Трудовия договор (ТД) е най-разпространеното в практиката основание за възникване на ТПО. ТД се характеризира с редица белези. 1) ТД има личен характер - уговорената трудова функция трябва да се изпълнява лично от Р/С. Р/С е носител на работната сила и не може да бъде заместен от друго лице при изпълнение на трудовата функция. Личният характер на ТД се изразява в непрехвърлимостта и ненаследимостта на задължението за предоставяне на работната сила. От личния характер на ТД следва, че той винаги се прекратява със смъртта на Р/С, но ТД не се прекратява със смъртта на РД. 2) ТД е двустранен - Всяка от страните по него има насрещни задължения към другата страна. Задълженията на Р/С към РД са: задължението да изпълнява уговорената трудова функция точно и добросъвестно и задължението да спазва установената трудова дисциплина. Задълженията на РД към Р/С са: задължението да осигури на Р/С нормални условия за изпълнение на работата по ТД, за която се е уговорил, и задължението да плаща в установените срокове на Р/С уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. 3) ТД е продължаващ се договор. Тази негова характеристика произтича от дължимото от Р/С предоставяне на работната сила на РД. Това задължение не се изчерпва с еднократно извършване на единични трудови операции, а изисква продължителност и повторяемост на действията, които съставляват съдържанието на предоставянето на работната сила. 4) ТД има възмезден характер. За положения от Р/С труд РД му дължи трудово възнаграждение. 5) ТД е формален договор. КТ разпорежда ТД да се сключва в писмена форма. Съгласно КТ - ТД се сключва между Р/С и РД преди постъпването на работа.
Съдържание на ТД - Това е съвкупността от правата и задълженията на неговите страни, т.е. на Р/С и на РД. Според начина на определяне и източника, от който се формират правата и задълженията на страните по ТД, съдържанието на ТД се разделя на две основни групи: законоустановено и договорно съдържание. Законоустановеното съдържание на ТД включва правата и задълженията на страните по ТД, които са установени в КТ, в други закони и подзаконови актове. Правата и задълженията са установени за всички Р/С-и и РД-и и те не се изброяват в съдържанието на ТД, защото произтичат пряко от закона и се включват в съдържанието на ТД по силата на закона. Страните по ТД не могат да ги изменят или отменят. Това може да направи само законодателят.(напр. съгласно КТ - размерът на основния платен годишен отпуск на Р/С е не по-малко от 20 работни дни. В този случай страните по ТД могат да уговарят и по-голям от 20 работни дни размер отпуск. Ако страните не уговорят такъв, остава в сила законоустановеният в долната си граница от 20 работни дни основен платен годишен отпуск). Към законоустановеното съдържание на ТД са правата и задълженията на неговите страни за работното време, почивките, отпуските, дисциплинарната и имуществената отговорност, здравословните и безопасните условия на труд и др. Договорното съдържание на ТД включва правата и задълженията, които страните уговарят. Това съдържание от своя страна се подразделя на две групи условия - необходими (задължителни) условия и допълнителни (факултативни) условия на договорното съдържание на ТД. Необходимите (задължителните) условия са тези, за които страните по ТД задължително трябва да постигнат съгласие, за да се смята, че е сключен ТД. Тези условия са: а) мястото на работата; б) наименованието на длъжността и характерът на работата; в) датата на сключването му и началото на неговото изпълнение; г) времетраенето на ТД; д) размерът на основния и удължения платен годишен отпуск и на допълнителните платени годишни отпуски; е) еднакъв срок на предизвестие и за двете страни при прекратяване на ТД; ж) основното и допълнителни трудови възнаграждения, както и начинът на тяхното изплащане; з) продължителност на работния ден или седмица. Допълнителното договорно съдържание на ТД включва такива условия, липсата на които не засяга валидността на ТД. Тези условия, от една страна, трябва да не са уредени в закон или в подзаконови актове. От друга страна, предмет на ТД могат да бъдат условия, които са по-благоприятни за Р/С от установените в колективния ТД. (например уговорката на срок на изпитване; срокът за постъпване на работа след предоставяне от РД на Р/С екземпляр от сключения ТД, подписан от двете страни и др).
Сключване на ТД. ТД се сключва лично от Р/С и РД. Всяка от страните може да поеме инициативата и да направи предложение до другата страна за сключване на ТД. Обикновено инициативата за сключване на ТД изхожда от лицето, което желае да стане Р/С. Заедно с предложението на лицето, което иска да сключи ТД, то трябва да представи на РД и други документи. Тези документи са: а) лична карта или друг документ за самоличност; б) документ за придобито образование, специалност, квалификация, правоспособност; в) документ за стаж по специалността, когато за длъжността се изисква притежаването на такъв стаж; г) документ за медицински преглед; д) свидетелство за съдимост, когато се изисква удостоверяването на съдебното минало на лицето; е) разрешение от инспекцията по труда, ако лицето не е навършило 18 години. При постъпване на работа Р/С съгласно КТ е длъжен да представи на РД трудовата си книжка. Когато Р/С постъпва за първи път на работа, РД е длъжен в петдневен срок да го снабди за своя сметка с трудова книжка. ТД се сключва в писмена форма. Наличието на писмена форма на ТД е доказателство, че е сключен ТД между страните и че между тях е учредено ТПО. Моментът на сключването на ТД е денят, когато той е подписан от двете страни. Съгласно КТ - в тридневен срок от сключването или изменението на ТД и в седемдневен срок от неговото прекратяване РД или упълномощено от него лице трябва да изпрати уведомление за това до съответната териториална дирекция на НАП.
Началото на изпълнението на ТД е постъпването на Р/С на работа. От този момент насетне той започва да изпълнява задълженията и да упражнява правата си по ТПО.
