Под трафик на хора се разбира съвременното робство (експлоатация) на беззащитни лица - главно жени и деца. Това е една изключително доходоносна дейност. Тя се разследва трудно, заради което процентът на осъдените за нея лица е много нисък. Затова трафикът на хора става все по-привлекателен и все повече престъпни групи се включват в него. В този „бизнес" корени пускат значително по-лесно и мафиотски по характер структури от всички държави по веригата - в страните, откъдето идват пострадалите, в страните, откъдето те преминават, и в страните, където се пращат. Консолидираните на тази основа престъпни структури се използват по-нататък за навлизане в други незаконни операции, типични за всяка организирана престъпна група - трафик на наркотици и оръжия, пране на пари, тероризъм. Тези съображения наложиха на противодействието срещу трафика на хора да се гледа като на предна линия в борбата с организираната престъпност изобщо.
У нас трафикът на хора беше криминализиран с разпоредбите на едноименния нов Раздел IX от Глава втора (ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ ЛИЧНОСТТА) на Особената част на НК. Проблемът с трафика на хора доби масовост и наказателноправно значение заради болезнените реформи, обедняването и безработицата. Те превърнаха много хора, особено жени и деца, във фактически безправни лица, използвани по най-брутален начин за сексуални услуги, принудителен труд, донорство и т. н.
2. Новият Раздел IX предвиди две такива престъпления, свързани с експлоатация на хора - по чл. 159а и по чл. 159б НК.
Техен субект може да бъде всяко наказателноотговорно лице.
Пострадал може да бъде и едно отделно лице. Обикновено обаче тези престъпления засягат повече лица. За да отрази това обичайно фактическо положение, но не и за да го постави като някакво юридическо изискване, текстът на двата члена употребява множествено число за обозначаване на пострадалите.
Изпълнителното деяние на първото от двете престъпления, по чл. 159а НК, има четири форми: набиране, транспортиране, укриване и приемане на лица - поотделно или в група. Набирането означава намиране на лица, които да бъдат използвани. За разлика от простото търсене набирането (рекрутирането) включва и получаване на съгласие от пострадалите да следват дееца. Това съгласие може да бъде дадено не само лично от пострадалите, но и от лица, от които те са зависими - техни родители, настойници, попечители и пр. Няма значение дали тези лица са техни законни представители или не. Ако обаче самите тези лица, от които пострадалите са зависими, се окажат и субекти на престъплението, наказанието за тях ще е по-тежко съгласно чл. 159а, ал. 2, т. 4 НК. Транспортирането означава превозване от едно място на друго, без при това да е нужно да се преминава държавната граница - преминаването й поначало би съставлявало престъпление по следващия член - чл. 159б НК. Укриването означава само приютяване на лицата, даването им на подслон с оглед на това да бъдат впоследствие на разположение другиму, да се предоставят на другиго. Приемането означава поемането на лицата за експлоатация - даване на съгласие за възползване от тях, независимо от това дали същият деец ще ги подслони при себе си или не.
За отбелязване е, че подобно на убийството и тук съгласието на пострадалия или пострадалите не изключва противоправността. Деянието по чл. 159а НК остава престъпление независимо и дори въпреки евентуалното им съгласие.
Престъплението по чл. 159а НК е на просто извършване - за него няма предвиден престъпен резултат.
От субективна страна това престъпление се извършва с пряк умисъл. За него е предвидена и специална цел: използване на пострадалите за развратни действия, ползването им за принудителен труд, отнемане на телесни органи от тях или държане на пострадалите в принудително подчинение.
Използването на пострадалите за развратни действия ще рече предоставянето им за секс-услуги. Както отвличането на жена за развратни действия по чл. 156 НК, така и тук няма значение дали деецът възнамерява да се възползва сам от пострадалите, или възнамерява да ги предостави изцяло или отчасти на едно или повече други лица. В настоящия случай е без значение и това, дали целените развратни действия с пострадалите съставляват и сами по себе си престъпление, защото и тук става дума само за създаване на предпоставки за развратни действия изобщо (противоестествени блудства, извънбрачни съвкупления, хомосексуализъм), а не непременно - за предварителна престъпна дейност с оглед на едно или повече бъдещи престъпления срещу половата неприкосновеност по Раздел VIII (Разврат). Участва ли обаче и в такова престъпление, деецът, заедно с трафика на хора по чл. 159а НК, ще отговаря в реална съвкупност и за него. Ако пък последващите развратни действия, извършени от него, не съставляват престъпление, то - вече за разлика от отвличането на жена, където за извършването им по отношение на нея е предвиден квалифициран състав (чл. 156, ал. 2, т. 2 НК) - тези действия с пострадалите биха имали значение само на отегчаващи обстоятелства по чл. 56, пр. II НК: за индивидуализация на предвидените в чл. 159а, ал. 1 и 2 НК наказания. Най-сетне, ако разглежданият трафик на хора е осъществен чрез отвличане, стига се до осъществяване на неговия квалифициран състав по чл. 159а, ал. 2, т. 3, пр. I НК, а когато отвлеченият пострадал се окаже жена, осъществява се само специалният спрямо него състав по чл. 156 НК. Накрая, не е изключено дейност по приемане на лица с цел ползването им за развратни действия да се изрази в системно предоставяне на помещение на различни лица за развратни действия, предвидено в чл. 155, ал. 2 НК. Понеже наказанието за такова системно представяне на помещение е по-леко, а неговият законов състав се съдържа в този на обсъжданото приемане на лица с цел ползването им за развратни действия, то се налага заключението, че законовият състав на приемането на лица с цел ползването им за развратни действия по чл. 159а, ал. 1 НК поглъща състава по чл. 155, ал. 2 НК до заличаването му като вече ненужен.
Ползването на пострадалите за принудителен труд е друга, субсидиарна спрямо първата цел на престъплението по чл. 159а НК. Тя обхваща ползването за всякакъв друг труд, чието полагане се определя и зависи единствено от другиго. Тук няма значение дали, как и доколко трудът се заплаща - същественото е, че той се престира по чужда воля. И в тази втора хипотеза на специалната цел отново е без значение дали деецът възнамерява да принуждава сам пострадалите или възнамерява да предостави принуждаването им изцяло или отчасти на едно или повече други лица. Пак е без значение и това дали целените по отношение на пострадалите действия съставляват и сами по себе си престъпление (напр. по чл. 143 НК), защото и тук не става дума за предварителна престъпна дейност. Участва ли обаче и в такова престъпление, деецът, заедно с трафика на хора по чл. 159а НК, ще отговаря в реална съвкупност и за него. Следва допълнително да се посочи и това, че когато приетият на принудителна работа е дете (т. е. ненавършил 18 години), престъплението осъществява квалифицирания състав по чл. 159а, ал. 2, т. 1 НК. Haй-сетне, щом пострадалият е дете, то дори приемането му на непринудителна работа, без да има надлежно разрешение за това, ще съставлява престъпление по новия и субсидиарен текст на чл. 192а НК. Съгласно неговата ал. 1, „който без надлежно разрешение приеме на работа лице, ненавършило 18-годишна възраст, се наказва с...”.
Третата възможна цел на престъплението по чл. 159а НК е отнемането на органи от тялото на пострадал, т. е. трансплантация за негова сметка. Тук очевидно не са включени отнемането на кръв или на други телесни течности от него. И в тази трета хипотеза на специалната цел няма значение дали деецът възнамерява да принуждава сам пострадалите или възнамерява да предостави принуждаването им изцяло или отчасти на едно или повече други лица. Пак е без значение и това, дали целените по отношение на пострадалите действия съставляват и сами по себе си престъпление (напр. по чл. 128 НК), защото и тук не става дума за предварителна престъпна дейност. Участва ли обаче и в такова престъпление, деецът, заедно с трафика на хора по чл. 159а НК, ще отговаря в реална съвкупност и за него.
Четвъртата и последна цел на престъплението по чл. 159а НК е принудителното подчинение на пострадалите. Тя прилича на втората цел - ползването им за принудителен труд, но за разлика от него не изисква някаква активност и положителен резултат от страна на пострадалите. Тази цел се ограничава само с пасивността им, означавайки несъпротива спрямо дееца.
3. Заслужават внимание и шесте квалифицирани случая на трафика на хора по чл. 159а, ал. 2 НК.
Първи е случаят по т. 1, където пострадалият е ненавършил 18 години, т. е. дете; ако пострадалите са повече, достатъчно е само един от тях да бъде дете.
Вторият квалифициран случай е по т. 2. Тук пострадалият се принуждава или заблуждава („измамен"); ако пострадалите са повече, достатъчно е пак само един от тях да бъде принуден или заблуден. В първата хипотеза, на принуждаването, е налице съставно престъпление (принуда по чл. 143 НК, с която се улеснява трафик на хора по разгледания основен състав), а във втората, на заблуждаването - нетипично двуактно (лъгане, което само по себе си е несъставомерно, като с него обаче се улеснява трафик на хора по разгледания основен състав).
Третият квалифициран случай на трафика на хора е по т. 3. Както и по предходната т. 2, предл. I, така и в настоящия случай е налице съставно престъпление. Тук обаче улесняващата съставка се квалифицира не по чл. 143 НК, а по чл. 142-142а НК - като отвличане и (или) противозакон но лишаване от свобода.
Четвъртият квалифициран случай, по т. 4, беше вече обсъден. Той е налице, когато трафикът на хора се улеснява чрез използване на състояние на зависимост. Тук, както и по т. 2, предл. II, престъплението е нетипично двуактно. Неговото изпълнително деяние включва следните два разнородни акта: използване на зависимост, което само по себе си е поначало несъставомерно, като с него обаче се улеснява трафик на хора по разгледания основен състав.
Петият квалифициран случай е по т. 5. Той е налице, когато трафикът на хора се улеснява чрез злоупотреба с власт. Вижда се, че както по т. 2, предл. I, така и тук престъплението е просто съставно, но и улесняващата съставомерна съставка е пак принуда, с тази единствена особеност, че способът за нейното извършване е злоупотребата с власт. Така за улеснаващата съставка по т. 2, предл. I, остават другите два способа по чл. 143 НК - употребата на сила или употребата на заплашване.
И шестият квалифициран случай на трафика на хора е по т. 6 - чрез обещаване, даване или получаване на облаги. Тук, както и по т. 2, предл. II и т. 4, престъплението е нетипично двуактно. Неговото изпълнително деяние също включва следните два разнородни акта: някакво подготвяно или извършено разплащане от или на дееца, което само по себе си е поначало несъставомерно, като с него обаче се улеснява трафик на хора по разгледания основен състав.
4. Другото престъпление по новия Раздел IX, свързано с експлоатация на хора, е предвиденото в чл. 159б НК. То представлява извършено с целта по чл. 159а НК набиране, транспортиране, укриване или приемане на множество лица и тяхното привеждане през границата на страната. Тук следователно вече разгледаният трафик на хора прераства в трансгранично престъпление.
Това престъпление е нетипично двуактно. Изпълнителното му деяние включва два разнородни акта - улесняващ, който и сам по себе си е престъпен, и улеснен, които взет изолирано от първия, поначало не съставлява престъпление. Първият, улесняващият акт, предвиден алтернативно - набирането, транспортирането, укриването или приемането на множество лица, съставлява току-що разгледаното престъпление по предходния чл. 159а НК. Що се отнася до втория, улеснения акт - превеждане на същите лица през границата на страната, той напомня „контрабандата на хора" по чл. 280 НК. За разлика от нея обаче за извършването на обсъждания втори акт няма изискване (чл. 1596 НК) хората да бъдат превеждани през границата „без разрешение на надлежните органи на властта или макар с разрешение, не през определените за това места". Достатъчно е, за значителното завишаване на обществената опасност на деянието и налагане на по-тежкото наказание по чл. 159б НК, пострадалите просто да бъдат изведени зад граница, където е много по-трудно те да получат помощ от държавата. Следователно няма значение дали по време на самото им прехвърляне е, бил нарушен граничния режим. Стигне ли се обаче дотам, до тяхното прехвърляне зад граница „без разрешение на надлежните органи на властта или макар с разрешение, не през определените за това места", ще се осъществи и състава на престъплението „контрабандата на хора" по чл. 280 НК.
Следователно съставът по обсъждания чл. 159б НК и в частност на визирания в него втори акт не съдържа в себе си състава по чл. 280 НК и не може да го погълне и изключи приложението му. Затова ако пострадалите по чл. 159б НК бъдат преведени през границата незаконно, няма пречка да се получи идеална съвкупност между двете престъпления - по чл. 159б и по чл. 280 НК.
Престъплението по чл. 159б НК е резултатно - за него има предвиден престъпен резултат. Той настъпва в момента, когато пострадалият или най-често пострадалите се озоват от другата страна на българската държавна граница, през която са били приведени.
От субективна страна това престъпление се извършва с пряк умисъл. За него е предвидена и специална цел. Тя е същата като за предходното престъпление.
Същите впрочем са и неговите квалифицирани случаи (чл. 159б, ал. 2 НК).
5. И двете разгледани престъпления - по чл. 159а и чл. 159б НК, са типични форми за извличане на печалби от организираната престъпност. С оглед на това чл. 1596 НК предвижда по-тежко наказание, освен при опасен рецидив (чл. 29 НК), и в случаите, когато трафикът на хора по чл. 159а или 1596 НК е „по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група".