32. Имуществена отговорност на работодателя.

КТ урежда имуществената отго­ворност на страните по ТПО. Имуществената отговорност на РД към Р/С е отговорност за вреди от трудова зло­полука или професионално заболяване, които са причинили временна неработоспособност, трайна неработоспособност над 50 на сто или смърт на Р/С. Разпоредбите на КТ предвиждат имуществена отговорност на РД като страна по ТПО с Р/С, претърпял вреди от трудова злополука или професионално заболяване. РД е длъжен да обезвреди Р/С и когато трудовата злополука е причинена от непре­одолима сила при или по повод изпълнението на възложената работа или на каквато и да е работа, извършена и без нарежда­не, но в интерес на РД, както и по време на почивка, прекарана в предприятието. Моралните вреди на Р/С при увреж­дане на неговото здраве от настъпила трудова злополука или професионално заболяване, довели до временна неработоспособност или трайно намалена работоспособност, се изра­зяват в страдания, болки, чувство за малоценност и в други подобни преживявания. Имуществените вреди се изразяват в загубата на средства за издръжка на Р/С, а при не­говата смърт - в загубата на средства за издръжка на на­следниците, които той е осигурявал приживе.

Имуществената вреда включва претърпяната загуба и про­пуснатите ползи. Претърпяната загуба на пострадалия Р/С това е реално намаляване на неговото имущество (допълнителни разходи за хра­на, за животоспасяващи и болкоуспокояващи и други лекарства, за транспортни разходи и др). Пропуснатата полза се изразява най-често в разликата между получаваното брутно трудово възнаграждение и по­лучаваното обезщетение за временна неработоспособност или пенсията. Върху присъдените суми за обезвреда се дължи законна лихва от момента на увреждането на Р/С. Дължимото обезщетение се намалява с размера на полу­чените суми по сключените договори за застраховане на Р/С-те. Ако застрахователната сума по­крива напълно претърпените вреди, искът за обезщетение се отхвърля.

Отговорността на РД е безвиновна отговорност. Съгласно КТ - Размерът на отговорността на РД може да се на­мали, ако пострадалият Р/С е допринесъл за настъпването на трудовата злополука, като е допуснал гру­ба небрежност. Груба небрежност ще е налице, когато Р/С е предвиждал възможността за настъпване на трудова злополука, но е действал самоуверено. Грубата небрежност винаги ще е свързана с виновно неизпълнение на задълженията по конкретното ТПО. Разрешението, което се съдържа в КТ е за на­маляване на размера на дължимото обезщетение, а не изобщо за освобождаване на РД от имуществена отговор­ност. Размера на това намале­ние се определя от съда. При определяне на размера съдът се ръководи от степента на проявената в конкретния слу­чай груба небрежност. Колкото и голямо да е това намале­ние, не може да се стигне до пълно освобождаване от отговор­ност на РД. Имуществената отговорност на РД се реализира по общия исков ред пред съдилищата.