След установяването на примирието на 11. XI. 1918 г. във Версай край Париж се открива Мирната конференция на държавите от Антантата за сключване на мирен Договор. Конференцията е продължила до края на м. юни 1919 г. В Конференцията участвуват представители на 5-те Велики сили победителки във войната - Франция, Великобритания, САЩ, Италия и Япония. Към тях се присъединяват и други 18 държави, участвували във войната на страната на победителите. Главна роля в Конференцията играят „тримата велики" — президентът на САЩ - Уидроу Уилсън, министър-председателят на Франция - Корж Клемансо, и министър-председателят на Великобритания — Дейвид Лойд Джордж. От другата страна на преговорите са победените държави — Германия, Унгария, Турция и България! С всяка от тях след приключване на Конференцията се сключва отделен мирен договор, с еднакво съдържание помежду им по общите моменти, но различни по конкретните териториални и други подобни въпроси, и станали известни с името на мястото, където са подписани: Версайския мирен договор
При откриването на Конференцията се създават 58 работни комисии по отделни въпроси на дневния ред. Между тях е и Комисията по международно трудово .
Още в навечерието и в хода на войната правителствата на държавите от Антантата и преди всичко на Франция, Великобритания, Белгия получават подкрепата, а в някои държави и участието в правителствата на социалдемократическите партии, споделящи възгледите на реформисткото крило на Интернационал. Тази подкрепа има своята „социална и политическа цена”.
Комисията по международно трудово законодателство е забележителна със своя мандат и състав.
На нея е възложено да изработи проекта за раздел XIII — „Труд" от Мирния договор. Функциите й са формулирани по следния начин: „Да направи проучвания върху условията на заетост на трудещите се от международна гледна точка, да анализира необходимите международни средства за осигуряване на общи действия за положението на трудещите се и да предложи форма за създаване на постоянна институция за продължаване па тези проучвания и анализи в сътрудничество с Обществото на народите и под негово ръководство" .
Забележителен е и съставът на тази комисия. Тя се състои от 15 члена — по 2-ма представители от 5-те велики сили и Белгия и по един от Полша, Чехословакия и Куба. Необичайното и уникалното е, че в състава на тази комисия като орган на една международна правителствена конференция са включени известни представители на синдикатите. Председател на Комисията е Самуел Гом- перс — президент на Американската федерация на труда.
Комисията започва работа на 1. II. 1919 г. и на 24. III. 1919 г. вече представя на Конференцията проекта за раздел XIII — „Труд" за Мирния договор. Той се състои от 40 члена и предвижда в своята начална разпоредба създаването на специална Международна организация на труда, която постоянно и трайно да обсъжда и приема норми за международната закрила на труда. Изработеният проект определя и целите, задачите и функциите на учредяваната организация и основните въпроси на нейната.
„Осъвременяването" на Устава на МОТ след големите промени, настъпили в света след края на Втората световна война, беше извършено с Декларацията за целите и задачите на МОТ, приета на 26-ата сесия на Международната конференция на труда на 10 май 1944 г. в гр. Филаделфия (САЩ), известна като „Филаделфийската декларация". Тя е част от Устава на МОТ и представлява „новата Библия" на Организацията .
Причините за създаването на МОТ са: политически, социални и икономически.
- Политическите причини произтичат от тежкото положение, което краят на Първата световна война оставя в Европа. То засяга не само победените държави, но и държавите-победителки. В Европа (Германия, Австрия, Унгария, България и др.) се надига вълна от бурни недоволства от тежкото социално положение, в което се намира народът след войната. В обстановката на остро социално недоволство и напрежение държавите-победителки пристъпват още с откриването на Мирната конференция към създаването на МОТ. Това те правят, за да удържат обещанията, дадени през време на войната към социалдемократическите партии и синдикатите. Целта е двояка: на първо място — да се даде на правителствата на всички държави и особено на правителствата на държавите победителки реален знак за практически стъпки към изпълнение на дадените обещания, и на второ място — да се започне с приемането на международни норми за закрила на труда от новосъздадената МОТ.
- Социални причини.-Те са свързани с искреното желание и решимост на създателите чрез „международното социално законодателство" да закрилят труда посредством приеманите от МОТ международни трудови конвенции и препоръки.
- Икономически причини. Те се изразяват в преодоляването на конкуренцията на стоки, продавани на ниски цени на международните пазари, защото са произведени при ниско заплащане и лоши условия на труда, предимно използуване на детския и женския труд, и др., поради което и себестойността на произвежданата продукция е по-ниска. Международната закрила на труда е насочена срещу такава “нездравословна” конкурентна способност на международните пазари, постигната с „цената" на лошите условия на труд.
МОТ е международна правителствена организация. Тя е образувана от държави и нейни членове са суверенни държави, за разлика от международните неправителствени организации, в които членуват, обществени (неправителствени) организации — синдикални, работодателски, женски, научни и др.'
Като междуправителствена организация МОТ е субект на международното публично право и едно от новите явления в международните отношения, които след края на Втората световна война добиха широко разпространение и голямо значение във всички области на международните отношения: политическа, икономическа, социална, здравна, научна, културна и др.
Създадена след края на Първата световна война заедно с Обществото на народите и работеща в тясно сътрудничество с него, след края на Втората световна война, когато се създаде ООН (24 октомври 1945 г.), МОТ става първата специализирана международна организация по смисъла на чл. 57 от Устава на ООН.
МОТ е уникална международна организация. Нейната неповторима специфика се състои в органите, функциите, дейността и принципите, върху които е изградена. Те се извличат от Устава на Организацията, Филаделфийската декларация и от Правилника за Международната конференция на труда.
Основните органи на МОТ са:
а) Международна конференция на труда.
б) Административен съвет.
в)Международно бюро на.
Функциите на МОТ са:
а) Нормотворческа
б) Техническо сътрудничество.
в) Научноизследователска и издателска дейност.
Тези три основни направления в дейността на МОТ взаимно се допълват и си взаимодействуват.
Многообразната дейност на МОТ е подчинена на специфични принципи. Това са основни ръководни идеи, върху които тя се осъществява. Те се извличат от УМОТ и от Филаделфийската декларация.
Ако 20-те години на нашия век бележат началото на международното трудово право, то времето след Втората световна война е периода на неговото утвърждаване и интензивно развитие. Именно през последните десетилетия в международното публично право се обособиха два нови клона:
а) международно право на международните
б) международно право на правата на човека
Международното трудово право се създава и развива „на границата" между тези два нови клона на международното публично право и от тяхното взаимодействие и по-точно от нормотворческата дейност на международните организации за международна защита на правата на гражданите в областта на труда и общественото осигуряване. Оттам то черпи своя предмет и се извличат
неговите функции.
