ъгласно ЗУКТС стачките се делят на: Основна стачка е тази, която се организира, обявява и провежда от Р/С-те за защита на техните собствени икономически и социални интереси. Законодателят дава право на Р/С-те да обявят стачка от солидарност в подкрепа на законна стачка на други Р/С. При този вид стачка Р/С-те не предявяват към РД си никакви искания. Целта на стачката е да се упражни въздействие върху общественото мнение, върху съответните органи, както и върху РД с цел да се окаже натиск върху него и да бъде принуден да удовлетвори законните искания на стачкуващите Р/С. Предупредителна стачка се обявява без предварително уведомяване на РД или на негов представител, която не може да продължава повече от един час. Обявяването и провеждането на предупредителни стачки е възможно в случаите, когато не е постигнато споразумение между Р/С-те или техни представители при непосредствените преговори или при преговорите със съдействието на посредници, както и в случаите, когато е налице споразумение между страните, но то не се изпълнява от РД.
ЗУКТС е установил за изпълнение от страна на Р/С-те или на техните представители две предварителни условия:
1) необходимо е решение за обявяване на стачката. То се взема с обикновено мнозинство от работниците в съответното предприятие или негово поделение;
2) Р/С-те или техните представители са длъжни да уведомят писмено РД или неговия представител най-малко 7 дни преди началото на стачката, да посочат нейната продължителност и органа, който ще я ръководи. ЗУКТС въвежда и съответни задължения за стачкуващите Р/С. Докато трае стачката, работниците са длъжни да бъдат в предприятието през установеното за тях работно време. Освен това те нямат право да предприемат действия, с които да пречат или да създават допълнителни затруднения за нормалното протичане на дейности извън трудовите им задължения.
На Р/С-те, които виновно не спазват тези изисквания, се налагат дисциплинарни наказания за нарушение на трудовата дисциплина. Участието в стачка е доброволно и никой не може да бъде принуждаван да участва или да не участва в нея. Нарушаването на правната уредба прави стачката незаконна. Незаконността се установява по исков ред пред окръжните съдилища по седалището или местожителството на РД. Правните последици от установяване на незаконността на стачката засягат Р/С-те, участвали в нея. Тези последици се изразяват в привличане към дисциплинарна и/или имуществена отговорност. Освен това не им се признава за трудов стаж времето, през което са участвали в незаконна стачка.
Локаутът е насрещно средство на РД за упражняване на натиск върху Р/С-те при уреждането на КТС. Локаутът се проявява в две направления:
1) преустановяване дейността на предприятието или част от него;
2) уволнение на стачкуващите Р/С. Целта на локаута е предотвратяване или преустановяване на стачка или неудовлетворяването на предявените искания на Р/С-те.
При положение че локаутът бъде допуснат, това води до изключително неблагоприятни последици за Р/С-те. При стачката, дори когато исканията на Р/С-те останат неудовлетворени, те все пак запазват съществуването на трудовите си правоотношения и работата, която имат в предприятието. При локаута Р/С-те биват лишени от работата си с всички произтичащи от това последици. Съгласно ЗУКТС - след обявяване на стачката и през времето, докато трае законна стачка, РД не може да преустановява дейността на предприятието или на част от него и да уволнява работници с цел да предотврати или преустанови стачката или да осуети удовлетворяването на предявените искания. Забраната важи по отношение на законна стачка. Ако след обявяването на стачката и преди нейното приключване РД е успял да установи по надлежния ред нейната незаконност, локаутът е разрешен.
