АП се отнася към публичното право, ето защо за него са характерни императивни норми. С други думи те предписват точно поведение на АО. В гражданското право съществуват редица диспозитивни норми, които дават възможност на страните да се отклоняват от предписанията на нормата, затова им дава възможност самата тя. Обикновенно в правнотехнически израз това се проявяваше като “ако страните не се договорят друго”. По принцип в гражданския процес страните във всеки момент могат да се договорят да постигнат споразимение и да прекратят производството. Такава възможност в АП нямаше. За първи път се даде юридическа възможност на страните в производството по издаване на АА да се договорят с АПК. Става въпрос за сключване на споразумение в производството пред АО. Това производство е винаги за издаване на АА или за оспорване на издаден от него акт. Споразумението по своята структура може да има два вида участници. В първия случай той е между АО и страните в това производство. Те могат да се договорят за издаването на даден акт за неговите условия, за срока на издаването и т.н. Във втория случай споразумението може да бъде слкючено между страните, в случая АО не участва в него. Това е възможно, когато са повече от една страна.
Пример: Промени свързани с териториалното устройство, с прекратяване на пътни мрежи и т.н. В този случай АО следва писмено да одобри споразумението. И в двата посочени случая това споразумение не следва да противоречи на закона. Следователно той се явява първа рамка, в която може да се слкючва споразумението. Целта на споразумението е процесуална икономия и по-бързо решаване безконфликтно на даден административен правен спор.
Процесуално икономически виждаме в това, че се спира органа, повече няма да отделя капацитет и се ликвидира възможността за евентуално съдебно обжалване. Споразумението може да се сключи само в определени срокове. Това може да стане до влизането на АА в сила, т.е. до неговото издаване и до изтичането на сроковете за неговото обжалване, както и до оспорването на акта до съда. Съществува формално изискване за форма. То трябва да бъде слкючено в писменна форма и да съдържа редица задължителни реквизити (елементи):
- обозначение на органа на ИВ, пред който той е сключено
- датата на сключването
- персонализация на страните
- предмет и съдържание
- име и подпис на длъжнастното лице и на съответните страни.
С оглед на пълна достоверност споразумението следва да бъде изчетено на страните като те изрично се подпишат за запознаването с него. Това е изрично необходимо, тъй като по този начин се приключва производството. В случай, че то засяга други органи то ще се сключи едва когато се вземе тяхното мнение или съгласие в зависимост от законовите изисквания. В случай, че такова липсва споразумението ще бъде недействително и то може да бъде оспорено пред съда. Споразумението има правната сила на АА. Ето защо то го замества и не е необходимо АО да издава нов АА по този проблем.
