1953 е годината на смъртта на Сталин , с което настъпва и пртитъпяване на остротата във взаимоотношенията между Изтока и Запада .Смъртта на Сталин разхлабва устоите в самия Източен блок -разпускат се комунистическите организации , направени са опити за търсене на социализъм в човешко лице .България е единствената държава , която не създава нито един проблем на СССР .Югославия , както и Китай , успяват да се измъкнат от Кремъл.Югославия бързо израства като сила на Балканите , част от движението на независимите държави т.е. нито към социалистически , нито към капиталистически режим .Албания е другата страна , която с откъсва от съветската зона на влияние . България е сред учредителките на Варшавския договор .Нормализират се отношенията ни с Гърция .Българо-Гръцките отношения започват да се дават за пример.България подържа и нормални отношения с Турция .България се обявява за независимост на страните под колониален режим.През 1955г , след трети опит България е приета за член на ООН , а през 1956г и в ЮНЕСКО , а след това и в други организации.
България е сред страните от скрити противници на това да се преустрои социалистическия режим .Външната политика на комунистическа България не може да се оцени еднозначно :България през цялото време е била проекция на политиката на Кремъл , особено външната политика .Имало е даже предложение , България да стане 16-та съветска република . Външната политика е била поначало идеологизирана, България възприема доктрината за ограничения суверенитет на Горбачов : сляпо е следвала външната политика на СССР без никакъв оглед на националния интерес на страната : основния дефект на външната политика е , че България се превръща в марионетка на социализма .Естествено външната политика от това време има и положителна страна , тя безспорно е мирна политика , политика на добросъседство , политика признаваща независимостта на държавите.
