Принципите в ТП са:
1) Закрила на наемния труд - КРБ. Защитата на труда от закона означава защита на лицата, които се трудят. Постига се чрез създаване на субективни права и задължения за субектите на ТП. Законът създава императивни ПН, гарантиращи минимални стандарти за защита на Р/С срещу прекомерна експлоатация, създаването на безопасни условия на труд, а също и законоустановеност на основанията за уволнение на Р/С, възможността за защита срещу незаконно уволнение и т.н.
2) Свобода на труда и забрана на принудителния труд – КРБ и КТ. Р/С свободно може да избере мястото, където да работи, без никакви ограничения. Естествено продължение на свободата на труда е и забраната за принудителен труд. Проявление на този принцип е признатата в закона възможност на Р/С да прекрати едностранно трудовия си договор след предизвестие до РД, без да е необходимо да представя никаква мотивация.
3) Равенство във възможностите и премахване на дискриминацията – Както според КРБ, така и според КТ – всички трябва да имат еднаква възможност и средства за влизане в ТПО. В КТ са установени критериите, които гарантират равенство във възможностите и премахване на дискриминацията по отношение на народност, произход, пол, възраст, раса, семейно положение и т.н. За инвалидите има специална закрила.
4) Социален диалог - отразен е в КТ и ЗУКТС. Създаден е за уреждане на отношенията в браншовите организации при възникване на конфликти, като целта е те да се уреждат по мирен път. Има четири форми на социален диалог: *Тристранно сътрудничество - при уреждане на трудови спорове държавата си сътрудничи с представителните синдикални и работодателски организации. *Двустранно сътрудничество – при вътрешни спорове в предприятията. Осъществява се чрез локални актове – колективен трудов договор между РД и синдикалните организации в предприятията. *Доброволни средства за решаване на колективни трудови спорове – стачката е краен вариант, неудобен за всички. Уреждането на спора трябва да е резултат на взаимносъгласуваната воля на Р/С и работодателите, изразена чрез техните представители. *Участие на работниците в управлението на предприятието;
5) Равнопоставеност на субектите, участващи в ТПО – равна способност на всички лица да участват в ТПО-я като работници/служители и равнопоставеност на всички ЮЛ да наемат лица като работници. На второ място този принцип постановява равни права и задължения на участниците (субектите) в ТПО, възможност за равна защита на накърнените им права и интереси.
6) Добросъвестността на страните, участващи в трудовото правоотношение – КТ. Изисква се при изпълнение на задълженията страните да подхождат с добра воля и точно.
7) Личен характер на трудовите права и задължения – определя се от равнопоставеността на страните. Тези права могат да се упражняват само от Р/С, който е техен носител – непрехвърлимост, недопустим е и отказа от права - КТ.
8) Защита на достойнството на работниците/служителите при изпълнение на задълженията им по ТПО.
9) Реалност и гарантираност на трудовите права и задължения – предоставят се конститутивни и осъдителни искове на Р/С и РД за постигане на желаната законна цел. Има спор, дали това е принцип на ТП.
