Два са основните признака, които характеризират понятието отпуск. Първият е освобождаването на Р/С да предоставя временно работната си сила за ползване от РД. Вторият се изразява в това, че ТПО продължава да съществува между неговите страни.
Между отпуска и почивките има известна прилика и съответни различия.
Прилика - предназначението и на почивките, и на платения годишен отпуск е за възстановяване на работната сила на Р/С след изпълнение на трудовите му задължения по ТПО.
Различия - почивката е винаги извън работно време, с изключение на почивките през работния ден, а отпускът е винаги част от работното време. Ползването на почивките не е свързано с разрешителен режим, докато отпускът поначало се ползва с индивидуално разрешение от РД. Видове отпуски. В зависимост от това дали отпуските имат възмезден или безвъзмезден характер, те се делят на платени или неплатени.
Според целевото си предназначение отпуските биват:
1) Отпуски за изпълнение на граждански и обществени задължения са: отпуск при встъпване в брак; отпуск при кръводаряване; отпуск при смърт на близки на Р/С лица; отпуск за участие в съд или в други органи като страна, свидетел или вещо лице; отпуск за времето на обучение и участие в доброволните формирования за защита при бедствия; отпуск за осъществяване на синдикална дейност и др.
2) Отпуски за временна неработоспособност са: отпуск за временна неработоспособност поради общо заболяване; отпуск за временна неработоспособност поради трудова злополука; отпуск за временна неработоспособност поради професионално заболяване.
3) Отпуските за майчинство са: отпуск поради бременност и раждане; отпуск за кърмене и хранене на малко дете; отпуск за отглеждане на малко дете; отпуск за две и повече деца.
4) Отпуските за обучение са: отпуск за приемане в учебно заведение; отпуски за осъществяване на обучението; отпуски за завършване на образованието; отпуски за подготовка и защита на дисертация; отпуски за придобиване на квалификация на ученика.
5)Платени годишни отпуски на Р/С-те. В зависимост от условията на труда, особения характер на работата и на работното време платеният годишен отпуск се дели на следните видове: основен платен годишен отпуск; удължен платен годишен отпуск; допълнителни платени годишни отпуски.
Право на основен платен годишен отпуск придобиват всички Р/С, които работят при нормални за здравето и живота им условия на труд. Размерът на основния платен годишен отпуск е не по-малко от 20 работни дни за всички Р/С, независимо от продължителността на трудовия им стаж. Над 20 работни дни може да се уговарят в КТД или по споразумение между страните по ТПО. Право на удължен платен годишен отпуск законодателят е предоставил на няколко категории Р/С. Критерият за придобиване на такова право е особеният характер на работата, която извършват съответните Р/С, който се изразява в по-голямо умствено напрежение при нейното изпълнение, в резултат на което се изразходва повече умствена енергия и това води до увеличаване на умората. Минималният му размер е от 26 до 48 работни дни. Категориите Р/С, на които е определен минималният размер на удължения платен годишен отпуск, могат да уговарят по-големи размери на отпуска им в КТД, както и между страните по ТПО. Удълженият платен годишен отпуск включва в себе си и основния платен годишен отпуск. Затова Р/С има право на удължен платен годишен отпуск, но не и на основен плюс удължен платен годишен отпуск.
Право на допълнителен платен годишен отпуск възниква на две групи основания:
1) за работа при специфични условия и рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени независимо от предприетите мерки.
2) за работа при ненормиран работен ден. Р/С-те, които имат право на допълнителен платен годишен отпуск се определят с писмена заповед на РД. Минималният размер на допълнителния платен годишен отпуск и при двете основания е 5 работни дни. По-голям от този размер може да се уговаря в КТД или по споразумение между страните по ТПО. Допълнителният платен годишен отпуск винаги се прибавя към основния платен годишен отпуск на Р/С.
