12. Трафик на хора.

Обща характеристика. Основни състави /чл. 159а, ал. 1 и чл. 159б, ал. 1/; квалифицирани случаи.

Под трафик на хора се разбира съвремен­ното робство (експлоатация) на беззащитни лица - главно жени и деца. Това е една изключи­телно доходоносна дейност. Тя се разследва труд­но, заради което процентът на осъдените за нея лица е много нисък. Затова трафикът на хора става все по-привлекателен и все повече престъп­ни групи се включват в него. В този „бизнес" ко­рени пускат значително по-лесно и мафиотски по характер структури от всички държави по веригата - в страните, откъдето идват пост­радалите, в страните, откъдето те премина­ват, и в страните, където се пращат. Консоли­дираните на тази основа престъпни структури се използват по-нататък за навлизане в други не­законни операции, типични за всяка организира­на престъпна група - трафик на наркотици и оръжия, пране на пари, тероризъм. Тези съобра­жения наложиха на противодействието срещу трафика на хора да се гледа като на предна ли­ния в борбата с организираната престъпност изобщо.

У нас трафикът на хора беше криминализиран с разпоредбите на едноименния нов Раздел IX от Глава втора (ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ ЛИЧНОСТТА) на Особената част на НК. Пробле­мът с трафика на хора доби масовост и наказателноправно значение заради болезнените ре­форми, обедняването и безработицата. Те пре­върнаха много хора, особено жени и деца, във фак­тически безправни лица, използвани по най-бру­тален начин за сексуални услуги, принудителен труд, донорство и т. н.

2. Новият Раздел IX предвиди две такива прес­тъпления, свързани с експлоатация на хора - по чл. 159а и по чл. 159б НК.

Техен субект може да бъде всяко наказателноотговорно лице.

Пострадал може да бъде и едно отделно лице. Обикновено обаче тези престъпления засягат по­вече лица. За да отрази това обичайно фактичес­ко положение, но не и за да го постави като ня­какво юридическо изискване, текстът на двата члена употребява множествено число за обозна­чаване на пострадалите.

Изпълнителното деяние на първото от двете престъпления, по чл. 159а НК, има чети­ри форми: набиране, транспортиране, укриване и приемане на лица - поотделно или в група. На­бирането означава намиране на лица, които да бъдат използвани. За разлика от простото тър­сене набирането (рекрутирането) включва и по­лучаване на съгласие от пострадалите да след­ват дееца. Това съгласие може да бъде дадено не само лично от пострадалите, но и от лица, от които те са зависими - техни родители, настой­ници, попечители и пр. Няма значение дали тези лица са техни законни представители или не. Ако обаче самите тези лица, от които пострадали­те са зависими, се окажат и субекти на престъп­лението, наказанието за тях ще е по-тежко съг­ласно чл. 159а, ал. 2, т. 4 НК. Транспортирането означава превозване от едно място на друго, без при това да е нужно да се преминава държавна­та граница - преминаването й поначало би със­тавлявало престъпление по следващия член - чл. 159б НК. Укриването означава само приютяване на лицата, даването им на подслон с оглед на това да бъдат впоследствие на разположение другиму, да се предоставят на другиго. Приема­нето означава поемането на лицата за експлоа­тация - даване на съгласие за възползване от тях, независимо от това дали същият деец ще ги подслони при себе си или не.

За отбелязване е, че подобно на убийството и тук съгласието на пострадалия или пострада­лите не изключва противоправността. Деяние­то по чл. 159а НК остава престъпление незави­симо и дори въпреки евентуалното им съгласие.

Престъплението по чл. 159а НК е на просто извършване - за него няма предвиден престъ­пен резултат.

От субективна страна това престъпление се извършва с пряк умисъл. За него е предвиде­на и специална цел: използване на пострадали­те за развратни действия, ползването им за при­нудителен труд, отнемане на телесни органи от тях или държане на пострадалите в принудително подчинение.

Използването на пострадалите за разврат­ни действия ще рече предоставянето им за секс-услуги. Както отвличането на жена за развратни действия по чл. 156 НК, така и тук няма зна­чение дали деецът възнамерява да се възползва сам от пострадалите, или възнамерява да ги пре­достави изцяло или отчасти на едно или повече други лица. В настоящия случай е без значение и това, дали целените развратни действия с пострадалите съставляват и сами по себе си прес­тъпление, защото и тук става дума само за съз­даване на предпоставки за развратни действия изобщо (противоестествени блудства, извънб­рачни съвкупления, хомосексуализъм), а не непре­менно - за предварителна престъпна дейност с оглед на едно или повече бъдещи престъпления срещу половата неприкосновеност по Раздел VIII (Разврат). Участва ли обаче и в такова прес­тъпление, деецът, заедно с трафика на хора по чл. 159а НК, ще отговаря в реална съвкупност и за него. Ако пък последващите развратни дейст­вия, извършени от него, не съставляват престъп­ление, то - вече за разлика от отвличането на жена, където за извършването им по отношение на нея е предвиден квалифициран състав (чл. 156, ал. 2, т. 2 НК) - тези действия с пострадалите биха имали значение само на отегчаващи обсто­ятелства по чл. 56, пр. II НК: за индивидуализа­ция на предвидените в чл. 159а, ал. 1 и 2 НК нака­зания. Най-сетне, ако разглежданият трафик на хора е осъществен чрез отвличане, стига се до осъществяване на неговия квалифициран състав по чл. 159а, ал. 2, т. 3, пр. I НК, а когато отвлеченият пострадал се окаже жена, осъществява се само специалният спрямо него състав по чл. 156 НК. Накрая, не е изключено дейност по приемане на лица с цел ползването им за развратни дейст­вия да се изрази в системно предоставяне на по­мещение на различни лица за развратни действия, предвидено в чл. 155, ал. 2 НК. Понеже нака­занието за такова системно представяне на по­мещение е по-леко, а неговият законов състав се съдържа в този на обсъжданото приемане на лица с цел ползването им за развратни действия, то се налага заключението, че законовият състав на приемането на лица с цел ползването им за развратни действия по чл. 159а, ал. 1 НК поглъ­ща състава по чл. 155, ал. 2 НК до заличаването му като вече ненужен.

Ползването на пострадалите за принудите­лен труд е друга, субсидиарна спрямо първата цел на престъплението по чл. 159а НК. Тя обхва­ща ползването за всякакъв друг труд, чието по­лагане се определя и зависи единствено от дру­гиго. Тук няма значение дали, как и доколко тру­дът се заплаща - същественото е, че той се престира по чужда воля. И в тази втора хипотеза на специалната цел отново е без значение дали дее­цът възнамерява да принуждава сам пострада­лите или възнамерява да предостави принужда­ването им изцяло или отчасти на едно или пове­че други лица. Пак е без значение и това дали це­лените по отношение на пострадалите действия съставляват и сами по себе си престъпление (напр. по чл. 143 НК), защото и тук не става дума за предварителна престъпна дейност. Участва ли обаче и в такова престъпление, деецът, заед­но с трафика на хора по чл. 159а НК, ще отговаря в реална съвкупност и за него. Следва допълни­телно да се посочи и това, че когато приетият на принудителна работа е дете (т. е. ненавършил 18 години), престъплението осъществява квалифицирания състав по чл. 159а, ал. 2, т. 1 НК. Haй-сетне, щом пострадалият е дете, то дори приемането му на непринудителна работа, без да има надлежно разрешение за това, ще състав­лява престъпление по новия и субсидиарен текст на чл. 192а НК. Съгласно неговата ал. 1, „който без надлежно разрешение приеме на работа лице, ненавършило 18-годишна възраст, се наказва с...”.

Третата възможна цел на престъплението по чл. 159а НК е отнемането на органи от тялото на пострадал, т. е. трансплантация за негова сметка. Тук очевидно не са включени отнемане­то на кръв или на други телесни течности от него. И в тази трета хипотеза на специалната цел няма значение дали деецът възнамерява да принуждава сам пострадалите или възнамерява да предостави принуждаването им изцяло или от­части на едно или повече други лица. Пак е без значение и това, дали целените по отношение на пострадалите действия съставляват и сами по себе си престъпление (напр. по чл. 128 НК), защо­то и тук не става дума за предварителна прес­тъпна дейност. Участва ли обаче и в такова престъпление, деецът, заедно с трафика на хора по чл. 159а НК, ще отговаря в реална съвкупност и за него.

Четвъртата и последна цел на престъплени­ето по чл. 159а НК е принудителното подчине­ние на пострадалите. Тя прилича на втората цел - ползването им за принудителен труд, но за раз­лика от него не изисква някаква активност и по­ложителен резултат от страна на пострадали­те. Тази цел се ограничава само с пасивността им, означавайки несъпротива спрямо дееца.

3. Заслужават внимание и шесте квалифици­рани случая на трафика на хора по чл. 159а, ал. 2 НК.

Първи е случаят по т. 1, където пострадали­ят е ненавършил 18 години, т. е. дете; ако пост­радалите са повече, достатъчно е само един от тях да бъде дете.

Вторият квалифициран случай е по т. 2. Тук пострадалият се принуждава или заблуждава („из­мамен"); ако пострадалите са повече, достатъч­но е пак само един от тях да бъде принуден или заблуден. В първата хипотеза, на принуждаване­то, е налице съставно престъпление (принуда по чл. 143 НК, с която се улеснява трафик на хора по разгледания основен състав), а във втората, на заблуждаването - нетипично двуактно (лъгане, което само по себе си е несъставомерно, като с него обаче се улеснява трафик на хора по разгле­дания основен състав).

Третият квалифициран случай на трафика на хора е по т. 3. Както и по предходната т. 2, предл. I, така и в настоящия случай е налице съставно престъпление. Тук обаче улесняващата състав­ка се квалифицира не по чл. 143 НК, а по чл. 142-142а НК - като отвличане и (или) противозакон но лишаване от свобода.

Четвъртият квалифициран случай, по т. 4, беше вече обсъден. Той е налице, когато трафи­кът на хора се улеснява чрез използване на със­тояние на зависимост. Тук, както и по т. 2, предл. II, престъплението е нетипично двуактно. Не­говото изпълнително деяние включва следните два разнородни акта: използване на зависимост, което само по себе си е поначало несъставомерно, като с него обаче се улеснява трафик на хора по разгледания основен състав.

Петият квалифициран случай е по т. 5. Той е налице, когато трафикът на хора се улеснява чрез злоупотреба с власт. Вижда се, че както по т. 2, предл. I, така и тук престъплението е просто съставно, но и улесняващата съставомерна със­тавка е пак принуда, с тази единствена особе­ност, че способът за нейното извършване е злоу­потребата с власт. Така за улеснаващата със­тавка по т. 2, предл. I, остават другите два способа по чл. 143 НК - употребата на сила или упот­ребата на заплашване.

И шестият квалифициран случай на трафика на хора е по т. 6 - чрез обещаване, даване или получаване на облаги. Тук, както и по т. 2, предл. II и т. 4, престъплението е нетипично двуакт­но. Неговото изпълнително деяние също включва следните два разнородни акта: някакво подгот­вяно или извършено разплащане от или на дееца, което само по себе си е поначало несъставомерно, като с него обаче се улеснява трафик на хора по разгледания основен състав.

4. Другото престъпление по новия Раздел IX, свързано с експлоатация на хора, е предвидено­то в чл. 159б НК. То представлява извършено с целта по чл. 159а НК набиране, транспортиране, укриване или приемане на множество лица и тях­ното привеждане през границата на страната. Тук следователно вече разгледаният трафик на хора прераства в трансгранично престъпление.

Това престъпление е нетипично двуактно. Изпълнителното му деяние включва два раз­нородни акта - улесняващ, който и сам по себе си е престъпен, и улеснен, които взет изолирано от първия, поначало не съставлява престъпле­ние. Първият, улесняващият акт, предвиден алтернативно - набирането, транспортирането, укриването или приемането на множество лица, съставлява току-що разгледаното престъпление по предходния чл. 159а НК. Що се отнася до вто­рия, улеснения акт - превеждане на същите лица през границата на страната, той напомня „контрабандата на хора" по чл. 280 НК. За разлика от нея обаче за извършването на обсъждания втори акт няма изискване (чл. 1596 НК) хората да бъдат превеждани през границата „без разре­шение на надлежните органи на властта или макар с разрешение, не през определените за това места". Достатъчно е, за значителното завиша­ване на обществената опасност на деянието и налагане на по-тежкото наказание по чл. 159б НК, пострадалите просто да бъдат изведени зад гра­ница, където е много по-трудно те да получат помощ от държавата. Следователно няма зна­чение дали по време на самото им прехвърляне е, бил нарушен граничния режим. Стигне ли се обаче дотам, до тяхното прехвърляне зад граница „без разрешение на надлежните органи на власт­та или макар с разрешение, не през определени­те за това места", ще се осъществи и състава на престъплението „контрабандата на хора" по чл. 280 НК.

Следователно съставът по обсъждания чл. 159б НК и в частност на визирания в него втори акт не съдържа в себе си състава по чл. 280 НК и не може да го погълне и изключи приложението му. Затова ако пострадалите по чл. 159б НК бъ­дат преведени през границата незаконно, няма пречка да се получи идеална съвкупност между двете престъпления - по чл. 159б и по чл. 280 НК.

Престъплението по чл. 159б НК е резултатно - за него има предвиден престъпен резултат. Той настъпва в момента, когато пострадалият или най-често пострадалите се озоват от дру­гата страна на българската държавна граница, през която са били приведени.

От субективна страна това престъпление се извършва с пряк умисъл. За него е предвиде­на и специална цел. Тя е същата като за пред­ходното престъпление.

Същите впрочем са и неговите квалифицира­ни случаи (чл. 159б, ал. 2 НК).

5. И двете разгледани престъпления - по чл. 159а и чл. 159б НК, са типични форми за извлича­не на печалби от организираната престъпност. С оглед на това чл. 1596 НК предвижда по-тежко наказание, освен при опасен рецидив (чл. 29 НК), и в случаите, когато трафикът на хора по чл. 159а или 1596 НК е „по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група".