По своята икономическа същност трудовото възнаграждение (ТВ) е паричен израз на цената на работната сила на Р/С. По юридическата си същност ТВ е насрещната престация, дължима от РД срещу предоставената му от Р/С работна сила и положения труд. КТ постановява, че положеният труд по ТПО е възмезден. Съгласно КТ - при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на Р/С се гарантира изплащането на ТВ в размер 60 на сто от брутното му ТВ, но не по-малко от минималната работна заплата за страната. КТ установява два основни критерия за определяне на ТВ - времетраенето на работата и изработената продукция. Съобразно това има две основни системи за определяне на ТВ - повременна и сделна (според изработеното). ТВ по повременната система се определя за единица прекарано на работа от Р/С време (час, ден, седмица, месец и т.н.).
При сделната система възнаграждението се определя в зависимост от фактически изработената от работника единица продукция или изпълнена работа съобразно определено качество. Определеното възнаграждение за всяка единица продукция или за всяка работна операция се нарича разценка. Сделната система и нормирането на труда са неразривно свързани помежду си. Трудовата норма е резултат от нормирането на труда. При трудовата норма работникът е длъжен да изработи съответна продукция или да извърши съответна операция за определено време.
Трудовите норми се определят от РД. Размерът на ТВ за единица изработка (трудова норма) се уговаря между Р/С и РД.
Видове ТВ:
а) минимална работна заплата;
б) основно ТВ (основна работна заплата);
