Колективният трудов договор (КТД) е съглашение между работодател, работодатели или техни организации, от една страна, и синдикална организация, от друга страна, относно условията на трудовите и осигурителните отношения. По своята правна същност КТД е нормативно съглашение. Това означава, че той съдържа правила за поведение, които се прилагат спрямо неопределен предварително кръг работници и служители. По отношение на предмета на КТД разпоредбите на КТ предявяват три важни изисквания: На първо място това е сферата на регулиране, а именно трудовите и осигурителните отношения. На второ място тези трудови отношения да не са уредени с повелителни разпоредби на закона. (Повелителни са тези разпоредби на закона, в които точно и изчерпателно са определени обемът и съдържанието на съответните права и задължения на страните по ТПО и те не могат да се отклоняват от тях). На трето място да не се включват клаузи, отнасящи се до трудовите и осигурителните отношения, които са по-неблагоприятни за работниците и служителите от установените в закона. По такъв начин законодателят дава свобода на страните по КТД да включват в неговия предмет неопределен брой клаузи, но да спазват посочените три изисквания.
В съдържанието на КТД е необходимо да се включат за решаване въпроси, които имат приоритетно значение както за работниците и служителите, така и за работодателя. Спецификата на предприятието и на нерешените въпроси в областта на трудовите и осигурителните отношения определя и съдържанието на КТД. В зависимост от конкретната ситуация в предприятието приоритетно значение могат да имат въпросите, свързани със създаване на условия, осигуряващи запазването на наличните работни места. В други случаи, напр. при структурни промени или при намаляване обема на работата, важно място ще имат въпросите, свързани със създаването на нови работни места, отговарящи на новите изисквания. При включване на такива клаузи в КТД е необходимо да се съобрази решаването на въпросите за суровините, материалите и енергията; реализирането на произведената продукция; решаване на въпросите, свързани с модернизацията, техническото и/или технологическото обновяване на предприятието, и т.н. Включването на посочените въпроси в съдържанието на КТД е необходимо да бъде съпроводено с реални разчети за финансовото, технологическото и персоналното им осигуряване.
Видове КТД
Според равнищата, на които могат да се сключват КТД, те се делят на:
а) КТД по предприятия;
б) КТД по отрасли;
в) КТД по браншове;
г) КТД по общини. На равнище предприятие, отрасъл и бранш може да се сключва само един КТД, тъй като е недопустимо за едни и същи категории работници и служители да се създават различни условия на труд.
Страните по КТД на равнище предприятие са работодателят и синдикалната организация. КТД на отраслово и браншово равнище могат да сключват само съответните представителни организации на работниците и служителите и на работодателите. КТД-и по общини за дейности, финансирани от общинския бюджет, се сключват между представителните организации на работниците, служителите и на работодателите.
