Субекти на дисциплинарната власт, т.е. на правото да налагат дисциплинарни наказания, са:
а) РД;
б) лице, определено от РД;
в) орган, оправомощен от закона.
Р/С отговаря дисциплинарно независимо от административнонаказателна или наказателноправна отговорност, както и може да бъде привлечен към имуществена отговорност при наличието на вреди на РД. Правилникът за вътрешния трудов ред в предприятието е вътрешен акт на РД. Издаването му е задължение на РД.
Правилникът за вътрешния трудов ред определя две групи условия: Първата обхваща правата и задълженията на Р/С-те и на РД. Втората обхваща организацията на труда в предприятието съобразно особеностите на неговата дейност. Правилникът трябва да съответства на императивните правила на закона, на подзаконовите актове за неговото прилагане, на КТД, по който РД е страна или който се прилага в неговото предприятие. Правилникът е задължителен за спазване както от Р/С, така и от РД, който го е издал. Нарушаването му от Р/С-те представлява нарушение на трудовата дисциплина. А нарушаването му от РД представлява админ. нарушение, с всички произтичащи от това последици за налагане на дисциплинарно, съответно на административно наказание. Нарушението на трудовата дисциплина е основанието на ДО.
От нарушението на трудовата дисциплина зависи и тежестта на дисциплинарното наказание, тъй като тежестта на наказанието трябва да съответства на тежестта на нарушението. Нарушение на трудовата дисциплина е виновното неизпълнение на трудовите задължения на Р/С. Въз основа на различни критерии се разграничават различни видове нарушения на трудовата дисциплина - например закъснение за работа, неявяване на работа, преждевременно напускане на работа или неуплътняване на работното време и др. Дисциплинарните наказания са мерки за принуда спрямо Р/С от страна на РД, които се налагат за нарушение на трудовата дисциплина. Видовете дисциплинарни наказания са: а) забележка; б) предупреждение за уволнение; в) уволнение. Дисциплинарното уволнение е едновременно дисциплинарно наказание и акт на прекратяване на ТПО. Като наказание неговият репресивен характер се проявява в едностранното, независимо от волята на Р/С преустановяване на трудовоправната му връзка с РД. По този начин Р/С остава без работа и оттам - без трудово възнаграждение. Дисциплинарното уволнение е правно средство за прекратяване на ТПО без предизвестие при тежко нарушение на трудовата дисциплина, когато оставянето на Р/С на работа в предприятието повече е невъзможно.
При определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които то е извършено, както и поведението на Р/С. Тежестта на нарушението на трудовата дисциплина се определя от всички белези на деянието на Р/С. От значение е характерът на неизпълненото задължение. Важно значение има и степента (пълна или частична) на неизпълнението. Формата на вината също е от значение. Всички критерии за определяне на дисциплинарното наказание трябва да се преценяват съвкупно. Само така може да се прецени какво дисциплинарно наказание в конкретния случай е допустимо и дали е необходимо да се наложи. Дисциплинарното наказание „уволнение" може да се налага в следните случаи: *за неявяване на работа в течение на два последователни работни дни; *за системни нарушения на трудовата дисциплина; *за злоупотреба с доверието на РД или разпространение на поверителни за него сведения и др. Ред за налагане на дисциплинарните наказания.
За да може да бъде наложено дисциплинарно наказание, е необходимо да бъде установено, че определен Р/С е извършил нарушение на трудовата дисциплина. В хода на установяването на нарушението на трудовата дисциплина РД е длъжен да изслуша Р/С или да приеме писмените му обяснения. Главната цел на даването на обясненията е да се разкрие истината, да се изясни дали Р/С е извършил нарушение на трудовата дисциплина и какво точно е нарушението, при какви обстоятелства е извършено и т.н. От друга страна, целта е да се узнае отношението на Р/С към извършеното нарушение. За едно и също нарушение на трудовата дисциплина може да се наложи само едно дисциплинарно наказание. Дисциплинарните наказания могат да се налагат не по-късно от 2 месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст въз основа на който се налага. Писмената форма на заповедта е необходима за нейната действителност. Заповедта трябва да бъде съобщена на Р/С. Дисциплинарното наказание, ако не бъде обжалвано и отменено, остава в сила и се изпълнява. Дисциплинарните наказания се заличават с изтичането на една година от налагането им. Временното отстраняване от работа е акт, с който временно се преустановява изпълнението на ТПО, без то да се прекратява. Временно отстраняване от работа е превантивна мярка, с която се цели Р/С да не полага труд в състояние, което не му позволява да изпълнява надлежно задълженията си. Субект на правото да отстрани Р/С от работа е РД или прекият ръководител на трудовия процес.
Законодателят установява две основания за отстраняване от работа на Р/С:
1) състоянието на Р/С трябва да е такова, че да не му позволява да изпълнява трудовите си задължения;
2) употребата на алкохол или друго силно упойващо средство. Отстраняването продължава, докато Р/С възстанови годността си да изпълнява определената му работа. За времето на отстраняването от работа Р/С няма право на трудово възнаграждение.
