Понятието работно време (РВ) се характеризира като норма на продължителност на полагането на труда, установена от закона. От друга страна, РВ се характеризира като задължение на Р/С по ТПО. РВ е времето, през което Р/С е длъжен да предостави работната си сила за изпълнение на възложената му работа от РД по ТПО.
Видове работно време
Според продължителността си РВ се дели на: Нормално е РВ, което се установява за извършване на работа в нормални условия във всички отрасли и дейности на народното стопанство. Това са условия на труда, които не вредят на здравето, работоспособността и живота на Р/С. Нормалната продължителност на работната седмица е до 40 часа, а нормалната продължителност на работния ден е до 8 часа. Удължено е РВ, което има по-голяма от максималната законоустановена продължителност на нормалното РВ и по-голяма продължителност на намаленото РВ. По производствени причини РД може с писмена заповед да удължава РВ през едни работни дни и да го компенсира през други работни дни. Продължителността на удължения работен ден не може да надвишава 10 часа за Р/С-те, които работят при условията на нормално РВ, а за Р/С-те, които работят при условията на намален работен ден - до един час над намаленото РВ. РД има задължението да компенсира удължаването на РВ чрез съответното му намаляване в срок до 4 месеца за всеки удължен работен ден. Намалено е РВ, което има продължителност, по-малка от продължителността на нормалното РВ. Намаленото РВ се въвежда за две категории Р/С-и: 1) за Р/С-и, които извършват работа при специфични условия и рискове за живота и здравето им; 2) за Р/С-и, ненавършили 18-годишна възраст. При намаляване на РВ не се намаляват трудовото възнаграждение и другите права на Р/С по ТПО, например размерът на платения годишен отпуск. За Р/С-те, за които е установено намалено РВ, то се счита за тях пълно РВ. Непълното РВ е част от законоустановеното нормално или намалено РВ. То може да се договаря между Р/С и РД както при възникване на ТПО, така и при неговото изменение. Страните определят и неговото разпределение, което може да бъде за всеки работен ден или в определени дни на седмицата. Р/С-те се ползват от същите права, каквито имат тези, работещи на пълно РВ (има право на трудово възнаграждение и на платен годишен отпуск и др.).
Според организацията на труда РВ се дели на: Ненормиран работен ден се установява поради особения характер на работата на съответната категория Р/С-и, трудът на които не може да бъде ограничен в рамките на нормалния работен ден. Ненормираният работен ден това е времето, през което Р/С при необходимост е длъжен да изпълнява трудовите си задължения и след изтичане на редовното РВ. Не може да се установява ненормиран работен ден за Р/С-те с намалено РВ. Променливо РВ се установява в предприятия, в които организацията на труда позволява това. Времето, през което Р/С трябва задължително да бъде на работа в предприятието, както и начинът на неговото отчитане се определя от РД в правилника за вътрешния трудов ред на предприятието. Останалата част до запълване на установената продължителност на РВ се определя от Р/С. Това време може да се отработва в зависимост от изчисляване на РВ - в границите на работния ден, на работната седмица или работния месец. Разпокъсан работен ден или разделянето на работния ден на две или три части е този, който поради прекъсванията през РВ продължава повече от нормалния работен ден, но при който сборът на работните часове не надхвърля броя на работните часове на нормалния работен ден. Всяко прекъсване не може да бъде по-малко от един час, а броят на прекъсванията не може да бъде повече от две на ден без почивката за хранене.
Време на разположение е времето, през което Р/С е на разположение на РД през определено време на денонощието на определено място със задължение и в готовност при необходимост да започне да изпълнява задълженията си по ТПО. Времето на разположение се определя с КТД или по споразумение на страните по ТПО. Само когато времето на разположение се прекарва в предприятието, то се зачита за РВ на Р/С. Когато Р/С през времето на разположение бъде повикан да изпълнява трудовите си задължения, положеният от него труд в тези случаи е извънреден труд.
Съобразно това през коя част от денонощието се полага трудът по ТПО, РВ се дели на: Дневно е РВ, когато Р/С полага труда си от 6 до 22 часа. Нощно (нощен труд) е РВ, когато Р/С полага труда си от 22 до 6 часа. Нормалната продължителност на седмичното РВ през нощта е до 35 часа, а нормалната продължителност на РВ през нощта е до 7 часа. Поради неблагоприятното психофизиологическо отражение на нощния труд върху организма и работоспособността на Р/С-те за неговото полагане има абсолютна и относителна забрана. Абсолютна е забраната за полагането на нощен труд за: а) Р/С-и, които не са навършили 18-годишна възраст; б) бременни работнички и служителки, както и такива в напреднал етап на лечение ин-витро. Относителна е забраната за полагане на нощен труд за: а) майки с деца до 6-годишна възраст; б) майки, които се грижат за деца с увреждания, независимо от възрастта им; в) трудоустроени Р/С; г) Р/С, които продължават образованието си без откъсване от производството.
Според установеността на продължителността на РВ в ТПО от страните то се дели на: а) редовно РВ; б) извънреден труд. Редовно е РВ, чиято продължителност е определена от страните по ТПО, независимо от неговата продължителност, чиито максимални граници са определени от закона. Тази продължителност може да бъде нормална, намалена или непълна.
