Имуществената вреда включва претърпяната загуба и пропуснатите ползи. Претърпяната загуба на пострадалия Р/С това е реално намаляване на неговото имущество (допълнителни разходи за храна, за животоспасяващи и болкоуспокояващи и други лекарства, за транспортни разходи и др). Пропуснатата полза се изразява най-често в разликата между получаваното брутно трудово възнаграждение и получаваното обезщетение за временна неработоспособност или пенсията. Върху присъдените суми за обезвреда се дължи законна лихва от момента на увреждането на Р/С. Дължимото обезщетение се намалява с размера на получените суми по сключените договори за застраховане на Р/С-те. Ако застрахователната сума покрива напълно претърпените вреди, искът за обезщетение се отхвърля.
Отговорността на РД е безвиновна отговорност. Съгласно КТ - Размерът на отговорността на РД може да се намали, ако пострадалият Р/С е допринесъл за настъпването на трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност. Груба небрежност ще е налице, когато Р/С е предвиждал възможността за настъпване на трудова злополука, но е действал самоуверено. Грубата небрежност винаги ще е свързана с виновно неизпълнение на задълженията по конкретното ТПО. Разрешението, което се съдържа в КТ е за намаляване на размера на дължимото обезщетение, а не изобщо за освобождаване на РД от имуществена отговорност. Размера на това намаление се определя от съда. При определяне на размера съдът се ръководи от степента на проявената в конкретния случай груба небрежност. Колкото и голямо да е това намаление, не може да се стигне до пълно освобождаване от отговорност на РД. Имуществената отговорност на РД се реализира по общия исков ред пред съдилищата.
