международния наказателен съд внесе значителна яснота. Този съд има юрисдикция по отношение на военните престъпления когато те са извършени като част от план, политика или част от мащабно извършване на подобни престъпления. По смисъл на Римския статут военни престъпления са тежките нарушения на Женевските конвенции от 1949 г. - умишлено убийство, изтезаване, тежки увреждания на тялото, присвояване и др. От субективна страна военните престъпления са умишлени, извършени в повечето случаи с определена цел. Квалифицирането на военните престъпления като международни обосновава най-тежките наказания. През 1946 г. Общото събрание на ООН приема специална резолюция, с която се препоръчва на страните членки да приемат мерки за задържане на военните престъпници и предаването им на страната, в която са извършени престъпленията.
