13. Колективен трудов договор – предмет, видове, страни по колективния трудов договор.

Колективният трудов договор (КТД) е съглашение между рабо­тодател, работодатели или техни организации, от една стра­на, и синдикална организация, от друга страна, относно ус­ловията на трудовите и осигурителните отношения. По своя­та правна същност КТД е норма­тивно съглашение. Това означава, че той съдържа правила за поведение, които се прилагат спрямо неопределен предварително кръг работници и служи­тели. По отношение на предмета на КТД разпоредбите на КТ предявяват три важни изиск­вания: На първо място това е сферата на регулиране, а имен­но трудовите и осигурителните отношения. На второ място тези трудови отношения да не са уредени с повелителни раз­поредби на закона. (Повелителни са тези разпоредби на закона, в които точно и изчерпателно са определени обемът и съдържанието на съот­ветните права и задължения на страните по ТПО и те не могат да се отклоняват от тях). На трето място да не се включват клаузи, отнасящи се до трудовите и осигурителните отношения, кои­то са по-неблагоприятни за работниците и служителите от установените в закона. По такъв начин законодателят дава свобода на страните по КТД да включват в неговия предмет неопределен брой клаузи, но да спазват посочените три изисквания.
В съдържанието на КТД е необхо­димо да се включат за решаване въпроси, които имат при­оритетно значение както за работниците и служителите, така и за работодателя. Спецификата на предприятието и на нерешените въпроси в областта на тру­довите и осигурителните отношения определя и съдържание­то на КТД. В зависимост от конкретната ситуация в предприятието приоритетно значение могат да имат въпросите, свързани със създаване на условия, осигуряващи запазването на налични­те работни места. В други случаи, напр. при структурни промени или при намаляване обема на работата, важно мяс­то ще имат въпросите, свързани със създаването на нови ра­ботни места, отговарящи на новите изисквания. При включ­ване на такива клаузи в КТД е необ­ходимо да се съобрази решаването на въпросите за сурови­ните, материалите и енергията; реализирането на произведе­ната продукция; решаване на въпросите, свързани с модер­низацията, техническото и/или технологическото обновява­не на предприятието, и т.н. Включването на посочените въпро­си в съдържанието на КТД е необхо­димо да бъде съпроводено с реални разчети за финансовото, технологическото и персоналното им осигуряване.

Видове КТД
Според равнищата, на които могат да се сключват КТД, те се делят на:
а) КТД по предприятия;
б) КТД по отрасли;
в) КТД по браншове;
г) КТД по общини. На равнище предприятие, отрасъл и бранш може да се сключва само един КТД, тъй като е недопустимо за едни и същи категории работници и служите­ли да се създават различни условия на труд.
Страните по КТД на равнище пред­приятие са работодателят и синдикалната организация. КТД на отраслово и браншово равнище могат да сключват само съответните представител­ни организации на работниците и служителите и на работода­телите. КТД-и по общини за дейности, фи­нансирани от общинския бюджет, се сключват между пред­ставителните организации на работниците, служителите и на работодателите.